Решение № 8905 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11168/2015 г.

Решение № 8905 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11168/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от министъра на енергетиката, чрез юрк. Галина Въловска, и от министъра на икономиката срещу решение № 6886 от 10 юни 2015 г., постановено по адм. д. № 6910/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № РД-16-561/28 април 2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Г. Д. С., чрез пълномощника си адв. Валентин Бенатов, намира за неоснователни касационните жалби. Претендира присъждане на направените пред касационната жалба разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по ччл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Г. Д. С. срещу заповед № РД-16-561/28 април 2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката, с която на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 90, ал. 1, т. 5 от същия закон й е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Съдът е приел, че при издаването на оспорения пред него административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, поради което е отменил заповедта на министъра на икономиката и енергетиката. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменителни основания спрямо оспорената заповед е законосъобразен. В разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл са посочени задължителните елементи, които следва да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. В случая, както обосновано е приела инстанцията по същество, в оспорената заповед на министъра на икономиката и енергетиката липсва описание на извършеното от служителката нарушение, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Не са посочени и конкретните служебни задължения, които са били виновно нарушени. Единственото посочено от административнонаказващият орган обстоятелство е, че по време на платения си годишен отпуск Г. Д. е участвала в предизборната кампания на политическа партия "Кой" и в медийни изяви като чл. на изпълнителното бюро на посочената партия. За да съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, посоченото поведение следва да е довело до нарушаване на основните принципи на държавната служба, да е повлияло на изпълнението на служебните задължения на Д. Такива нарушения по делото на са установени, а предвид разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗДСл самото участие в партийни прояви не може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение. Не е такова и изразяването на политически пристрастия, доколкото в преписката липсват данни как точно тези пристрастия са се отразили на изпълнението на служебните задължения на служителката и на престижа на службата. Изложените в тази връзка доводи се поддържат изцяло от касационната инстанция. Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд относно допуснато от административния орган нарушение на императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. По делото не е спорно, че на 14 март 2014 г. Г. Д. е била изслушана от министъра на икономиката и енергетиката, за което е съставен и протокол, а преди тази дата - на 10 март 2014 г., е депозирала и писмени обяснения по случая. Тези обяснения са взети предвид и са обсъдени както от дисциплинарния състав, така и от административния орган при издаването на оспорената заповед. Тези обстоятелства са отбелязани от тричленния състав на Върховния административен съд, който е приел, че изслушването и даването на обяснения съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл следва да бъде направено след събирането на всички доказателства. Тъй като в случая това е станало в началото на дисциплинарното производство, поради което уволнената служителка не е могла да даде обяснения и да бъде изслушана по повод всички събрани доказателства, то това е равнозначно на липсата на изслушване и приемане на обяснения от наказания служител. Тези съображения на първоинстанционния съд са направени в противоречие с изискванията на закона. В Закона за държавния служител не е предвидено изискване изслушването на държавния служител, респ. приемането на писмените му обяснения, да стане след събирането на всички доказателства. Единственото условие, което нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл сочи, е писмените обяснения да бъдат представени и изслушването да бъде проведено преди налагането на дисциплинарното наказание. В случая това изискване е изпълнено, а и смисълът на цитираната разпоредба не обосновава различен извод, защото след като писмените и устни обясненията са дадени във връзка с нарушенията, за които по-късно е наложено дисциплинарното наказание, както е в случая, правата на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, не са нарушени - служителят е известен за обстоятелствата, квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като нарушения на служебната дисциплина, като му е осигурена възможност да изрази становището си по тях, да направи възражения и да представи доказателства. Неправилният извод на инстанцията по същество относно допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед обаче не се е отразил на правилността на постановения съдебен акт като краен резултат, тъй като съдът е изложил съображенията си и относно законосъобразността на заповедта на министъра на икономиката и енергетиката по същество. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касаторите отменителни основания, оспореното решение ще следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на делото и направеното искане, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по касация Г. Д. направените пред тази инстанция разноски в размер на 370 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,