Решение № 3309 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6978/2015 г.

Решение № 3309 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6978/2015 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 175 от АПК. Образувано е по искане от С. Х. П., в качеството му на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в решение № 8779 от 13.07.2016 г. по адм. дело № 6978 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, първо отделение. В искането са изложени подробни съображения в подкрепа на основателността на същото. Ответната страна по искането - [фирма] редовно уведомена, не ангажира становище по него. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта и изложените съображения, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно. Предмет на повторен съдебен контрол пред административния съд - Варна е бил ревизионен акт (РА) № 03251100272 от 27.12.2011 г. на органа по приходите - гр. Варна, частично потвърден с решение № 101 от 10.04.2012 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ"-гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия относно прилагането на ЗДДС от ревизирания субект [фирма]. С решението на решаващия административен орган е потвърден РА в частта относно определени допълнително задължения за данъчни периоди м. 07, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12. 2009 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 11 и м. 12. 2010 г; м. 01, м. 02, м. 03, м. 04 и м. 05. 2011 г. в размер на 60 696. 29 лв. главница и 7 105. 75 лв. лихви за забава. Те произтичат от начислен ДДС поради непризнати както вътреобщностни доставки и по повод непризнато право на данъчен кредит. Това е и предметът на спора пред административния съд - Варна, който е приключил с решение № 625 от 17.03.2015 г. по адм. дело № 730 по описа за 2014 г. С него е отменен ревизионен акт № 03251100272 от 27.12.2011 г. на органа по приходите - гр. Варна, частично потвърден с решение № 101 от 10.04.2012 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ"-гр. Варна относно определени задължения по ЗДДС на [фирма] за сумата в размер на 46 312. 00 лв., главница и съответните на нея лихви за забава, и е отхвърлена жалбата на това дружество срещу същия ревизионен акт в частта за сумата над 46 312. 00 лв. до размера на сумата 60 696. 00 лв. и съответните лихви за забава. С решение № 901 от 23.04.2015 г., постановено в производство по реда на чл. 175 от АПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като в отменителния диспозитив цифрата "46 312. 00 лв. е поправена на 43 846. 29 лв. ". Тази цифра е поправена и в отхвърлителния диспозитив на решението, а именно "за разликата над 43 846. 29 лв. до сумата от 60 696. 29 лв. и съответната на нея лихва за забава в размер на 2 995. 41 лв. " Срещу това решение, поправено с последващо решение, са подадени две касационни жалби, като при постановяване на решението си, настоящият съдебен състав на ВАС, първо отделение е приел, че е сезиран с две жалби от директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна и тя е основателна, и от търговското дружество, която е неоснователна. По повод на първата касационна жалба предметът на спора в касационното производство е законосъобразното определяне по размер и основание на задължението за ДДС в отменения с решението на АС - Варна ревизионен акт за сумата от 43 846. 29 лв. и съответните лихви за забава. По повод на втората касационна жлба предметът на спора е законосъобразното определяне на задължението за ДДС в отхвърлената част на решението на АС - Варна за сумата над 43 846. 29 лв. до 60 696. 00 лв. и съответните лихви за забава. Настоящият съдебен състав е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното от него решение № 8779 от 13.07.2016 г. по адм. дело № 6978 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Това е така видно от мотивите на същото решение, в което изрично е прието, че ревизионният акт е законосъобразен в частта по повод определянето на задължения за ДДС, произтичащи от непризнати както вътреобщностни доставки и по повод непризнато право на данъчен кредит. Това обуславя допускане поправка в диспозитива на решението си в посочения смисъл, в резултат на което като краен резултат преценката на касационния състав е, че ревизионният акт оспорен в производството пред административния съд - Варна е законосъобразен и с него са определени задължения за ДДС в общ размер от 60 696. 29 лв. и съответните лихви за забава. Съобразно изложеното и на основание чл. 175 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение