Решение № 9752 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4682/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), подадена чрез пълномощника адвокат В. Недялкова, срещу решение 1047 от 14.03.2025 г., постановено по адм. дело 446/2024 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отменена издадена от него заповед ОСОС-18/01.04.2024 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Л. А. Ф.. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като недопустимо и неправилно, с изложени доводи за липса на правен интерес от оспорването, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т. 2 и т. 3 АПК. Заявява, че след като послужилата като основание за издаването на процесната заповед - заповед за дисциплинарно уволнение, вече е отменена и Ф. е възстановена на заеманата длъжност, за нея не е налице пряк интерес от оспорването. Счита, че са били налице правните основания за издаването на заповедта, същата отговаря на изискванията за компетентност, форма и реквизити, издадена е без допуснати нарушения на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. По изложените съображения иска прекратяване на производството, респективно отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата на Л. Ф.. С допълнителна молба и писмени бележки претендира присъждане на разноски. Ответникът - Л. А. Ф., чрез пълномощника адвокат Н. Найденов, в представени писмени отговор и становище, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че Л. Ф. е заемала длъжността главен инспектор в отдел Контрол на храните при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Плевен. Срещу нея е било образувано дисциплинарно производство и със заповед НК-1/01.04.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл й е наложено дисциплинарно наказание уволнение . Последвало е издаването на оспорената в настоящото първоинстанционно производство заповед ОСОС-18/01.04.2024 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено и служебното й правоотношение. С решение 2418 от 09.07.2024 г. по адм. дело 384/2024 г. на Административен съд Плевен, образувано по жалба на Ф., е отменена поради незаконосъобразност заповед НК-1/01.04.2024 г., с която е било наложено дисциплинарното наказание уволнение , като с решение 197 от 09.01.2025 г. по адм. дело 9344/2024 г. на ВАС, първоинстанционното решение е оставено в сила. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че заповедта за прекратяването на служебното правоотношение е издадена от компетентен орган, но е незаконосъобразна, тъй като издаването й е функция от заповедта на налагане на дисциплинарно уволнение След отмяната на същата от съда, липсва основание за прекратяване на служебното правоотношение. Друго основание за незаконосъобразност е намерено в липсата на посочване в оспорената заповед дали съществуват и какви са дължимите обезщетения на държавния служител, което е изискуемо от нормата на чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Решението е валидно, допустимо и правилно. С отмяната на заповедта за дисциплинарно уволнение и възстановяването на Ф. на заеманата длъжност, не е отпаднал правният интерес за нея от оспорването на процесната заповед ОСОС-18/01.04.2024 г., защото тази заповед все още е действащ индивидуален административен акт, който не е отменен по реда на чл. 99 АПК или с влязъл в сила съдебен акт. При постановяване на оспореното решение правилно е съобразено, че макар заповедта да е постановена от компетентен орган, след издаването й е възникнал нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 140 ал. 2 АПК, а именно отмяната с влязло в сила съдебно решение на заповедта за уволнение. След отпадането на дисциплинарното уволнение вече не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл за едностранно прекратяване служебното правоотношение от органа по назначаването. Това прави атакуваната заповед незаконосъобразна, поради противоречие с посочената материалноправна разпоредба - основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. С оглед горното се налага извода, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, в тежест на БАБХ следва да се възложат сторените от Л. Ф. разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ и инкорпорираната в него разписка. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение