Решение № 2889 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9498/2020 г.

Решение № 2889 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9498/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Камара на автомобилните превозвачи в България" и "МЕФ Лоджистик" ООД, подадена чрез адв. Лалова, срещу решение № 9304/10.07.2020 г., постановено по адм. д. № 12277/2019 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, с което е отхвърлена жалбата им срещу чл. 14, ал. 4, т. 27 от Приложение № 1 към чл. 14, ал. 1 и т. 7 от Приложение № 2 към чл. 14, ал. 2 от Наредба за допълнение на Наредба № Н-14 от 2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, обн., ДВ, бр. 54/09.07.2019 г. В касационната жалба са посочени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съставът на ВАС неправилно приема наличието на "изключителен случай" по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗНА, поради който срокът за обществено обсъждане е намален от 30 на 14 дни. Счита, че неправилно съдът е отхвърлил възраженията за недостатъчна мотивираност на проекта за изменение на Наредбата. По подробни изложени в жалбата съображения се иска отмяна на решението на тричленният състав на ВАС и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъдат отменени чл. 14, ал. 4, т. 27 от Приложение № 1 към чл. 14, ал. 1 и т. 7 от Приложение № 2 към чл. 14, ал. 2 от Наредба за допълнение на Наредба № Н-14 от 2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, обн., ДВ, бр. 54/09.07.2019. Моли за присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез юрк. Милушев, в писмен отговор моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, е образувано по повод оспорване от "Камара на автомобилните превозвачи в България" и "МЕФ Лоджистик" ООД на чл. 14, ал. 4, т. 27 от Приложение № 1 към чл. 14, ал. 1 и т. 7 от Приложение № 2 към чл. 14, ал. 2 от Наредба за допълнение на Наредба № Н-14 от 2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията, и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн., ДВ, бр. 54/09.07.2019 г. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че съставеният проект е публикуван на интернет страницата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Портала за обществени консултации, включително мотивите, налагащи приемането на изменението на наредбата съобразно изискването на чл. 26, ал. 3 от ЗНА. Тричленният състав на ВАС е приел, че образуваната срещу Република България процедура за нарушение № 2017/0299, във връзка с което от Генералния секретариат на Европейската комисия е получено Мотивирано становище № С (2019)1267, относно неуведомяване за мерки за въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2014/47/ЕС и опасенията относно липса на въвеждане на конкретни разпоредби, правилно е съобразена и тълкувана от административния орган като "изключителен случай" по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗНА, обосновала и по-краткия 14-дневен срок за предложения и становища в процедурата по обществено обсъждане. По тези и други подробни мотиви тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано съдът е приел за правилно тълкуването на административния орган на случая като "изключителен" по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗНА, за да обоснове по-краткия 14-дневен срок за предложения и становища в процедурата по обществено обсъждане, като са посочени и съобразно чл. 26, ал. 4 от ЗНА причините за този срок. Образуваната срещу Република България процедура за нарушение № 2017/0299, във връзка с което от Генералния секретариат на Европейската комисия е получено Мотивирано становище № С (2019)1267, относно неуведомяване за мерки за въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2014/47/ЕС и опасенията относно липса на въвеждане на конкретни разпоредби, правилно е съобразена и квалифицирана като "изключителен случай" по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗНА, обосновала и по-краткия 14-дневен срок за предложения и становища в процедурата по обществено обсъждане. Правилна е преценката на съда за мотивираност на процесния нормативен акт, предвид подробно изложеното в публикуваните мотиви, където ясно е посочена целта на измененията и е обоснована необходимостта от приемането им. Настоящият петчленен състав споделя крайните изводи в обжалваното решение, съгласно които позоваването на Директива 2014/47/ЕС е достатъчен мотив за приемане на оспорената разпоредба. Посочено е обстоятелството, че предлаганите допълнения се налагат във връзка с получено от Генералния секретариат на Европейската комисия Мотивирано становище № С (2019)1267 относно неуведомяване за мерки за въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2014/47/ЕС, ясно е дефинирана целта, за която се приемат измененията, а именно – транспониране на допълнителните изисквания на Директива 2014/47/ЕС и постигане на съответствие с правото на Европейския съюз, а очакваните резултати са, че с предложените промени ще се въведат изискванията на директивата в цялост. Така изложеното в достатъчна степен обосновава необходимост от приемане на оспорените разпоредби. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба, че оспорените норми създават повече задължения за лицата, извършващи автомобилен транспорт от посочените в чл. 7, § 1 от Директива 2014/47/ЕС, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Вярно е направеното в обжалваното решение логическо тълкуване на цитираните разпоредби, което сочи, че е създадено задължение за представяне пред контролните органи само на протокол от последната крайпътна техническа проверка, който именно е последният протокол и именно той се съхранява на борда на превозното средство. Обоснован е и изводът, че използваната различна терминология относно вида на съставения документ от крайпътната проверка в Директивата - "доклад", а в наредбата - "протокол", не води до незаконосъобразност на въведените изисквания, доколкото съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредба № Н-14 от 2009 г. резултатите от контролните проверки на пътя се отразяват в протокол по образец и това е актът, който се издава съгласно националното законодателство. Следва да се споделят и изложените мотиви в решението за съответствие с указаното с директивата на записаното в наредбата, че елемент на проверка е последният протокол от крайпътна проверка "ако има такъв", на визираното в нея, че докладът се представя, "ако е наличен". В хода на тези разсъждения, последица от преценката на материалния закон в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото касационните жалбоподатели дължат направените разноски за юрисконсулстско възнаграждение в размер на 200 лв. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,