Решение № 10278 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6817/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. М. Асенова, срещу решение 618/05.05.2025 г., постановено по адм. д. 1144/2024 г. по описа на Административен съд София-област (АССО). С обжалваното решение, на основание чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), НАП е осъдена да заплати на А. А. М. сумата от 3 651.90 лева, представляваща обезщетение за недопускането й, в периода от 19.09.2024 г. до 08.10.2024 г., да изпълнява длъжността Директор на Дирекция Средни данъкоплатци и осигурители" в ТД на НАП - София, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска - 24.09.2024 г. до окончателното изплащане на главницата по иска, като за разликата до пълния предявен размер иска е отхвърлен като неоснователен. Касационният жалбоподател счита, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът необосновано е приел, че размера на основната заплата, на база на която следва да се изчисли размера на обезщетението, е тази на длъжността директор на Териториална дирекция на НАП Средни данъкоплатци и осигурители 5580 лв., а не тази, която ищцата е заемала директор на дирекция Средни данъкоплатци и осигурители . Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон и неправилно е определил размера на присъденото обезщетение. Иска да бъде отменено решението, в частта, с която НАП е осъдена да заплати на А. М. сумата от 3651,90 лв. и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да се уважи искът й до размера от 2492,62 лв. и да се отхвърли иска за разликата до претендирания размер. Претендира разноски. Ответникът по касация А. А. М., чрез адв. Р. Шулев, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от А. А. М. иск с правно основание чл. 122, ал. 3 ЗДСл против НАП, с който се претендира обезщетение в размер 6170.47 лева за недопускане на ищцата в периода от 03.09.2024 г. до 08.10.2024 г. да изпълнява длъжността директор на дирекция Средни данъкоплатци и осигурители" в ТД на НАП - София, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на главницата по иска. По делото е безспорно установено, че със заповед 808/12.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, считано от 14.06.2023 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е било прекратено служебното правоотношение на А. А. М. за длъжността директор на дирекция Средни данъкоплатци и осигурители (СДО) в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите София. С Решение 381 от 27.03.2024 г., постановено по адм. дело 929/2023 г. по описа на АССО, потвърдено с Решение 9640/02.09.2024 г. по адм. дело 5212/2024 г. на (Върховен административен съд (ВАС), заповедта е отменена като незаконосъобразна. Установено е, че със заявление с вх. 94-А- 833/19.09.2024 г. в законовия срок, М. е поискала да бъде възстановена на заеманата от нея до прекратяване на служебното правоотношение длъжност, като се е явила за заемане на длъжността на 19.09.2024 г. По делото не са представени доказателства за извършени фактически действия от страна на органа по назначаване за допускане на ищцата до работа в периода от 19.09.2024 г. до 08.10.2024 г. Със заповед 3105/08.10.2024 г. на изпълнителния директор на НАП ищцата е възстановена на друга длъжност, считано от 09.10.2024 г. За да постанови обжалваното решение, АССО е достигнал до извод, че са налице всички предпоставки по чл.122, ал.1 ЗДСЛ, поради което искът за присъждане на обезщетение за недопускането до работа на А. А. М. в периода от 19.09.2024 г. до 08.10.2024 г., е доказан по основание. Относно размера на обезщетението, съдът е приел, че искът е доказан и по своя размер от 3 651.90 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 6170.47 следва да се отхвърли. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне, по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 122, ал. 3 ЗДСл., съгласно която, когато възстановен по реда на ал.1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения. Следователно, обезщетението е свързано с установяване предпоставките по чл. 122, ал. 1 ЗДСл., които са наличие на отменена заповед за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда и явяване държавния служител в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение. В случая, от събраните доказателства е установено, че след влизане в сила на 02.09.2024 г. на решението, с което е отменена като незаконосъобразна заповед от 12.06.2023 г. за прекратяване на служебното й правоотношение, А. М. е подала заявление на 16.09.2024 г. по пощата да бъде възстановена на длъжността и се е явила на 19.09.2024 г. за заемане на длъжността, като е следвало да бъде възстановена на работа на следващия работен ден 20.09.2024 г. Вместо това със заповед 3105/08.10.2024 г. на изпълнителния директор на НАП ищцата е възстановена на друга длъжност, считано от 09.10.2024 г. Обоснован е изводът на АССО, че през периода от заявлението за възстановяване на работа до връчването на заповедта за възстановяването, ищцата не е била допускана до работа. Без посоченото изрично волеизявление на органа по назначаването, липсва възможност М. да започне да изпълнява длъжността си. Следователно, служителката има право на обезщетение по чл. 122, ал. 3 ЗДСл., като размера правилно е определен от първоинстанционния съд въз основа на заплатата на най-близката до заеманата й длъжност към момента на явяването й, предвид несъществуването на длъжността към 01.01.2024 г. директор на дирекция Средни данъкоплатци и осигурители , която е заемала преди отстраняването й от длъжност. Неоснователни са доводите в касационната жалба за наличие на основания за намаляване на размера на определеното от първата инстанция обезщетение. Решаващият съд правилно е приложил материалния закон, като е определил размера на основната заплата до най-близката такава, заемана от служителката към момента на явяването й на работа до момента на действителното й допускане до работа. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. Върховният административен съд е приел в практиката си, че липсата на актуален размер на основната месечна заплата поради премахване на длъжността, заемана от служителя, в длъжностното разписание към датата на признаване на уволнението за незаконно, не е основание размера на дължимото обезщетение да се определи на база получаваната основна месечна заплата към датата на прекратяване на правоотношението. Правилото на чл. 104, ал. 1 ЗДСл не може бъде дерогирано от действията на органа по назначаването, свързани с промени в длъжностното разписание и закриване на длъжности, т. к. това би поставило служителя в по-неблагоприятно положение от отреденото от законодателя и съответно би лишило нормата от вложения в нея смисъл. В случаите, когато длъжността, като съвкупност от задачи и функционални правомощия, не фигурира вече в длъжностното разписание, съгласно съдебната практика са възможни различни подходи при определяне на обезщетението, в зависимост от конкретните фактически обстоятелства - да бъде определено на базата на възнагражденията, определени за длъжностите със сходни длъжностни характеристики и реално изпълнявани функции по служебно правоотношение, при съобразяване със средния размер на основна месечна заплата за сходна длъжност в администрацията, както и определяне на актуалния размер, въз основа на настъпилите нормативни изменения. В допълнение - съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В случая по делото не е спорно, че длъжността на жалбоподателката е премахната като позиция. В заключението вещото лице е посочило размера на основната месечна заплата на длъжността "директор на ТД на НАП Средни данъкоплатци и осигурители" - 5580 лв., както и размера на получавана основна заплата от служителката преди уволнението й - 4325 лв. Експертът е посочил и броя на работните дни за м.09 и м.10 2024г., съобразно броя на които и вече посочения размер на основната заплата, от решаващия съд е определен размера на дължимото обезщетение. Експертното заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно. При напълно изяснена фактическа обстановка, административният съд е обосновал законосъобразни правни изводи. В настоящият случай, от представените и приложени по делото писмени доказателства и подаденото заявление от 19.09.2024 г. се установява, че М. няма сключен трудов договор или друг вид правоотношения, приравняващи се на трудовите и се явява на работното си място в законоустановения по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл срок. В този смисъл правилно и обосновано съда приема, че административният орган дължи на служителката обезщетение, в посочения и доказан размер. По тези съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 1500 лв., предвид представеният договор за правна защита и съдействие от 09.06.2025 г., доказващ реално заплащане на сумата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение