Решение № 1751 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7665/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. В. П. срещу решение 7767 от 06.06.2024 г., постановено по административно дело 226/2024. г. от Административен съд София-град (АССг), в частта му, с което е отменено решение 401/15.12.2023 г., постановено по преписка 7/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация в частите му: по т. І., в която е прието за установено по отношение на С. С. С., че П. в качеството му на ръководител на Постоянното представителство на България към ООН в периода 06.09.2016 10.12.2020 г. не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.),по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. във връзка с чл. 5 ЗЗДискр. под формата на тормоз на работното място по признак лично положение и нарушение на чл. 13 и чл. 14, ал. 3 ЗЗДискр. и по т. ІІІ., с която е оставена без уважение жалбата на С. в частта ѝ относно твърдения за дискриминация под формата на тормоз на работното място по признак лично положение и нарушение на чл. 13 и чл. 14, ал. 3 ЗЗДискр. и преписката е върната на органа за ново произнасяне, съобразно дадените им указания. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т.3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу обжалваното решение на комисията за защита от дискриминация бъде отхвърлена и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в представено от процесуален представител писмено становище счита същата за основателна и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и постанови ново по същество, с което да отхвърли жалбата на С. срещу акта на КЗД и претендира присъждане на деловодни разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - С. С. С. чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и у присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на предвидените административнопроизводствени правила, довело до неговата незаконосъобразност. Решението е правилно. В хода на производството са събрани многобройни писмени доказателства, свързани с конкретните твърдения от страна на жалбодателя за фактите, които установява и за които твърди, че обосновават извод за извършено спрямо него неравно третиране и тормоз по признак лично положение. Допълнително следва да бъде посочено, че в случая органът, при постановяване на акта си не е съобразил и периодите, в които са се случили тези факти, предвид претенцията на С. - жалбата е постъпила в КЗД на 29.12.2020 г., с твърдения за конкретни действия от страна на П. започващи на 06.06.2020 г. до момента на подаване на жалбата, които не са обсъдени в решението, а освен това недопустимо КЗД се е произнесла за период извън сроковете по чл. 52, ал.1 ЗЗДискр. обхващайки период преди 29.12.2017 г. В решението пространно са приповторени твърденията на страните, съдържанието на част от доказателствата, но липсва анализ на същите през призмата на приложимите разпоредби на ЗЗДискр. Липсва описание какво приема съставът на КЗД за установено като факти, извън твърденията на страните, които са приповторени излишно, а още по-малко правни изводи с оглед разпоредбите свързани със защита от дискриминация при упражняване правото на труд и за осъществен тормоз, предвид определението за тормоз по § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр., каквито са твърденията на жалбодателя, което нарушение предвид цитираната разпоредба е резултативно. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът в обжалваното решение, че КЗД е базирала изводите си въз основа на част от доказателствата, които не са обсъдени поотделно и в съвкупност, а част от тях са игнорирани, при което направените правни изводи са необосновани. Предвид така установеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като при извършената проверка не се установи наличие на липса на мотиви, напротив съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 168, ал. 1 АПК, като настоящият състав споделя изводите му относно допуснатите нарушения при постановяване на акта на КЗД. Решението е обосновано. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на тях е формирал правните си изводи, които са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК КЗД следва да бъде осъдена да заплати на С. деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,Пето отделение