Решение № 58 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 117/2010 г.

Решение № 58 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 117/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1013 от 12.11.2010 г. по гр. д. № 117 от 2010 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на решение от 13.10.2009 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, IVа отделение по гр. д. № 967 от 2008 г. в частта, с която е уважен отрицателният установителен иск предявен от Б. Ц. Б. и Л. Г. Б. срещу касаторите - Р. Б. С., Т. Й. С., Д. Ц. Д., Д. И. Д. и С. Н. К. и е прогласена нищожността на договор за доброволна делба от 4.04.2002 г., вписан в книгите за вписване при службата по вписвания под том V, № 116, вх. № 8604. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за допустимостта на предявяването на установителен иск при възможност за защита на имущественото право с предявяването на иск за делба или осъдителния петиторен ревандикационен иск; вторият въпрос е относно съответствието между заявеният предмет на спора, субстанциран с въведените фактически обстоятелства и направеното искане в исковата молба и предметните рамки на решението и на последно място за възможността да се извърши изменение на иска във въззивната инстанция с въвеждането на нов спорен предмет, т. е. нови фактически обстоятелства. Със същото определение е допуснато касационно обжалване на решението и по касационната жалба на Б. Ц. Б. в частта, с която е оставено в сила отхвърлителното решение от 28.12.2007 г. по гр. д. № 7389 от 2006 г. на Софийския районен съд, 36 състав за прогласяване нищожността на н. а. № 72, т. 01, рег. № 1691, н. д. № 69 от 2002 г., с който Р. Б. С. и Т. Й. С. продават на С. Н. К. УПИ IV-426, кв. 17 по плана на [населено място], кв. Б. с площ от 406 кв. м. Касационното обжалване на решение е допуснато по въпроса за валидността на сделки, които са сключени след отмяна на заповедта по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК . Становището на С. С. е представено при подаване на касационната жалба и с него се подкрепят оплакванията в жалбата на Р. Б. С. и Т. Й. С. срещу решението, в частта, с която е прогласена нищожността на доброволната делба. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания, доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационните жалби са допустими съобразно изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК, а и защото са подадени от надлежни страни, в едномесечният срок определен в ГПК, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях. Разгледана по същество жалбата на Р. Б. С. и Т. Й. С. е основателна. Б. Ц. Б. и Л. Г. Б. са предявили отрицателен установителен иск по чл. 75 от ЗН, вр. с чл. 34 от ЗС, с който са поискали обявяване нищожността на сключеният договор за доброволна от 4.04.2002 г. и вписан в книгите за вписване при Службата по вписвания в том V, № 116, вх. № 8604 между Р. Б. С., Т. Й. С., Д. Ц. Д., Д. И. Д. за УПИ IV-426, 427, кв. 17 по плана на [населено място], кв. Б., който със заповед № РД- 50-336 от 29.12.2001 г. на Кмета на РС "В." е разделен на УПИ IV-426 и УПИ Х-426 и е създадена [улица]. Твърдението е, че тази заповед е била отменена с решение № 6017 от 28.06.2005 г. по адм. д. № 3420/2005 г. на ВАС /което не е представено/. Подържат, че договора е нищожен защото има невъзможен предмет и поради неучастието им като съделители тъй като същите са съсобственици по силата на н. а. № 173, т. 21, н. д. № 3714 от 29.05.1990 г. Подържат и че извършената продажба на УПИ IV-426 от кв. 17 по плана на [населено място], м. "Б." с н. а. № 72, т. 01, рег. № 1691, н. д. № 69 от 2002 г., с който Р. Б. С. и Т. Й. С. като продавачи а С. Н. К. като купувач на УПИ IV-426 също е нищожна. Безспорно правилен е извода на съдилищата, че сделката осъществена с н. а. № 173, т. 21, н. д. № 3714 от 29.05.1990 г., с която Ц. Б. Б. продава на ищеца Б. Ц. Б., който е в брак с Л. Г. Б. 400/1218 кв. м. не е породил своя транслативно вещен ефект защото е извършен след вписването на исковата молба /И. М. е вписана на 21.08.1987 г./. По тази искова молба Ц. Б. Б. е ответник и тя е предявена по реда на чл. 87 ЗЗД за разваляне на сключен алеаторен договор за този имот. Правните последици от развалянето на договора са уредени с разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, която постановява, че развалянето на договорите има обратно действие. Прехвърлянето е извършено преди постановяване на решението, но поради отпадането с обратна сила на правното основание на собственост на продавача, той не е могъл да прехвърли вещни права, предмет на сделката. Ищците Б. Ц. Б. и Л. Г. Б. не могат да се ползват от разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД защото са купили идеалната част след вписването на исковата молба. Следователно по силата на този нотариален акт те не могат да се легитимират като съсобственици. Едва в писмената си защита след даден ход по същество Б. Ц. Б. се позовава на съсобственост, придобита по силата на наследяване като посочва, че наследодателят му е прехвърлил 1200/1218 ид. ч. и при откриването на наследството в имуществото са били налични 18/1218 ид. ч. Това основание обаче не е въведено в исковата молба, нито е било заявено по реда на чл. 116 ГПК (отм.). Изменението на иска по смисъла на чл. 116 ГПК (отм.) се основава на изменение на фактическите обстоятелства или може да се изрази в друго искане, в увеличаване или намаляване на искането, посочване на нова страна или заменяне на посочената страна, но в случая не е направено. По въведеното с писмената защита основание ответниците не са се защитавали, тъй като не е било предявено по установеният ред. Следователно постановеното решение е неправилно и следва да се отмени като исковете се отхвърлят. Категорична е съдебната практика, че в обстоятелствената част на исковата молба се въвеждат правните основания на които се претендира имущественото право . Промяната на правното основание е следвало да стане по реда на изменение на иска при условията на чл. 116 ГПК (отм.), което в конкретния случай не е сторено. Освен това при наличието на съсобственост, придобита по силата на наследствено правоотношение Б. Ц. Б. може да реализира правата си и с предявяването на иск за делба или осъдителен иск. Касационната жалба на Б. Ц. Б. е неоснователна. По отношение на исковете, с които е поискано прогласяването на договора за доброволна делба и следващата го продажба съдилищата също категорично са посочили, че липсва надлежно писмено доказателство, установяващо, че решението на Върховния административен съд, с което е отменена заповедта за разделяне на парцела е влязло в сила. В тази насока е направена констатация още с решението на първата инстанция и във въззивната инстанция отново не е представен заверен препис от решението на Върховния административен съд. Следователно липсва основното доказателство, което да установи, че не са налице два урегулирани поземлени имота, което е обстоятелството на което се опира твърдението на касатора Б. Ц. Б., че покупко-продажбата има невъзможен предмет. Поставеният от Б. Ц. Б. въпрос за валидността на сделки, които са сключени след отмяна на заповедта по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ би бил относителен към крайния изход по спора ако бяха представени документи- заверени преписи от решения, че заповедта за разделянето на урегулирания поземлен имот е отменена. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.