Решение № 4342 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16461/2009 г.

Решение № 4342 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16461/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Общински съвет гр. Шабла е обжалвал решението от 16.10.2009 г. постановено по адм. д. № 297/2009 г. на Добричкия административен съд, с което е отменено решение № 481/30.04.2009 г. на общински съвет гр. Шабла като незаконосъобразно. наведени са доводи за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1 т 3 АПК. Ответникът изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за основателност на жалбата и неправилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Установено е от доказателствата по делото, че с оспореното решение на общинския съвет № 481 взето по протокол № 21/30.04.2009 г. е отменено решение № 654/26.09.2007 г., което по силата на чл. 127, ал. 6 вр. с чл. 136, ал. 1 ЗУТ е необжалваемо. За да възобнови административното производство по инициатива на районна прокуратура, административният орган е приел, че е налице ново обстоятелство - писмо № 26-00-2502/9.07.2007 г. на РИОСВ с твърдение за положен неистински подпис върху него. Последното не би могло да се приеме като ново по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, както правилно е прието, тъй като към момента на издаване на решение № 654/26.09.2007 г. е било налице и представлява част от доказателствата и е елемент от фактическия състав по вземането му, поради което не може да се приеме, че е налице, разпоредбата на чл. 99, т. 2 от АПК. Производството по силата на тази разпоредба е извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила административен акт, необжалван по съдебен ред, за това и нарушението следва да бъде съществено и за конкретния случай изпълнението на отменения акт е приключило. Основанието по чл. 99, ал. 2 от АПК касае непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизане на акта в сила и не се дължи на небрежност. Касае до факти и обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната да не е знаела за тях, или ако е знаела по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им. Само на основание направеното предложение от районна прокуратура гр. Добрич /за което няма данни да е упражнено в срока по чл. 102, ал. 1 АПК/ административният орган не е имал материалната компетентност да възобнови административното производство в конкретния случай, още повече, че с решение № 381/12.12.2008 г. на ОбС е бил постановен отказ за отмяна на решение № 654/2007 г. поради което направения извод за нарушение на материалния закон е законосъобразен, а наведеното с касационната жалба оплакване е неоснователно. Отчетен е особеният характер на производството по чл. 99 и сл. от АПК във връзка с охраната на стабилитета на административните актове и по същество правилно е приел, че не са налице основанията на чл. 99 АПК, както и правилно е анализирана разпоредбата на чл. 102, ал. 2 АПК - възобновяване на производството по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което е послужило като основание за отмяна или за изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Правото да се образува производство по възобновяване се погасява с изтичане на едногодишния преклузивен срок по смисъла на чл. 102, ал. 2 АПК и без значение, както е отчетено от съда в какъв етап от този срок се намира предвиденият тримесечен срок от узнаване на обстоятелството и обосновано е приел просрочието искането за възобновяване. Възраженията на касатора относно допуснати от съда съществени процесуални нарушения свързани с неправилно конституиране на страните е също неоснователно. Обстоятелството дали Община - Шабла е следвало да участва или не в производството по делото не засяга правата и интересите на касатора, поради което не може Общинския съвет да реализира тези нейни права в касационното производство. При така възприетата фактическа обстановка решението е постановено в отсъствие на отменителните основания визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК същото следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,