Решение № 4490 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6291/2020 г.

Решение № 4490 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6291/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници" гр. София, против Решение № 420/21.01.2020 г., постановено по адм. дело № 13623/2018 г., по описа на Административен съд София - град, допълнено с Решение № 1522/2.03.2020 г. по същото дело на АССГ, с което Агенция "Митници" е осъдена да заплати на М. В. сумата в размер на 11 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.05.2015 г., до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от същата психически тормоз, , неудобство, болки и страдания, нарушаване на доброто име и репутация вследствие на отменената като незаконосъобразна заповед № 4196/30.10.2013 г., издадена от директора на Агенция "Митници", отменена като незаконосъобразна с Решение № 5533/14.05.2015 г., постановено по адм. дело № 7997/2014 г., по описа на Върховния административен съд и Агенцията е осъдена да заплати на М. В. направените по делото разноски в размер на 1160. 00 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски. Ответницата М. В., лично и чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е осъдил Агенция "Митници" гр. София, да заплати на М. В. сумата в размер на 11 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.05.2015 г., до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от същата психически тормоз, , неудобство, болки и страдания, нарушаване на доброто име и репутация вследствие на отменената като незаконосъобразна заповед № 4196/30.10.2013 г., издадена от директора на Агенция "Митници", отменена като незаконосъобразна с Решение № 5533/14.05.2015 г., постановено по адм. дело № 7997/2014 г., по описа на Върховния административен съд и Агенцията е осъдена да заплати на М. В. направените по делото разноски в размер на 1160. 00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед на събраните по делото писмени доказателства и заключението на назначената по делото съдебно - медицинска експертиза, влошеното здравословно състояние на ищцата е в резултат на прекратяването на служебното правоотношение и претърпените душевни страдания и стрес. Заболяването не е съществувало преди издаването на акта. Установено е, че няма други отключващи фактори на заболяването, тъй като ищцата не е доказано да е имала други нездравословни навици. При данните от медицинското експертно заключение съдът е приел, че влошеното здравословно състояние е пряко свързано с решението на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното правоотношение с ищцата, доколкото породеният от него стрес е силен и необичаен и в този смисъл е фактор, отключил заболяването. Съдът е съобразил изводите си с мотивите, съдържащи се в решение № 9731/25.06.2019 г., постановено по адм. дело № 763/2018 г., по описа на Върховния административен съд, с което е определен размер на обезщетението за имуществени вреди в размер на 18 000 лева. При липсата на утвърдена формула за определяне обезщетението за неимуществени вреди, съдът е определил обезщетението по справедливост с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и при съобразяване на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и съдебната практика. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Административен съд София - град е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От ангажираните гласни доказателства по делото и заключението на СПЕ безспорно е установено, че М. В. е страдала от рецидивиращо депресивно разстройство в периода м. 11.2013 г. – м. 06.2015 г. Вещото лице посочва, че няма други данни за претърпян стрес, като приема, че същият е предизвикан именно поради прекратяването на служебното й правоотношение. Въз основа на доказателствата по делото, обосновано съдът е приел, че са установени и доказани всички кумулативно-изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отменената по съдебен ред Заповед № 4196/30.10.2013 г., издадена от директора на Агенция "Митници" представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 204, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него могат да се компенсират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът е определил в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1250. 00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение