Решение № 16205 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6192/2017 г.

Решение № 16205 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6192/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Дойнов срещу решение № 88/04.04.2017 г., постановено по адм. д. 75/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново (АС-Велико Търново). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и пледоарията по същество в открито съдебно заседание. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна Национална агенция за приходите (НАП) оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 88/04.04.2017 г., постановено по адм. д. 75/2017 г. по описа на АС – Велико Търново е отхвърлена жалбата на П. Дойнов против решение № 462/23.11.2016 г. на КЗД, с което е установено, че ответната страна НАП не е извършила дискриминация по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във вр. с § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. по признак "възраст" по отношение на П. Дойнов и е оставила без уважение сигнал с вх. № 44-00-639/18.02.2016 г. и допълнение към него с вх. № 44-00-956/15.03.2016 г. по описа на КЗД, подадени от него. АС-Велико Търново е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материално правните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е неправилно. Административният съд е възприел изцяло фактическата обстановка, установена от Комисията и въз основа на нея е формирал подробни правни изводи относно недискриминационния характер на "позитивната мярка", въведена в законодателството ни относно здравното осигуряване на определен кръг лица (студенти редовна форма на обучение до навършването им на 26 годишна възраст), поради което задължението за заплащане на здравни осигуровки за навършилите 26 годишна възраст студенти редовна форма на обучение не представлява дискриминация по признак "възраст". При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд не е съобразил точно в какво са се изразявали оплакванията на жалбоподателя до КЗД, които са насочени срещу установената правна уредба относно здравното осигуряване на студентите редовна форма на обучение, която се възприема от П. Дойнов като дискриминационна спрямо него. Действително повод за жалбата му до Комисията е писмо изх. № 641/20.01.2016 г. на и. д. директор на ТД на НАП – Велико Търново с информационен характер, поради което и неговите конкретни оплаквания са насочени срещу НАП, но в съдържателната част са наведени основно доводи срещу съществуващото законодателство, чийто правни норми съставляват основание за положението, в което е поставен. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява всяко прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. Комисията за защита от дискриминацията като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите осъществява контрол по прилагането и спазването на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането. Жалбоподателят се обърнал към нея с жалба, поради това, че е получил информационно писмо от служител на НАП относно неговия здравноосигурителен статус. Жалбоподателят е твърдял, че положението, в което е поставен, а именно да има задължение за заплащане на здравни осигуровки е по-неблагоприятно спрямо другите студенти редовно обучение, само защото е навършил 26 годишна възраст. Положението, за което П. Дойнов се намира и възприема като проява на дискриминация не е породено от НАП, а от правни норми, които не са приемани от НАП. Органите на НАП в конкретния случая дори няма данни, че са пристъпили към изпълнение на тези правни норми, а само са изготвили писмо до жалбоподателя с разяснения относно действащото законодателство и как то се проявява спрямо него. КЗД не е съобразила възражението на НАП относно процесуалната им легитимация и е провела производството при неправилно конституиране на страните. Допълнително процесуално нарушение е допуснато и като в диспозитива на решението на КЗД е оставен без уважение сигнал на П. Дойнов, а той е сезирал Комисията с жалба. Тази грешка показва неяснота относно разбирането на КЗД по какъв начин се счита сезирана по смисъла на чл. 50 от ЗЗДискр., което не е формален проблем, а определя и предмета на спора. Тези две процесуални нарушения са се отразили върху цялата административна процедура като са довели са до неправилно определяне на предмета и страните по спора, а в резултат на това и до неизясняване на фактическата обстановка. Като не е констатирал тези съществени нарушения на административнопроизводствените правила АС-Велико Търново е допуснал нарушение на закона, което съставлява касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК след отмяна на обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено и оспореното решение на КЗД, поради наличие на основателно основание за оспорването му по чл. 146, т. 3 от АПК. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че спорът не е изяснен от фактическа страна поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от КЗД, представляващи основания за отмяна на решението на Комисията, които неправилно не са констатирани от решаващият съд и довело до неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. С оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК и поради това, че нарушението е допуснато от КЗД, спорът не може да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, а следва след отмяна на съдебното решение и решението на КЗД, делото да бъде върнато като преписка на Комисията за ново произнасяне. При новото разглеждане КЗД следва да разгледа оплакванията на П. Дойнов, с които е сезиран като съставляващи жалба, а не сигнал; да определи правилно страните по спора в зависимост от наведените фактически твърдения за наличие на дискриминация, породена от приемането на нормативни актове като съобрази техния автор и при условията на чл. 9 от ЗЗДискр. да извърши анализ доколко съществуващия възрастов критерий, от който се оплаква П. Дойнов е допустим, оправдан и справедлив. При тази преценка е необходимо да бъде съобразено обстоятелството, че самата редовна форма на обучение на студенти предполага възрастово ограничение, но и лишава студентите от възможност за получаване на доходи за продължителен период от време. Периодът на обучение за различните специалности е различен, което също навежда на извод, че възрастовия критерии от 26 години не е пряка функция от времето на обучение. Това обстоятелство налага да бъде проверено доколко описаното от жалбоподателя положение не представлява проява на неравно третиране по признак "възраст" на лица (студенти редовна форма на обучение) в сходно положение. Позитивната мярка не би представлявала проява на непряка дискриминация само в случаите, когато е освен, че е законна е и най-подходящата за целта. При цел да бъдат насърчавани лицата да повишават квалификацията си не би трябвало да се прави разграничение между тях и с оглед възрастта при положение, че и самото обучение в редовна форма на обучение е достъпно при определени условия и само за определен период от време, който е различен за различните специалности. По водене на делото жалбоподателят претендират разноски, но не са доказани направени разходи, които да са пряко и непосредствено свързани с разглежданото производство, поради което независимо от изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение