Решение № 85 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2017 г.

Решение № 85 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от Н. Я., гражданин на Украйна, с адрес за призовавен-гр. Б., кв. Сарафово, ул. "К."....., ап. ... против решение № 4514/05.07.2017 г., постановено по адм. дело № 3752/2017 г. по описа на Административен съд - С. град. К. твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато е и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е и необосновано. Изложени са формални съображения, които напълно и изцяло са взаимствани от съдържанието на административния акт, без да бъдат обсъдени всички правнорелевантни факти и обстоятелства. Съдът не е отчел нарушението на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, не е събрал по делото актуална информация за положението в Украйна, което прави изводите му необосновани. Иска се отмяната му. Ответникът - председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Н. Я., гражданин на Украйна, против решение № 4957/08.03.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Съдът е приел за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че изложените причини за напускане на страната на произход на чужденеца, не съставляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец. Прието е, че видно от изявленията на Никитенко при проведените интервюта както и от другите доказателства по делото, същият не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Напуснали със семейството му, родното си място заради размириците в Донецка и Луганска област и се установили в гр. Н., където завършил средното си образование. Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне хуманитарен статут на жалбоподателя, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. Административния съд е установил, че в случая липсват индивидуално обусловени факти, които да формират убеждение, че поради етнически, религиозни или други причини безопасността на лицата, кандидатстващи за хуманитарна закрила, е застрашена във висока степен и съществува реален риск от преследване или от тежки посегателства върху живота и личността му. По-скоро оплакванията на касатора са свързани с дискриминационно отношение на частни лица - учители и работодатели в гр. Н. по отношение на лица, които са се преместили там поради проблемите в посочените райони на Украйна. Обсъдена е актуалната обстановка в Украйна по приложените справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ и е прието, че въз основа на нея не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Върховния административен съд, III-то отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС С.-град. О. съдът е заключил, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и при спазване на разписаната административна процедура - разясняване правата на чужденеца, провеждане на няколко поредни интервюта с участие на преводач и др. Правилно съдът е посочил, че от изложените от лицето причини за напускане на страната си по произход не се установява същият да е била лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение - чл. 8 ЗУБ. При проведените интервюта Никитенко е заявил, че не е имал никакви проблеми с украинските власти, а единствените причини, поради които не желае да се завърне в родината си, са от личен характер - неспокойна обстановка, лоши икономически условия и безработица, дискриминационно отношение към гражданите напуснали Логанска и Донецка област в Украйна. Същият изрично е заявил, че не е имал никакви проблеми и не е бил чл. на политическа партия или организация. Напуснал страната си Украйна легално заедно с родителите си и се установили в гр. Н.. Там обаче ги накарали да се регистрират, като чужденци, отношението към тях било лошо (интервю от 23.11. 2016 г. стр. 22 от делото ). Също така в конкретния случай не са налице и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ - вероятност за нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя е приел, че липсват доказателства същия да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Украйна от 10.01.2017 г. и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Следва да се посочи, че е неоснователен доводът за липса на достоверност на отразените факти за обстановката в Украйна в обжалваното съдебно решение. От горепосочената справка цитирана в решението, както и от мотивите е видно че съдът подробно е обсъдил всички доказателства установяващи положенишето в Украйна. От същите е видно, че се основават на много източници на информация, които правилно са кредитирани от решаващия съд като достоверни и обективни. Следва да се посочи, че в Украйна към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Първоинстанционния съд, базирайки се на информацията в справка от 10.01.2017 г. представена в хода на процеса, за актуалната обстановка в Украйна, както и с оглед споделената бежанска история на чужденеца, правилно е приел, че не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. В касационното производство е представена справка за актуалното положение в Украйна от 17.11. 2017 г., която обаче не променя установеното от съда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение