Решение № 2800 от 16.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Образувано е по касационна жалба на Д. Иванова, подадена чрез процесуален представител адвокат М. Димитрова, срещу решение 199/02.06.2022 г., постановено по адм. дело 294/2022 г. по описа на Административен съд гр. Враца. Наведените в касационната жалба възражения относно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довело до неправилно приложение на нормата на чл. 27а, във вр. с чл. 25, ал.1, т.4 ЗЗдет. и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Козлодуй, в писмен отговор изразява становище за неоснователност. Ответникът Т. Иванов, не изразява становище. Ответникът Е. Цонова, не изразява становище. Ответникът - О. Цонов, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение 199/02.06.2022 г., постановено по адм. дело 294/2022 г., Административен съд гр. Враца е отхвърлил жалбата на Д. Иванова от гр.Козлодуй и жалбата на Т. Иванов от [населено място] против заповед ЗД/Д-ВР-К-014/29.04.2022 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане гр.Козлодуй, с която е настанено временно детето Й. Даниелов в семейството на бабата и дядото по майчина линия Е. Цонова и О. Цонов и двамата с настоящ адрес [населено място], общ. Козлодуй за срок от 6 месеца до произнасяне на съда с решение по чл.28 ЗЗДет. Изложени са мотиви, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че Й. Даниелов е дете родено на [дата на раждане] в Кралство Испания с родители: майка - Д. Иванова и баща - Т. Иванов, като от 2021 г. последните са се установили да живеят в гр.Козлодуй. Административното производство е започнало по повод подаден до ДСП-Козлодуй сигнал от Т. Иванов на 27.04.2022 г. с вх.СИГ7Д-ВР-К/35/27.04.2022 г., че Д. Иванова възпрепятства контактите му с Й. Даниелов, както и подаден сигнал от Т. Иванов на 28.04.2022 г. в ДСП-Козлодуй за дете в риск, вх. СИГ/Д-ВР- К/36/28.04.2022 г. Изложена е информация, че майката на детето упражнява физическо насилие върху него, за което е представен клип от бащата. С писмо изх.СГ/Д-ВР-К/35-001/28.04.2022 г., директорът на ДСП-Козлодуй е уведомил РП-Враца, ТО-Козлодуй, че следва да изпратят представител на прокуратурата на планираната дата 28.04.2022 г. за среща с детето Й. и неговата майка Д. Иванова в ОЗД-Козлодуй. На 28.04.2022 г. в ОЗД-Козлодуй е проведена среща на участниците в свикания мултидисциплинарен екип, за което е съставен протокол СГ/Д-ВР-К/35-002/28.04.2022 г., подписан от всички лица. Взето е решение детето временно да бъде настанено в семейството на роднини или в приемно семейство до произнасяне на съда с решение, тъй като е констатиран риск за детето да бъде отглеждано от майката и бащата. С писмо изх. СГ7Д-ВР-К/35-005/29.04.2022 г., директорът на ДСП-Козлодуй е изискал от директора на ДСП-Оряхово, по настоящ адрес на бабата по бащина линия-Т. Петрова, да й бъде извършено актуално социално проучване относно възможността за настаняване на детето в нейното семейство. С писмо изх.СГ/Д-ВР-К/35-007/29.04.2022 г. е прието, че при бабата на детето има условия за отглеждането му, но предвид това че, на същия адрес живее и бащата на детето, становището на ОЗД-Оряхово е, че Т. Петрова не може да гарантира сигурна и безопасна среда за Й. Даниелов. На 29.04.2022 г., служители от Дирекция СП гр. Козлодуй са посетили бабата и дядото на детето по майчина линия в [населено място] -Е. и О. Цонови. Констатирано е, че има добри условия за отглеждане на детето при тях, като същите са попълнили и декларации по по чл.27, ал.З ППЗЗД, с които са дали съгласието си детето да бъде настанено в семейството им по реда на ЗЗДет. На 29.04.2022 г. в ДСП-Козлодуй е постъпил сигнал от бащата Т. Иванов, вх.СГ/Д-ВР-К/37/29.04.2022 г. относно сина му и отново е изложена информация за риск на детето, при отглеждането му от неговата майка Във връзка с постъпилите сигнали за дете в риск от бащата Т. Иванов, взетите решения от мултидисциплинарния екип и след извършено социално проучване на роднините на детето по майчина и бащина линия, от ОЗД -Козлодуй е изготвен социален доклад за оценка на постъпилия сигнал с вх.СГ/Д-ВР-К/35- 007/27.04.2022 г. Прието е, че при наличието на съгласие на бабата и дядото по майчина линия Е. и О. Цонови да се грижат за своя внук, са налице условията на чл. 27, ал.1 вр. чл.25, ал.1, т. 4 ЗЗДет. и чл. ЗЗ ППЗЗДет. В преписката се съдържа и подадена искова молба от Д. Иванова до PC-Козлодуй и определение 296/27.04.2022 г. на PC-Козлодуй за издаване на заповед за незабавна защита на Д. Иванова срещу Т. Иванов, с определени мерки за защита, с която се задължава Т. Иванов да се въздържа от всякакви актове на домашно насилие по отношение на Д. Иванова и малолетното дете Й. Даниелов, определено е местоживеене на детето при неговата майка до приключване на делото за защита от домашно насилие. При тези обстоятелства със заповед ЗД/Д-ВР-К-014/29.04.2022 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане гр.Козлодуй, на основание чл. 27, ал.1 вр. чл. 25, ал.1, т.4 ЗЗД и чл. ЗЗ ЗЗД, детето Й. Даниелов е настанено в семейството на бабата и дядото по майчина линия Е. Цонева и О. Цонев и двамата с настоящ адрес в [населено място], общ. Козлодуй за срок от 6 месеца, до произнасянето на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Д. Иванова и Т. Иванов срещу горната заповед. Спорен от правна страна е въпросът относно приложението на нормата на чл. 25, ал.1, т.4 ЗЗДет. С установяване на изискуемия от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката временно настаняване на дете извън семейството по административен ред, разписана в хипотезата на чл.27, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДет. и чл.33, ал.1 ППЗЗДет., са доказани. Приложената мярка, установена в чл.27, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДет. предвижда настаняване извън семейството на дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Понятието "насилие" за целите на закрилата на детето, така както е дефинирано в чл. 11 от ЗЗДет, обхваща случаи на въвличане на детето в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; нарушаване на достойнството му чрез методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси. Мярката за закрила на дете "спешно временно настаняване извън семейството" е регламентирана в чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето като разновидност на мярката "временно настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция" по чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Материалноправната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В тези случаи не се извършва предварително проучване на възможността за настаняването на детето в семейство на роднини или близки с подготвено становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето (чл. 24 от ППЗЗДет). На основание чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет. настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", а на основание следващата алинея 3 проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Обезпечителният характер на мярката по отношение на интересите на детето изисква провеждане на бързо административно производство, като административното решение следва да бъде взето незабавно. Прилагането на специалната норма на чл. 33, ал.1 ППЗДет. изключва приложението на общия ред по АПК. Предвид изложеното, първоинстанционният съд мотивирано извежда липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт. Правилно, административният съд е приел, че родителите не са в състояние да превъзмогнат конфликтите по между си и да предоставят на детето си средата, от която то се нуждае, както и да не се допуска упражняване на насилие спрямо него. По делото са представени множество доказателства подкрепящи горните изводи на съда, вкл. доклад за оценка на сигнала от 27.04.2022 г., в който подробно е изложена информация за рискове за отглеждане на детето от неговите родители. Настоящият състав намира за доказано, че интересите на детето налагат предприемането на времената мярка за закрила спрямо него-извеждане от семейството и настаняването в семейството на роднини при издаване на заповедта, тъй като за малолетния Й. Даниелов е съществувал риск, констатиран от социалните работници в ОЗД-Козлодуй при проверка на постъпилия сигнал за дете в риск и е в най-добър интерес на детето да бъде отглеждано в безопасна семейна среда. Освен това висшите интереси на детето са доминиращи при подобни хипотези, съгласно чл. 3, т.3 ЗЗДет и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност е достигнал до обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 139, ал.1 АПК от страна на Административен съд-Враца. Видно от приложения доказателствен материал, липсват данни за обективната невъзможност на лицето да се яви на насроченото съдебно заседание на 25.05.2022 г. Съгласно чл. 18, ал. 2 Наредба за медицинската експертиза, за да е налице непреодолимо препятствие по смисъла на чл. 139, ал. 1 АПК, е необходимо страната да представи болничен лист с посочен режим на лечение по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 1 и 3, б. а и б . Представеното удостоверение с изх. 211/25.05.2022 г., касационният съд намира, че не е сред годните доказателствени средства по арг. чл. 106, ал. 7 от Закона за здравето и чл.18 Наредба за медицинската експертиза, регламентираща именно реда за установяване на временна нетрудоспособност, както и за установяване на вида и степента на увреждане на определен кръг лица. Оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с материалноправните изисквания за законосъобразност, като е отхвърлил жалбата срещу нея административният съд е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците по чл. 209, т.3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията за присъждане на сторените разноски в полза на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а ответниците по делото не са претендирали такива, поради което не им се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,