Решение № 8669 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15539/2008 г.

Решение № 8669 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15539/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на община - Благоевград, против решение № 928/03.11.2008 год., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 769/2008 год., с което, по жалба на "Булкомерс-555-Георгиев-съдружие" ЕООД, гр. Благоевград, е отменена като незаконосъобразна, заповед № 531/16.05.2007 год. на Зам. кмета на община Благоевград, за премахване на "метална постройка", с размери 3.20/2.60м. и Н-2.30м., "метален навес върху действащ грил" с размери 2.00/1.60м и "дървен навес" с размери 2.20/5.00 м. и Н - 2.50 м., поставени в УПИ с пл. № 5395, кв. 118 по плана на ЦГЧ на гр. Благоевград. Решението се счита неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед които пороци се настоява за отмяната му. Сочи се, че съдът не е обсъдил правилно и в цялост събраните по делото доказателства, не се е съобразил и указанията, дадени в отменителното решение на ВАС. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната в касацията страна - "Булкомерс - 555" ЕООД - Благоевград, не изпраща представител. От пълномощника на дружеството са депозирани възражение по касационната жалба и писмено становище, с доводи за правилност на съдебния акт и искане същият да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба - вещото лице е дало заключение в ролята си на бивш Главен архитект, което заключение е подвело съда и страните. Смесени са, може би несъзнателно, режимът на обектите по чл. 151 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, с тези по чл. 56 от ЗУТ. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена е в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е основателна. Съгласно отменения, но действал към датата на заповедта, текст на чл. 179, ал. 2 от ЗУТ, кметът на общината, въз основа на констативен протокол, съставен от служители на общинската администрация, може да задължи със заповед собствениците или лицата, които управляват строежите и поземлените имоти, за тяхна сметка за премахнат, преобразуват, или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Всяко едно от тези правомощия на кмета на общината (района) може да бъде упражнено при наличието на фактическите основания, визирани в конкретната разпоредба. В настоящия случай, от констативния протокол, съставен от служители на общинската администрация, се установява, че посочените метални обекти и дървен навес са изградени в място, което не е собственост на дружеството, осъществени са от материали и са във вид, които не ги прави подходящи за централна градска част, а дали са със, или без строителни книжа, е обстоятелство, неотносимо към спора, с оглед приетото правно основание. Ако са изградени без строителни книжа, (с оглед характера им - разрешение), премахването им следва да стане по друг ред и на друго основание, но няма пречки, след като са налице визираните предпоставки на нормата, премахването да се осъществи от кмета на общината, дори и обектът да е незаконен. В случая релевантните обстоятелства за приложението на нормата на чл. 179, ал. 2 ЗУТ (отм.) са други и те са налице. Констатациите в акта и заповедта, че посочените постройки са неподходящи по вид и местонахождение, тъй като са разположени върху сервитута около 13-етажния жилищен блок и че не са естетически издържани, не са оборени от жалбоподателя. Би могло да се обсъжда възражението, че не самият обект създава предпоставки за замърсяване с мазнини и възникване на пожар, а грил машината, (дали ще се разпореди нейното премахване е отделен въпрос), но не е изключено и металният навес, разположен над нея, при наслоявания да създаде такива. Неправилен е изводът в решението, че заповедта е вътрешно противоречива и че са смесени двете хипотези на отменената разпоредба (сега - чл. 185 ЗУТ). Приложното й поле предоставя правомощия на кмета в две насоки: да постанови премахване, преобразуване или ремонтиране на неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи и т. н., обекти, изчерпателно изброени, а на второ място - да задължи извършване на необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Следователно, нормата предвижда две хипотези, които не са в условията на кумулативност. Достатъчно е да са установени релевантни факти от която и да е от тях, да са настъпи една от правните последици на чл. 179, ал. 2 ЗУТ - премахване в едната хипотеза, или задължение за извършване на необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността, на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, в другата. За премахването не е необходимо посочване на интереса, а е достатъчно наличието на неподходящо местонахождение, разположение и вид, което в случая е налице. Като е установил това обстоятелство, административният орган правилно е приложил материалния закон, поради което оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт. Обратното, неправилен е изводът в решението, че кметът е следвало да "предпише" извършването на съответните работи, а не да постанови премахване. Наличието на обстоятелство, съответно дори само на едно основание по приложената правна норма, е достатъчно за издаването на заповед за премахване на обектите. Представените архитектурен проект за префасадиране и подмяна на съществуващ сенник на снек-бар "Лира", разрешението за строеж № 41/2003 година за пристройка, префасадиране на снек-бар "Лира" и подмяна на навес в рамките на съществуваща тераса, протокол № 30 от 26 март 2003 година за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, не са относими към процесната заповед, която има за предмет различни, неидентични обекти, също ситуирани около жилищния блок, което е изяснено след връщането на делото и допълнително поставените задачи на експерта. Релевантното в случая е, че функционалното предназначение и вида на процесните обекти ги прави относими към законовата хипотеза, по която е издадена заповедта. Последната е мотивирана в достатъчна степен и не са нужни конкретни архитектурни предвиждания за централната градска част, след като неин предмет е премахването на постройки от временен тип, правилно преценени като неподходящи по вид и местонахождение, с предназначение, което е несъвместимо с изискванията за хигиенна, естетическа и здравна защита на селищната среда. С оглед горното, подадената от дружеството жалба срещу заповедта на Зам. кмета на община Благоевград е била неоснователна. Като е отменил акта, административният съд е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 179, ал. 2 от ЗУТ. Поради това постановеното неправилно решение ще следва да бъде отменено, като се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалното оспорване. Мотивиран така, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, ПР. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК,