Решение № 12842 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2937/2020 г.

Решение № 12842 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2937/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури срещу решение № 2211/19 декември 2019 година на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 2658/2019 година. С последното е отменено негово решение № РД-459 от 15.10.2019 година с правно основание чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) за определяне на финансова корекция на община Приморско. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Възраженията на касатора са в следните пунктове: 1. Оспорва като неправилни изводите на съда за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като твърди, че: 1. 1. Неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлявало нередност, доколкото не можело да се изключи то да има отражение върху бюджета на съответния фонд. При обективна невъзможност да се определи финансово отражение на нарушението върху бюджета на общността (какъвто бил настоящия случай) ръководителят на управляващия орган използвал пропорционалния метод за определяне на финансова корекция, съгласно чл. 9, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Методологията, отм. ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 година, в сила от 31.03.2017 година). 1. 2. Размерът на финансовата корекция бил определен съгласно чл. 10, ал. 3 от същата Методология в размер на 10 %. Административният орган не бил длъжен подробно да мотивира неговата стойност, но въпреки това същият бил мотивиран в достатъчна степен. 1. 3. Нередността, за която била определена корекция съставлявала такава по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, а извършеното нарушение било на чл. 28, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (отм.);. Порокът засягащ Методиката за оценка в проверената обществена поръчка не можел да бъде саниран чрез излагане от оценителната комисия на мотиви при оценяването. 2. Цитира практика на Върховния административен съд, която намира за постановена по сходни случаи. 3. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата на община Приморско срещу решение № РД-459 от 15.10.2019 година, а при условията на евентуалност касационната инстанция да върне делото на Административен съд гр. Б. за ново разглеждане.

Ответникът, община Приморско в становище от 11.02.2020 година оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че в тежест на административния орган е да докаже предпоставките за налагане на процесната корекция. В случая такова доказване не било проведено, поради което и правилно съдът отменил обжалвания административен акт като незаконосъобразен.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Съдът неправилно отменил оспореното решение № РД-459/15.10.2019 г. за наложена на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ финансова корекция в размер на 10% от оторизираната и изплатена сума по договор № 162/27.06.2014 г. - или 55 898. 51 лв. за нарушение на т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагане и изпълнение на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Европейския фонд за рибарство, приета с ПМС № 134/2010 г. (Методологията) - неправомерни и/или дискриминационни критерий за оценка на офертите /нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.); , изразяващи се в липса на критерии за достигнато ниво на изпълнение на техническото предложение при оценяване на офертите с 1, 50 или 100 точки при проведена процедура по ЗОП с предмет "Пристройка и преустройство на съществуваща общинска сграда в музей" по ДБФП № 252/06.11.2013 г. Първостепенният съд неправилно приел, че липсва нарушение по т. 9 от Методологията, с позоваване на съдържанието на гл. XI от документацията, където са разписани начинът на формиране на комплексната оценка и относителната тежест на всеки от показателите, както и че липсват мотиви, относно причиненото от нередността увреждане на бюджета. Съдът не обосновал изводи, относими към нарушението на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.); - липсата на точни указания за определяне на оценката по всеки показател и в конкретика по показател П2 "Техническо предложение", който е с най-голяма относителна тежест - 50%. Изискването за съдържание на методологията за оценка на офертите било императивно зададено с норма от законов порядък. Това нарушение на възложителя съставлявало нередност по т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методологията, защото имало потенциален възпиращ ефект за кандидатите да участват в поръчката, поради невъзможността да предвидят съответствието на офертата си с конкретни изисквания на възложителя по оценката на техническото предложение и не биха могли да съпоставят изпълнението на критериите по показателя с това на останалите участници. Наред с това се създавала възможност за субективизъм на оценката и нарушение на принципа по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП (отм.); за публичност и прозрачност и по т. 3 - за равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Според представителя на ВАС, винаги е налице отражение върху бюджета на съответния фонд, когато кръгът на участниците е неправомерно ограничен, поради неясни и непрозрачни критерии за оценка на всеки от възприетите показатели.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд намира същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

П. пред Административен съд гр. Б. е образувано по жалба на община Приморско срещу решение РД-459/15.10.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. С последното, на община Приморско на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ е определена финансова корекция в размер на 10% от оторизираната и изплатена сума по договор № 162/27.06.2014 г. - или 55 898. 51 лв. за нарушение на т. 9 от Приложение към чл. 6, ал. 1 Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагане и изпълнение на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Европейския фонд за рибарство, приета с ПМС № 134/2010 г. (Методологията) - неправомерни и/или дискриминационни критерий за оценка на офертите /нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗОП (отм.); , изразяващи се в липса на критерии за достигнато ниво на изпълнение на техническото предложение при оценяване на офертите с 1, 50 или 100 точки при проведена процедура по ЗОП с предмет "Пристройка и преустройство на съществуваща общинска сграда в музей" по ДБФП № 252/06.11.2013 г.

За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че съгласно чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ, актът който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ "за процесния период" е Методологията. В случая финансовата корекция била определена за нередност по т. 9 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, представляващо нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗОП (отм.); , което имало финансово отражение. Административният акт обаче не съдържал мотиви, обосноваващи цитираната нередност. Липсвала обосновка за твърдяната финансова загуба за бюджета на общността. В тежест на административния орган било да докаже, че възложителят е допуснал нарушение на ЗОП, което има характеристиките на нередност. Съдът приел и липса на мотиви досежно процентния показател определена финансова корекция. В заключение, Административен съд гр. Б. е приел, че въпреки формалното изпълнение на процедурата по определяне на финансовата корекция, органът не е събрал доказателства за всеки един от елементите от фактическия състав на нередността.

При извършена проверка за основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът прави общо възражение за допуснати от АС гр. Б. съществени процесуални нарушения, но в касационната жалба не са посочени конкретни такива. При приложение на чл. 218, ал. 2 АПК, общото и необосновано възражение за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд е неоснователно. Касационната инстанция следи служебно единствено за валидността, допустимостта и съответствието на обжалвания съдебен акт с материалния закон.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Касационната инстанция споделя крайния извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на решение РД-459/15.10.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури поради допуснати съществени процесуални нарушения, но по съображения различни от приетите от АС гр. Б., както следва:

1. Правилен е изводът на АС гр. Б., че процесният акт е с правна квалификация чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, като с него на община Приморско като бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма за развитие на сектор рибарство на Република България е определена финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Актът е издаден от компетентен орган и във валидна писмена форма.

1. Касационният състав не споделя извода на АС гр. Б. за формално спазване на процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ: На стр. 3, абзац 5 от текста на административния акт изрично е посочено, че бенефициерът е изложил становище по констатациите на одитния орган на ОПРСР, Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз". Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства (виж чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ). Докладът на одитиращия орган е акт на контрол в рамките на правоотношението между този орган и управляващия орган по програмата. Констатациите по този доклад не са установявания на управляващия орган, който има задължение да извърши проверки и да направи констатации по фактите. В този смисъл в правоотношението между управляващия орган и бенефициера, докладът на одитиращия орган може да има характеристики на сигнал, т. е. на акт по иницииране на производство по определяне на финансова корекция. В рамките на образуваното производство по определяне на финансова корекция, в правомощията на ръководителя на управляващия орган е да извърши проверка и да удостовери констатациите по тази проверка в нарочен акт. Последният трябва да съдържа всички установявания на органа по фактите, по основателността и размера на финансовата корекция. Препращането към констатациите на одитния орган сочи на допуснати съществени процесуални нарушения предвид изискването за установявания на ръководителя на УО по програмата, като единствено компетентен орган на национално ниво в процедурата по определяне на финансови корекции с акт с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

1. Касационната инстанция споделя извода на Административен съд гр. Б. за немотивираност на обжалвания административен акт, макар и по съображения различни от изложените от този съд: При констатиране на нарушения в процедурата по провеждане на обществени поръчки, ръководителят на управляващия орган следва да изложи фактите по всяко от нарушенията, включително да определи правната квалификация на нарушението според правилата на действащия нормативен акт към датата на извършване на нарушението. На следващо място, органът трябва да изследва дали всяко от нарушенията на ЗОП представлява нередност съгласно дефиницията за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, като анализира всеки от елементите от фактическия състав на нередността спрямо фактите по спора. Тъй като не всяко нарушение на ЗОП представлява нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, в тежест на административния орган е да обоснове, че конкретното нарушение на ЗОП има характер на нередност, като посочи и правната квалификация на нередността. Липсата на финансово отражение на нарушението върху бюджета на общността винаги обосновава извод за липса на нередност, поради което и предвид липсата на елемент от фактическия състав на нередността, производството по определяне на корекция в частта, в която не е установена нередност следва да бъде прекратено. В случая, в частта за нарушенията по т. 1, т. нар. "незаконосъобразна техническа спецификация" и т. 4, т. нар. "нарушение, изразяващо се в закъснения при представяне на разяснения при провеждане на открита процедура по ЗОП" органът е направил извод за липса на финансово влияние на нарушенията, но неправилно не е прекратил производството по определяне на финансова корекция в частта за тези нарушения.

1. Едновременно с това, според текста на обжалвания административен акт, корекцията от 10% е определена при прилагане на принципа за некумулиране на процента определени финансови корекции. За да използва този принцип, предвиден в чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган следва да констатира повече от една нередности с правна квалификация чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, засягащи едни и същи допустими разходи, да определи за всяка от тях процентен показател корекция и да наложи на бенефициера най-високия от така определените процентни показатели финансова корекция. В случая ръководителят на управляващия орган не е прекратил производството в частта за нарушенията по т. 1 и т. 4, определил е процент финансова корекция за нередността по т. 3, т. нар. "незаконосъобразна методика за оценка на офертите" и без да анализира нередността по т. 2 "ограничителни изисквания" е приел, че за нея не се предлага ФК въпреки финансовото отражение на нарушението, предвид принципа на некумулиране на ФК. Така формулирано, изложението в акта е неясно: В действителност, съгласно чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ, при констатирани два или повече случаи на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 се определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи. Този размер на корекция обаче следва да е равен на най-високия процент, приложен за всяка от нередностите в акта по чл. 73, ал. 1. Прочитът на разпоредбата налага единствения извод, че при констатирани нарушения на ЗОП с финансово отражение върху бюджета на общността, ръководителят на управляващия орган по програмата следва да квалифицира всяко едно от тях като нередност (ако представлява такава), да обоснове финансовото отражение на нарушението върху бюджета на общността на всяко от тях, съобразно естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и да определи процентен показател корекция /при използване на пропорционалния метод за определяне на ФК/ като мотивира размера корекция за всяка нередност, и едва на финала да наложи най-тежкия от така определените процентни показатели корекция. Изводът на органа за определяне на ФК за едно нарушение не го освобождава от задължение да обоснове сериозността на всяко следващо нарушение, да определи за всяко от тях процентен показател корекция като мотивира финансовото му отражение. В случая напротив, органът от една страна е предложил принципа за некумулиране на корекциите, от друга обаче е изразил воля за непредлагане на ФК за нарушението по т. 2. Ако органът не предлага ФК за нарушението по т. 2, тогава спрямо коя нередност, освен тази по т. 3, касаеща "незаконосъобразната методика за оценка" прилага извода на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ?

1. Касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че съгласно чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ, актът който определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ "за процесния период" е Методологията. Многократно в съдебните си решения съставите на ВАС са посочвали, че приложимото право при анализ на допуснатите нарушения на ЗОП се анализира към датата на обявяване на процедурата по възлагане на обществена поръчка. Приложимото право при анализ на квалификацията на нередностите обаче се анализира към датата на издаване на акта за определяне на ФК. Това е така, тъй като финансовата корекция, с оглед на член 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95), е административна мярка, а не административна санкция. Само за административната санкция, с оглед на изрично посоченото в член 2, параграф 2 на Регламент № 2988/95, е регламентирано изискването да е предвидена предварително в акт на Съюза и при последващо изменение на разпоредбите, които налагат административни санкции, да се приложи по-леката. Общото правило за административните мерки, регламентирано в член 4 на Регламент № 2988/95, е отнемане на незаконно придобитата облага като приложим е актът, който е действащ към дата на издаване на акта за определяне на финансовата корекция и за никакво обратно действие, още по-малко на подзаконов нормативен акт с оглед на чл. 14, ал. 2 ЗНА, в случая не става въпрос. П. от АС гр. Б. Методология е отменена бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. Към датата на издаване на административния акт – 15.10.2019 година същата не е действащ подзаконов нормативен акт и предвид приключване на програмата за периода, предмет на правна регламентация в акта. Неяснотата и немотивираността на акта на органа се извеждат и предвид определянето на нарушенията по т. 2 и т. 3 като нередности и по Методологията и по Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (приета с ПМС № 57/28.03.2017 година). Едновременното действие и на двата подзаконови нормативни акта, регламентиращи една и съща материя не е допуснато от закона, като квалифицирането на нередностите едновременно съобразно разпоредбите на двата акта е съществено процесуално нарушение, недаващо възможност за правилното материалноправно квалифициране на нередността. Остава неизяснен и въпросът за приложената редакция на сочените нормативни актове. Цитираната наредба е приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., като до датата на издаване на акта 15.10.2019 година е с изм., бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г., изм. и доп., бр. 67 от 23.08.2019 г., в сила от 23.08.2019 г. Процентните показатели корекции за различните нередности са различни в различните редакция на сочения подзаконов нормативен акт. Правилното характеризиране на едно нарушение като нередност изисква на първо място обосновка за приложимия нормативен акт по чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ в редакцията му към датата на издаване на акта за определяне на ФК.

1. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция, при прилагане на пропорционалния метод, се определя като процентен показател върху основа, представляваща допустими средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Стойността на договор № 162 от 27.06.2014 година с изпълнител "Стреза" ЕООД в размер на 561 006, 37 лева без ДДС не е допустима основа за определяне на финансовата корекция. Такъв е единствено размерът на изразходваните допустими средства по проекта, засягащи договора за възлагане на обществена поръчка. Това е така, тъй като целта на финансовата корекция е да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. В конкретната хипотеза органът е посочил като основа на корекцията "оторизираната и изплатена сума по договора за възлагане на обществена поръчка с изпълнител "Стреза" ЕООД", а в диспозитива на акта си е определил корекцията не като процентен показател, а като цяло число.

В действителност, съществува правна възможност органът в диспозитива на акта си да посочва определената от него корекция, при спазване на пропорционалния принцип за определянето й, в цяло число. Но цялото число като размер на корекцията може да бъде коректно определено чрез изчисление едва след приключване на процедурата по верификация с окончателно плащане, предвид това, че едва на този етап е ясна стойността на допустимите верифицирани средства по договора. Едва тогава, налагането на определения процент корекция върху основата, представляваща верифицирани като допустими разходи по проекта, може да доведе до формулиране на абсолютно число като размер на ФК.

В този случай, размерът на корекцията определен в абсолютно число подлежи на възстановяване от бенефициера и актът за ФК е изпълнително основание за сумата. Ето защо, вписването на размера на корекцията като абсолютно число в диспозитива на акта на органа (както е в случая) означава мотивиране на този размер в предхождащото диспозитива съдържание на акта.

Определянето на размера на корекцията в абсолютно число категорично трябва да бъде предходно от мотиви досежно размера на верифицираните по проекта суми по договора, като същите се подкрепят с доказателства за реалното изплащане на заявените и верифицирани суми по проекта, в частта касаеща договора за поръчка.

В този случай, бенефициерът може да упражни правото си на защита срещу акта в частта относно размера на корекцията като абсолютно число, защото актът за определяне на корекцията в частта на абсолютното число ще представлява изпълнително основание за събиране на сумата по корекцията.

За пълнота на изложението съдът посочва, че случаят не е идентичен с този при определяне на финансова корекция на етап преди приключване на производството по верификация на предявените за плащане средства от ЕСИФ с окончателно плащане: Тук актът за определяне на ФК е изпълнително основание единствено в частта досежно определения процент финансова корекция. Преди приключване на процедурата по верификация с искането за окончателно плащане и реализиране на последното, както за органа, така и за бенефициера, размерът верифицирани като допустими разходи по договора по проекта е неизвестно число. Ето защо използването му във формулата като основа при определяне на размера корекция като абсолютно число на този етап е невъзможно. Изписването на такова абсолютно число в този случай би било некоректно, тъй като най-често неправилно се изчислява върху стойността на договора или заложения в договора за предоставяне на БФП размер на помощта, която още не е верифицирана. Доколкото обаче същото е част от мотивите на акта и в тази част актът не се полза с изпълнителна сила, същата стойност евентуално би имала характер на прогноза за максималния размер корекция предвид липсата на този етап на процедурата на яснота относно действителния размер на верифицираните като допустими разходи по договора по проекта. Волята на органа в тази насока обаче следва да е ясна, като от мотивите на акта по безспорен начин да се установява, че корекцията като процентен показател се определя с акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а размерът й като абсолютна стойност ще се определи окончателно след приключване на процедурата по верификация на допустимите предявени за плащане средства от ЕСИФ като сбор от сумите корекции реално определени при всяко искане за плащане по договора, изчислени чрез налагане на процентния показател върху сумата предявена за плащане и определена за допустима по договора на съответния етап от междинни или окончателно плащане в процедурата по верификация.

Връщайки се към началото на мотивите по т. 6 от настоящото решение, съдът заключава, че едва ако ФК е определена след етапа на окончателното плащане по проекта, органът в мотивите на акта си може да изпише размера на верифицираната и изплатена по договора сума със средства от ЕСИФ, представляваща основа, върху която се определя корекцията. В този случай, сумата за възстановяване, представляваща абсолютно число корекция следва да съответства на аритметичното изчисление по формулата процент върху основа допустими разходи, представляващи средства от ЕСИФ. И последната може да бъде вписана в диспозитива на административния акт.

В контекста на изложеното, съдът обръща внимание, че авансовите плащания се изплащат на нормативно изписано основание по всеки от проектите, без по отношение на искането да се извършва проверка по верификация на разхода (виж чл. 62 ЗУСЕСИФ).

В конкретната хипотеза актът е неясен по отношение на определения размер корекция в абсолютна стойност предвид липсата на мотиви в акта, т. нар. фактически обстоятелства, подкрепени с доказателства за установяване на размера на верифицираните разходи по договора.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че допуснатите процесуални нарушения са съществени, като обосновават правилния извод на Административен съд гр. Б. за отмяна на обжалвания индивидуален административен акт.

Отмяната на акта не преклудира правото на ръководителя на управляващия орган да определи на бенефициера финансова корекция по основание и размер по регистрирания сигнал за нередност с друг акт, тъй като спорът относно реализирането на корекция за сочените нередности по процесния сигнал не е решен по същество. Процедурата по законосъобразното реализиране на корекцията обаче налага правилно приложение на закона.

Въпреки това, преписката по сигнала обаче не следва да се връща на органа за процедиране, предвид това, че производството по определяне на корекция не е започнало по молба на община Приморско, и връщането й на органа за процедиране, би засегнало процесуалното право на защита на общината.

Горното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба. Решението на АС гр. Б. като правилно (по съображенията за допуснати от органа съществени процесуални нарушения) следва да бъде оставено в сила.

Община Приморско не прави искане за разноски пред касационната инстанция, поради което и такива не се дължат за производството пред Върховния административен съд.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховния административен съд

Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2211/19 декември 2019 година на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 2658/2019 година.

Решението е окончателно.