Решение № 9876 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15619/2010 г.

Решение № 9876 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15619/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община - Враца срещу решение № 68/15.10.2010 г., постановено по адм. дело № 579/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Враца, с което е отменен АУПДВ по декларация № 031/16.06.2009 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци" на Община - Враца, потвърден с решение № 7/2009 г. на кмета на същата община за определените на "Химко" АД - гр. Враца задължения за данък недвижими имоти, недобори пътен данък, недобори данък превозни средства и съответните лихви в общ размер от 111 436,65 лв.. Макар изрично да не са посочени, от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати нарушение при прилагането на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че липсват мотиви в акта и по този начин е нарушена неговата форма съгласно чл. 59 АПК. Твърди, че са изпълнени изискванията на посочената правна норма и в акта са посочени както правните основания за издаването му, така и фактическите основания. Иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Химко" АД - гр. Враца. Ответникът по касационната жалба "Химко" АД - Враца в писмен отговор я оспорва с твърдения, че наистина в административния акт липсват мотиви. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени АУПДВ по декларация № 031/16.06.2009 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци" на Община - Враца, потвърден с решение № 7/2009 г. на кмета на същата община за установени задължения на "Химко" АД - гр. Враца за данък върху недвижими имоти, данък върху превозните средства и пътен данък с недобори, административният съд е приел, че индивидуалният административен акт не съдържа мотиви, като по този начин е нарушена формата на акта съгласно разпоредбата на чл. 59 АПК. Прието е от решаващият съд, че в акта, че липсата на мотиви е нарушило и правото на защита на дружеството, тъй като по акта не може конкретно да се установи за какъв период се дължат задълженията по кои недвижими имоти, като е прието, че същото важи и за превозните средства. Обжалваното решение е неправилно постановено. АУПДВ по декларация № 031/16.06.2009 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци" на Община - Враца, потвърден с решение № 7/2009 г. на кмета на същата община е издаден в изискуемата се от закона форма и същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. Не отговаря на истината приетото от административния съд, че липсват мотиви в административния акт, който е бил оспорен пред него. Индивидуалният административен акт е издаден въз основа на подадените от задълженото лице декларации по чл. 17 ЗМДТ. Недвижимите имоти в акта са описани по номера на партидите им и не е необходимо конкретното им описание, тъй като и в дружеството те се водят по този начин. Неправилно съдът е приел, че не става ясно за какви периоди са определени задълженията, включително и т. нар. недобори (остатъци за плащане). Извършено е и конкретизиране в таблична форма, както за задълженията за притежаваните от дружеството недвижими имоти, така и за превозните средства, всяко едно от които в акта е посочено с регистрационен номер. Конкретизирани са и размерите на задълженията, периодите и дължимостта на съответните лихви. В съдебно заседание първоинстанционният съд е изслушал и приел съдебно-счетоводна експертиза, която е потвърдила определените в акта задължения за данък върху недвижими имоти, данък превозни средства, както и за пътен данък и те съвпадат. Разлика вещото лице е установило по отношение изчислението на лихвите върху посочените задължения, но те са в по-голям размер от този, определен в административния акт, поради което следва да се вземе предвид невъзможността за влошаване положението на задълженото лице. Именно в това се състои разликата между определения размер на задълженията, ведно с лихвите в акта и по заключението на вещото лице и тази разлика е в размер на 4 632,87 лв., която не се отразява върху определените с административния акт задължения поради посочената по-горе забрана. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено поради наличие на допуснати нарушения, посочени от касатора и водещи до отмяна на обжалвания съдебен акт. На основание чл. 222, ал. 1 АПК ще следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Химко" АД - гр. Враца срещу АУПДВ по декларация № 031/16.06.2009 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци" на Община - Враца, потвърден с решение № 7/2009 г. на кмета на същата община, бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,