Решение № 5160 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9388/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез пълномощник гл. юрисконсулт К.Райкова срещу Решение 245 от 17.07.2023 г., постановено по адм. дело 89/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали /АС - Кърджали/, с което е отменена негова Заповед 8121К-341/17.01.2023 г., с която на основание чл. 204, т.1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 ( т. 15, т. 19, т. 20, т. 21 и т. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), чл. 203, ал. 1, т.13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на инспектор И. Иванова полицейски инспектор V степен /КОС/, в група Охрана на обществения ред, териториална полиция и контрол над общоопасните средства на сектор Охрана на обществения ред и териториална полиция към отдел Охранителна полиция при ОДМВР - Кърджали. Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не е налице втората от двете кумулативно изискуеми от закона предпоставки за налагане на наказание уволнение, а именно да е уронен престижа на службата и че целите на дисциплинарното наказание могат да бъдат постигнати с налагането на по-леко по вид дисциплинарно наказание Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата на И.Иванова срещу оспорената заповед на Министъра на вътрешните работи като неоснователна. Ответникът И. Иванова, чрез процесуалния си представител адв.Давчев, с писмено становище и писмени бележки оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и правилно е установил фактическата обстановка, която не се оспорва от страните. Установява се, че дисциплинарното наказание уволнение е наложено за това, че на 15.07.2022 г., около 23,50 ч., в гр.Кърджали, в заведение "Фаворит", на частно събиране с приятели, след почерпка и консумация на алкохол, И.Иванова, намираща се в платен годишен отпуск, казала на приятелката си от 20 г. З. Джанева, в присъствието на свидетелите Е.Тодорова, М.Коджаали и голямата дъщеря на Джанева, че: малката й дъщеря е проклета също като майка си и тъй като репликата била повторена след отправено предупреждение от Джанева да преустанови изричането й, Джанева се нахвърлила върху Иванова /ударила й шамар, одрала я и я дърпала за косата/, присъстващите се намесили - свидетелката Тодорова издърпала Джанева, която последната при падането си на земята съборила посуда и счупила чиния от масата. Тъй като горното станало достояние на клиентите на заведението и персонала, а в последствие отразено и в медии, поведението на И.Иванова било счетено от дисциплинарно-наказващия орган като несъответстващо на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и по-конкретно като нарушение на: т. 15 "Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме"; т. 19 от Кодекса "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява"; т. 20 "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си", т. 21 "Държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото" и т. 31 "Държавният служител зачита и спазва правата и основните свободи на всички граждани в съответствие с действащото българско законодателство и международните договори, по които Република България е страна". Поради неспазването на посочените етични правила тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, на основание чл.203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на Иванова било наложено дисциплинарното наказание уволнение и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР - прекратено служебното й правоотношение. За да отмени оспорената заповед административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен по място, материя и степен орган, в предписаната от чл. 210 от ЗМВР писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като дисциплинарното производство е проведено при спазване на изискванията на глава VIII от ЗМВР и при спазване на сроковете по чл.195, ал.2 от ЗМВР. Счел е обаче, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Приел е за доказано, че с действията си на 15.07.2022 г. Иванова е нарушила посочените в заповедта текстове от Етичния кодекс; че изречените /неколкократно/ от нея думи, насочени към св. Джанева - "че дъщеря й Н. е проклета като майка си", са съдържали обидни квалификации спрямо Джанева и дъщеря й и като такива са били възприети от Джанева и от част от посетителите на заведението и са засегнали в достатъчна степен честта и достойнството на свидетелката и нейната дъщеря; че е налице виновно поведение от страна на Иванова, като действията й са осъществени при наличието на евентуален умисъл, както е приел и ДНО. Позовавайки се на Тълкувателно постановление 3 от 07.06.2007 г. по т. д. 4/2007 г.на ВАС, съдът е счел, че в случая не е налице втората кумулативна предпоставка на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за да бъде материалнозаконосъобразно наложеното наказание "уволнение" на посоченото основание, а именно: да са налице действия, уронващи престижа на службата. Посочил е, че деянието на жалбоподателката не е от такъв характер и интензитет, че да предизвика негативна обществена нагласа, която да доведе до намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, а въведените в заповедта доводи за агресивно поведение и отправяне на нецензурни думи от страна на Иванова повлияни от изнесената в медиите неточна и силно преувеличена информация, са недоказани и неподкрепени от фактическа страна. Съдът е счел, че за извършеното от И. Иванова деяние по-скоро би могла да намери приложение нормата на чл. 200, ал.1, т. 12 от ЗМВР, като налагането на по-леко наказание би било съответно на осъществените от нея действия и би задоволило обществения интерес в пълна степен. Обосновал е и извода, че заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона и в разрез с правилата за индивидуализация на наказанието, визирани в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Нарушен е и принципа на съразмерност в административния процес, тъй като липсват мотиви, че целите на дисциплинарното наказване няма да бъдат постигнати и с налагането на по-лекото по вид дисциплинарно наказание. По изложените съображения съдът отменил оспорената заповед. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал .2, изр. 2 АПК. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от чл. 210 от ЗМВР писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, за да е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се изискват наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, от една страна- извършването на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и от друга страна същите да уронват престижа на службата, т.е. поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. И настоящият състав счита, че деянието на жалбоподателката не е от такъв характер и интензитет, че да предизвика негативна обществена нагласа, която да доведе до намаляване или загуба на общественото доверие в полицията. Следва да се посочи, че укоримо е било поведението на свидетелката Джанева, която се е нахвърлила върху Иванова по недопустим начин с удари и дърпане на коса, бутнала е и е счупила посуда на заведението. Именно тези действия са станали достояние на клиентите на заведението и персонала, а в последствие отразени и в медии. Нито един от разпитаните свидетели не сочи Иванова да е реагирала на нападението на Джанева /физически или словестно/, да е нанасяла удари и нападки срещу други лица и въобще да се е държала агресивно. В тази връзка правилен се явява извода на решаващия съд, че въведените в оспорената заповед доводи за агресивно поведение и отправяне на нецензурни думи са недоказани и неподкрепени с доказателства от фактическа страна. Изречената от Иванова реплика, отправена до много близка приятелка и провокирала агресивното поведение на Джанева, е станала достояние само на присъстващите на масата. Тяхното отношение към изреченото от Иванова, е продиктувано от липсата на преценка у последната, за реакцията на Джанева, с оглед нестабилното й емоционално състояние в този момент. Ето защо сами по себе си изречените от Иванова думи, станали достояние на тесен кръг близки лица, не могат да се приемат за поведение уронващо престижа на службата. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че случилото се е преескпонирано в медиите, което обстоятелство не е обсъдено и анализирано от ДРО и отчетено от ДНО. Не е взето предвид и цялостното поведение на Иванова обстоятелството че същата не е афиширала принадлежността си към системата на МВР, че репликата й е била насочена към много близка приятелка, която би следвало да приема с разбиране подобен род забележки, че не е предприела никакви ответни действия на упражнената спрямо нея агресия, че е заплатила консумацията на всички и е поискала да заплати и нанесените на заведението имуществени вреди. Предвид изложеното при липсата на втората кумулативно изискуема предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалноправните разпоредби. Настоящият състав се солидаризира и с изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена и в противоречие с целта на закона и в разрез с правилата за индивидуализиране на наказанието, посочени в чл.206, ал.2 от ЗМВР и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към тях. Неоснователен се явява и наведеният в касационната жалба довод за необоснованост на решението съдът е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след анализа им аргументирано е изложил изводите си за незаконосъобразност на обжалваната заповед. С оглед изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение