Решение № 5652 от 9.6.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), подадена чрез процесуалния й представител главен експерт юрисконсулт Атанасова, против решение 10966 от 01.11.2021 г., постановено по адм. дело 4909/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение (ВАС). Против същото решение е подадена касационна жалба и от Административния ръководител на Военно окръжна прокуратура София, чрез процесуалния му представител главен експерт юрисконсулт Касалова. В касационните жалби са развити сходни доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът А. Радойнов, чрез процесуалния си представител адв. Радойнов оспорва касационните жалби и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представена е писмена защита. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Счита, че постановеното съдебно решение е неправилно. Върховният административен съд, постоянен петчленен състав на втора колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение 10966 от 01.11.2021 г., постановено по адм. дело 4909/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение е отменено решение по т. 2 от протокол 12 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, с което на основание чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е потвърдено наложеното със заповед РД-08-139 от 01.03.2021 г. на Административния ръководител военноокръжен прокурор на Военноокръжна прокуратура София дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - "забележка" на подполковник А. Радойнов прокурор във Военноокръжна прокуратура София. Решаващият съд е обсъдил събраните по делото доказателства и приложимите правни норми, в резултат на което е приел, че атакуваният пред него административен акт е издаден при неправилно прилагане на материалния закон, което води до неговата отмяна. Решението е правилно. В съответствие с приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото е изводът на първоинстанциония съд за материална незаконосъобразност на оспорения акт, което е основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. В разпоредбата на чл. 307, ал. 2 ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение", като виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт от съдия, прокурор и следовател. В случая дисциплинарната отговорност на прокурор Радойнов е ангажирана за извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в издаване на постановлението от 08.01.2021 г., с което е било прекъснато изпълнението на наложено наказание на лишения от свобода Ю. Ценев за срок от 7 (седем) дни, считано от 09.01.2021 г., като нарушението е извършено чрез действие. Административният ръководител е квалифицирал извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. Следва да се сподели изводът на тричленния състав, че действията на прокурор Радойнов не обективират фактическия състав на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Правилен е изводът на съда, че по преписката няма данни прокурор Радойнов да е нарушил някой от принципите, регламентиран в КЕПБМ. Дори да се приеме, че някой от тези принципи е бил нарушен от магистрата, в случая принципа за компетентност и квалифицираност, както е приел административният ръководител, то съгласно разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ това обстоятелство не е достатъчно, за да се квалифицира извършеното като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Фактическият състав на цитираната правна норма изисква определен резултат, а именно да е накърнен или да е възможно да бъде накърнен престижът на съдебната власт. Престижът на една институция е доброто име, което притежава тази институция, както и авторитетът, който тя има в обществото, т. е. действието или бездействието, с което е нарушен КЕПБМ, следва да е довело до уронване на доброто име и на авторитета на съдебната власт. За да се урони престижът на съдебната власт е необходимо нарушението на КЕПБМ да извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора, защото престижът на определена власт е субективната оценка, която обществото дава на тази власт. Следователно, за да се промени тази субективна оценка е необходимо постъпката на магистрата, с която е нарушен КЕПБМ, да е достигнала до съзнанието на определен кръг от хора извън съдебната власт. В случая няма данни поведението на магистрата да е извършено пред публика, или да е станало достояние на широк кръг лица, извън съдебната система, както правилно е приел тричленният състав. Действията на магистрата са насочени към опазването на правата на лишено от свобода лице, чрез прекъсване на наложеното наказание на лишения от свобода за седем дни, с цел лечение, което не може да бъде квалифицирано като накърняващо престижа на съдебната власт. Категорично е установена чрез медицинска документация и медицинско становище необходимостта от лечение на лишения от свобода, поради което разпореденото от наказания прокурор прекъсване на наказанието, стигнало до знанието на лишения от свобода и на лекарската комисия, дала становището за необходимост от лечение, които са сочени като кръга от лица, чрез които е уронен престижа на съдебната власт, не може да се квалифицира като такова действие - уронващо престижа на съдебната власт. Обратното, следва да бъдат споделени изводите на тричленния състав, че посоченото действие е в защита на по-висша ценност, каквато е здравето и правото на осъденото лице, в сравнение с нарушаването на реда за произнасяне, което впрочем е станало по разпореждане от административния ръководител, за което са налице данни в дисциплинарното производство. Наказаният прокурор е действал със съзнанието, че действията му ще бъдат санирани. Аргументи в същия смисъл могат да бъдат извлечени и от Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело 4/2007 г., независимо от разликите в тълкуваната правна норма, а именно на чл. 239, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (ДВ, бр. 122 от 1997 г.; отм., ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.), съгласно която дисциплинарно уволнение се налага за поведение, несъвместимо с морала, което уронва престижа на службата и приложимата в настоящия казус норма от ЗСВ. В мотивите на цитираното тълкувателно постановление е посочено следното: Вторият кумулативно свързан елемент на фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) е "действието да е уронващо престижа на службата". Под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Затова чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) изисква деянието да е "уронващо престижа", т. е. не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Независимо от разликите в регулираната материя, принципното разбиране относно това кога е налице уронване на престижа на дадена институция е релевантно и в настоящия случай. Гореизложеното води до извод, че с поведението си дисциплинарно наказаният магистрат не е уронил престижа на съдебната власт. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че не са налице релевираните в касационните жалби основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което постановеният от Върховния административен съд, Шесто отделение съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед посоченото и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Втори постоянен петчленен състав на Втора колегия,