Решение № 597 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1935/2013 г.
ВАСV отделение16.01.2014 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 14.12.2012 г., постановено по адм. дело № 318/2012 г. на Административен съд град Русе. ОСЪЖДА ЕТ"Мирка-90-Кръстьо Петков" да заплати на Община Иваново разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 597 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1935/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на ЕТ"Мирка-90 - Кръстьо Иванов", представляван от Кръстьо Петков Иванов против решение от 14.12.2012 г., постановено по адм. дело № 318/2012 г. на Административен съд град Русе /АСР/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на Община Иваново поддържа становище за правилност на оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АСР е отхвърлил жалбата на ЕТ"Мирка-90-Кръстьо Петков" срещу решение обективирано в писмо изх. № 94К-98-1/11.09.2012 г. на кмета на Община Иваново, в частта му, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7 от заявление вх. № 94К-98-1/10.08.2012 г. и е отменил същото решение в останалата му част по т. 4 и т. 8 от същото заявление, като е върнал преписката на административния орган със задължаване за произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 94К-98-1/10.08.2012 г. ЕТ"Мирка-90-Кръстьо Петков" е поискал от кмета на Община Иваново да му бъде предоставен достъп до обществена информация, на хартиен носител, подробно описана в 8 точки. В оспореното решение административният орган е отказал предоставяне на достъп до обществена информация по отношение на всички искания в заявлението, като е изложил мотиви, че исканата информация по т. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 вече е била предоставена с писмо с из. № 94-184-1 от 22.05.2012 г., както и че исканията по т. 2 включват личните данни на трети лица защитени по Закона за защита на личните данни. По трета точка от заявлението е посочено, че поисканата обществена информация се съхранява в Дирекция "Социално подпомагане" гр. Две Могили, по т. 4 исканата информация е отказана с мотиви, че касае договорните отношения между други институции и общината, а по т. 8 е посочено, че поисканата информация не следва да се предоставя, тъй като касае счетоводни документи на община Иваново. В мотивите на решението е прието, че оспореният изричен отказ е законосъобразен, в частта му по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7 от заявлението. По отношение на поисканата с т. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 от заявлението информация е прието, че на заявителя вече е бил предоставен достъп до обществена информация по тази част от заявлението, в предходния 6-месечен период, като в случая е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, която визира като основание за отказ да бъде предоставена обществена информация, когато такава е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Прието е също така, че исканата информация по т. 2 касае предоставянето на имената на конкретни трети лице и има характера на обработка на лични данни по смисъла на чл. 2 ЗЗЛД, поради което оспореният административен акт, с който е отказано удовлетворяването му е приет за издаден в съответствие с чл. 2, ал. 4 ЗДОИ, според която този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Съдът е приел, че след като не разполага с поисканата информация в т. 3 от заявлението, за административния орган не възниква задължение за предоставянето й. Изложени са мотиви, че с данни за лицата, на които са отпуснати помощи разполага съответната Дирекция "Социално подпомагане", като в случая това е дирекцията в гр. Две Могили. В частта по т. 4 и т. 8 от заявлението, с които се иска по т. 4 - копия от договорите за доставка на хранителни продукти на ДСП и по т. 8 копия от приходни (отчетни) документи, издадени от Община Иваново през цялата 2011 г. във връзка с чл. 11 от Наредба № 14 за организация и дейността на клубовете на пенсионерите и инвалидите в Община Иваново, приета с решение № 450 по протокол № 54/09.12.2010 г., АСР е отменил изричния отказ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АСР правилно е прието, че изричният отказ да бъде предоставена обществена информация по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7 е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че исканата с посоченото заявление информация по т. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 от заявлението вече е предоставяна на жалбоподателя. От представените данни по делото следва да се приеме, че са налице условията на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, т. е. че исканата информация е била предоставена на заявителя през предходните шест месеца. Обосновани са изводите на административния съд, че исканата информация по т. 2 касае предоставянето на имената на конкретни трети лице и има характера на обработка на лични данни по смисъла на чл. 2 ЗЗЛД, поради което оспореният административен акт, с който е отказано удовлетворяването му, основателно е приет за издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДОИ, според която този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Правилен е и изводът на съда, че след като не разполага с поисканата информация в т. 3 от заявлението за административния орган не възниква задължение за предоставянето й. Върховният административен съд намира за неоснователни възраженията на касатора, че искането за предоставяне на имената на лица не обективира искане за предоставяне на лични данни и поради това не била налице хипотезата на чл. 2 ЗДОИ, изключваща приложимостта на закона спрямо достъпа да лични данни. Според чл. 2 ЗЗЛД, лични данни са всяка информация отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непосредствено чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Целта на закона е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно използване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събираните и обработвани такива данни. В тази връзка съдът е изложил пространни мотиви, които напълно се споделят и от настоящия касационен състав. Правилно е прието от административния съд, че исканите данни за лицата, касаещи техните имена, представлява именно искане за достъп до лични данни, по отношение на който ЗДОИ е неприложим. Правилно е решението и в частта му, в която е отменен изричният отказ да бъде предоставена обществена информация по т. 4 и т. 8 от заявлението. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че при наличие на хипотезата на чл. 38 от ЗДОИ, която постановява изискуемото съдържание на решението за отказ, задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация, което в случая не е сторено. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения изричен отказ в т. 4 и т. 8 от заявлението е правилен. Предвид на изложеното, решението като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния закон следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение