Решение № 132 от 18.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 293/2012 г.

Решение № 132 от 18.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 293/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез пълномощника адв. Д. Д. за отмяна на решение № 1416/27.07.2011 г., постановено по в. гр. д. № 212/2011 г. на Софийския апелативен съд, като недопустимо, алтернативно като неправилно. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Касационната жалба се поддържа в открито съдебно заседание по съображения изложени в писмени бележки. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. В отговор на касационната жалба ответникът [фирма], чрез адв. Л. Д. заявява становище за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: С определение № 257 от 29.03.2013 г. касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради съществуваща вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо. Предявеният от ищеца [фирма] - София срещу [фирма] - [населено място] иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е за сумата от 50 000 лв. В исковата молба ищецът претендира заплащането на неустойка, съгласно чл. 6 от договор за наем на недв. имот с клауза за изкупуване от 12.01.2001 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда. Като евентуален е предявен иск по чл. 82 ЗЗД за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение - пропуснати ползи, поради неизпълнение на задължение по договора за прехвърляне на правото на собственост върху имота, предмет на договора за наем на недв. имот с клауза за изкупуване в размер на доходите, които [фирма] би получило ако го отдаваше под наем за периода посочен в исковата молба. Ищецът е изложил твърдения, че с договора от 12.01.2001 г. между [фирма] и [фирма], с променено наименование [фирма], и анекс към него от 15.01.2001 г., [фирма] е отдел под наем на [фирма] за срок до 28.01.2009 г. търговски обект кафене-сладкарница, ведно с прилежащи складово и сервизно помещение с обща площ 120 кв. м, намиращо се в [населено място], в сградата на бившето кино "Д. ", [улица]. Съгласно т. 4 на договора, след изтичане на срока по договора за наем, [фирма] се е задължило да прехвърли собствеността на наетия обект на [фирма] заедно с прилежащите ид. ч. от дворното място. Продажната цена на договора, с клауза за изкупуване, е била заплатена изцяло с фактура № 22 от 6.03.2001 г. Съгласно чл. 9 на договора, след изтичане на договора за наем страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имота по нот. ред, като в т. 10 е уговорено, че в случаите на предсрочно изплащане на задължението на [фирма] към държавата, страните ще сключат окончателен договор за прехвърляне на собствеността. Тъй като ответникът "Н. Г. Инвест" е придобил собствеността, преди да е изтекъл срока на договора за наем и не е изпълнил задължението си поето в т. 10 на договора, ищецът претендира уговорената неустойка в т. 6 в размер на 50 000 марки, равняващи се на 50 000 лв. С допълнителна искова молба вх. № 1120/29.09.2008 г. ищецът е потвърдил изложените в исковата молба обстоятелства за претендираната неустойка по т. 6, изр. 2 във връзка с т. 10 на договора за наем. В доклада по чл. 375 ГПК от 14.05.2009 г. Видинският окръжен съд е посочил, че неустойката се претендира на основание неизпълнено задължение по т. 10 от договора от страна на ответника за прехвърляне на собствеността на описания в договора имот. Исковата молба е постъпила в съда на 7.07.2008 г., преди да е изтекъл срокът, за който е отдаден под наем обекта кафене - сладкарница 28.01.2009 г. С решение № 25 от 29.10.2010 г., постановено по гр. дело № 369/2008 г. Видинският окръжен съд е отхвърлил двата иска - по чл. 92 ЗЗД и по чл. 82 ЗЗД като недоказани. Софийският апелативен съд е отменил решението на Видинския окръжен съд и вместо него е постановил решение, с което е уважил иска за неустойка по чл. 92 ЗЗД за сумата от 50 000 лв. Прието е, че спорът за валидността на договора е разрешен с влязло в сила решение по гр. дело № 1770/2004 г. на Софийския апелативен съд, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на [фирма] срещу [фирма] за нищожност на договора поради липса на съгласие, противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и релативна симулация /чл. 26, ал. 1, ал. 2 ЗЗД, чл. 152 и чл. 17 ЗЗД/. Направен е извод е, че договорът от 12.01.2001 г. съчетава клаузи на договор за наем и на предварителен договор за продажба, като наемодателят [фирма] се е задължил да прехвърли собствеността на описания в т. 1 на договора имот, при уговорена от страните цена, платена авансово от наемателя към датата на сключване на договора. Купувач на дяловете на [фирма] е дружеството [фирма] по два договора за приватизационна продажба от 28.01.1999 г. и 26.06.2003 г., което е поело задължението да изплати продажната цена. Доказателства за извършени плащания не са представени. Между страните има висящ спор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Отчетено е обстоятелството, че собствеността на имота не е прехвърлена на купувача по нотариален ред, както и факта, че към датата на предявяване на иска, срокът за прехвърляне на собствеността по т. 9 на договора не е изтекъл. Вземането за неустойка е станало изискуемо в хода производството до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд на 29.09.2010 г. Счетено е, че изтичането на срока за прехвърляне на имота след прекратяване на действието на договора за наем - 28.01.2009 г. е факт от значение за изхода на спора и е трябвало да бъде зачетен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК от окръжния съд. Отхвърлено е като неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането по давност по съображения, че искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е предявен преди да стане изискуемо вземането за неустойка, а претенцията за лихва е уважена не от датата на предявяване на иска, а от датата на изтичане на срока за прехвърляне на имота 1.03.2009 г. По допустимостта на съдебното решение: Касаторът поддържа, че решението на САС е недопустимо, тъй като е постановено въз основа на факти, които не са въведени в исковата молба от ищеца и за които не са събирани доказателства в хода на процеса. Поддържа, че съдът неправилно е преценил края на наемния договор, доколкото с влязло в сила решение по гр. дело № 1170/2004 г. САС е приел, че договорът за наем е валиден, но е със срок на действие три години. При зачитане на силата на пресъдено нещо на това решение, срокът за прехвърляне на собствеността на имота, поради изтичане на срока на наемния договор / чл. 6 във връзка с чл. 9 на договора/, ще предхожда срока за прехвърляне на собствеността по чл. 6 във връзка с чл. 10 на договора - придобиване на собствеността от [фирма] и към датата на исковата молба 7.07.2008 г. ще е изтекъл срока за прехвърляне на собствеността, както и погасителната давност по чл. 111, б. "б" ЗЗД. Обжалваното решение не е недопустимо. Разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Съдът е длъжен да взе предвид и фактите, които са настъпили след предявяване на иска, стига те да са от значение за спорното право /чл. 235, ал. 3 ГПК/. В конкретния случай, въззивният съд не е нарушил диспозитивното начало в гражданския процес, формулирано в чл. 6, ал. 2 ГПК. Решението на САС е допустимо. Съдът се е произнесъл по иска, с който е сезиран, но е зачел настъпил в хода на процеса факт от значение за правото на ищеца. Юридическият факт, който поражда правото на неустойка, е предварителния договора Неустойката по чл. 6 на договора се дължи за забава в изпълнението на едно задължение - прехвърляне на собствеността на обекта по т. 1 на договора. Срокът, в който трябва да се изпълни задължението, като времетраене, е един и същ. Различен е момента на изискуемост на вземането за неустойка. Въззивният съд е съобразил, че към датата на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е изтекъл по - дългия за задължението на наемодателя срок, този от изтичане на срока на наемния договор и в който случай се дължи неустойка за неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността на наемателя - купувач по предварителния договор. Основателно е оплакването на жалбоподателя за неправилност на решението. В отговора на въззивната жалба [фирма] е направил доводи и възражения, които не са обсъдени от въззивният съд. Касае се до възражения в отговор на въведени за първи път във въззивната жалба факти, а именно за нарушение на чл. 235, ал. 3 ГПК от първоинстанционния съд, тъй като не е взел предвид при постановяване на решението и фактите, които са настъпили след предявяване на иска и са от значение за делото - факта, че към момента на постановяване на решението са изтекли и двата срока за прехвърляне на собствеността върху имота. Освен възражения, които въззиваемата страна е трябвало да направи в отговора на исковата молба и правилно са приети от САС за преклудирани, дружеството жалбоподател е изложил доводи срещу довода на въззивника по чл. 235, ал. 3 ГПК, които не са обсъдени от въззивния съд, което представлява нарушение на чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 237 ГПК. САС не е обсъдил възраженията на жалбоподателя в раздел III на въззивната жалба, че договорът за наем е нищожен за срока над три години, като сключен от лице, което има право да извършва само действия на обикновено управление, значението му за задължението по т. 9 на договора и относно възраженията за изтекла давност по чл. 111, б. "б" ЗЗД. Що се касае до доводите за неправилност на решението, поради недействителност на договора и за недействителност на клаузата за неустойка, същите не следва да се обсъждат тъй като са обхвати от силата на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр. д. № 1770/2004 г. на САС или не са заявени своевременно с отговора на исковата молба. Не се обсъждат доводите за неоснователност на иска по чл. 82 ЗЗД, тъй като САС не се е произнесъл по евентуално предявения иск, поради уважаване на иска по чл. 92 ЗЗД. Съобразно изложеното решението на САС ще следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК съдът ще следва да се произнесе и по направените пред касационната инстанция разноски. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение,