Решение № 6363 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14763/2017 г.

Решение № 6363 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14763/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

"П." ООД, гр. В. чрез адв. Н. И. обжалва решение № 1992/9.11.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 1020/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П-03000316197561-004-001/1.12.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 519/24.03.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В. и в полза на администрацията са присъдени разноски.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че обжалвания съдебен акт е в противоречие с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 7167/2015 г. по описа на ВАС, осмо отделение, поправено по реда на чл. 175 АПК. Оплакванията за нарушения на съдопроизводствените правила се отнасят до отказа на първоинстанционния съд да се отведе от разглеждането на спора, тъй като е постановил първоинстанционното решение относно законосъобразността на ВОД и сумата за възстановяване в размер на 198 692.12 лева, както и обстоятелството, че в решението като страна е посочен прокурор от ВОП, без такъв да е участвал в производството по делото. Позовава се на съдебна практика по идентичен случай между същите страни по адм. дело № 4321/2012 г. по описа на АС- В. и по адм. дело № 11247/2013 г. по описа на ВАС. И. е за отмяна на решението изцяло и постановяване на друго, с което да се задължи органа по приходите да възстанови на "П." ООД гр. В. сумата от 190 292.12 лева отказан и спрян данъчен кредит за данъчен период м. 05.2008 г. - м. 07.2008 г. и законни лихви от датата на възникване на задължението за възстановяване в следствие на отменен ревизионен акт № 031304439/1.09.2014 с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 7167/2016 г. на ВАС, осмо отделение. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В., чрез процесуалния си представител гл. юрк. И. Н. - Петрова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Счита, че искането на жалбоподателя за възстановяване на ДДС произтича от неясната редакция на решение № 10857/18.10.2016 г. на ВАС, осмо отделение по адм. дело № 7167/2015 г., която неяснота е отстранена с решение № 2890/9.03.2017 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановено по същото дело.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:

Предмет на оспорване пред АС - В. е бил АПВ, с който на "П." ООД е отказано възстановяване на сумата 198 692.12 лева по искане на дружеството вх. ...303/4.11.2016 г. на основание влязло в сила решение № 10857/18.10.2016 г. на ВАС, осмо отделение постановено по адм. дело № 7167/2015 г. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган по приходите и е подписан с квалифициран електронен подпис от органа по приходите, валиден към датата на издаването му. Съдът не е установил нарушения на процесуалните правила в хода на извършената проверка. По материалната законосъобразност на акта е приел, че не се установява подлежаща на възстановяване сума, резултат от отмяната на ревизионен акт № 031304439/1.09.2014 г.

От фактическа страна в решението е установено, че за данъчни периоди м. 05-м. 07.2008 г., "П." ООД е подало справки - декларации по ЗДДС с резултат ДДС за възстановяване в общ размер 190 292.12 лева. Няма спор по делото, че декларираният от дружеството резултат за съответния период е формиран от размера на ползвания данъчен кредит по доставки от "М. г." ООД и нулева ставка на декларираните вътреобщностни доставки. С ревизионен акт № 031304439/01.09.2014 г. за тези данъчни периоди е отказан данъчен кредит в размер на 190 292.12 лева по доставки на стоки от "М. г." ООД и са установени задължения в размер на 198 692.12 лева, начислен ДДС, резултат от непризнати ВОД към SC AGRO DELTA PROD SRL, Румъния, декларирани със ставка нула в същите данъчни периоди. С решение № 10857/18.10.2016 г. на ВАС, осмо отделение, постановено по адм. дело № 7167/2015 г., поправено с решение № 1366/1.02.2017 г. и решение № 2890/9.03.2017 г. постановени по същото дело, ревизионният акт е отменен в частта на установените задължения за данъчни периоди м. 05.-м. 07.2008 г. в размер на 198 692.12 лева и съответните лихви, резултат от непризнати ВОД към SC AGRO DELTA PROD SRL, Румъния. В това решение е посочено, че решението в останалата част, в която е отхвърлена жалбата на дружеството е влязло в сила, като необжалвано. Това включва и задълженията, резултат от отказ на правото на данъчен кредит в размер на 190 292.12 лева за данъчни периоди м. 05 - м. 07.2008 г. При тези факти, съдът е обосновал извод, че в резултат на обжалването на ревизионния акт от 1.09.2009 г. дружеството няма допълнително установени задължения от начислен ДДС по ВОД, но няма и право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "М. Г." ООД, които формират декларирания ДДС за възстановяване.

В първоинстанционното производство съдът е установил от подадените справки декларации по ЗДДС, че декларирания ДДС за възстановяване не е възстановен. От данъчно - осигурителната сметка на лицето е констатирал липсата на други недължимо внесени или събрани суми от НАП, които да подлежат на възстановяване по чл. 128 ДОПК и е потвърдил издадения АПВ като законосъобразен.

Решението е правилно постановено.

Тезата на касационния жалбоподател, че след отмяната на ревизионен акт № 031304439/1.09.2014 г., в частта на установените задължения в размер на 198 692.12 лева за данъчни периоди м. 05-м. 07.2008 г., резултат от допълнително начислен ДДС по непризнати ВОД, е останал ДДС за възстановяване, не се подкрепя от доказателствата по делото. Видно от мотивите на ревизионен доклад № 1304439/31.01.2014 г. (л. 180 и л. 181 от делото), който е неразделна част от посочения ревизионен акт, органите по приходите са коригирали декларирания от дружеството резултат по ЗДДС както следва:

• за м. 05.2008 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 51 092.12 лева, който се дължи на начислен ДДС по ВОД в размер на 51 092.12 лева и данъчен кредит 0.00 лева (вместо декларирания кредит от 48 292.12 лева),

• за м. 06.2008 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 72 800 лева, резултат от начислен ДДС по ВОД в размер на 72 800 лева и данъчен кредит 0.00 (вместо декларирания кредит от 70 000 лева) и за м. 07.2008 г. - ДДС за внасяне в размер на 74 800 лева резултат от начислен ДДС по ВОД в размер на 74 800 лева и данъчен кредит 0.00 лева (вместо декларирания данъчен кредит 72 000 лева).

По този начин в разпоредителната част на ревизионния акт за данъчни периоди м. 05-м. 07.2008 г. са установени задължения за ДДС в общ размер 198 692.12 лева и съответните лихви. С влязло в сила решение № 10857/18.10.2016 г. на ВАС, осмо отделение, постановено по адм. дело № 7167/2015 г., поправено с решение № 1366/1.02.2017 г. и решение № 2890/9.03.2017 г. постановени по същото дело, ревизионният акт е отменен в частта на установените задължения за ДДС за данъчни периоди м. 05-м. 07.2008 г. в размер на 198 692.12 лева и съответните лихви. В този смисъл са и мотивите на решение № 3327/15.03.2018 г. на ВАС, осмо отделение, постановено по адм. дело № 7167/2015 г., с което е отхвърлено искането на "П." ООД за тълкуване на решение № 10857/18.10.2016 г. на основание чл. 251 ГПК.

От изложеното следва, че след отмяната на ревизионния акт, е променен установеният резултат по ЗДДС за данъчни периоди м. 05-м. 07.2008 г. само в частта на начисления ДДС, не и в частта на извършената корекция на данъчния кредит. Това е така, защото с влязлото в сила решение № 1017/4.05.2015 г. на Административен съд- В. по адм. дело № 4010/2014 г. жалбата на дружеството срещу отказът на правото на данъчен кредит в общ размер на 190 292.12 лева за данъчни периоди м. 05-м. 07.2008 г. е отхвърлена като неоснователна. Следователно за тези периоди не е налице деклариран по СД по ЗДДС резултат - ДДС, което да подлежи на възстановяване, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. В тази връзка неоснователно е позоваването на решение 1797/5.07.2013 г. на Върховния административен съд, по адм. дело № 4321/2012 и решение № 6504/15.05.2014 г. на ВАС, осмо отделение по адм. дело № 11247/2013 г., с които е отменен предходен ревизионен акт на дружеството - жалбоподател в частта на установените задължения по ЗДДС от непризнати ВОД, тъй като няма данни за извършена корекция на декларирания ДДС за възстановяване като резултат за периода.

От изложеното следва, че след отмяната на ревизионния акт в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 05-м. 07.2008 г. за "П." ООД не е налице вземане в размер на 198 692.12 лева от начислен ДДС по ВОД, респективно в размер на 190 292.12 лева като деклариран резултат за възстановяване по подадени справки - декларации за същите периоди. По данните от данъчно - осигурителната сметка, които правилно съдът е проверил, не са налице вземания по смисъла на чл. 128, ал. 1 ДОПК, поради което законосъобразно съдът е приел, че оспореният АПВ е законосъобразен.

Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила за отвод по чл. 22 ГПК. Правилно съдът е приел, че предметът на адм. дело № 1020/2017 г. относно законосъобразността на АПВ е различен от предмета на адм. дело № 4010/2014 г. относно законосъобразността на ревизионния акт, по което съдията - докладчик е постановил съдебен акт. Законосъобразността на отказа на правото на данъчен кредит, упражнено от "П." ООД в данъчни периоди м. 05 - м. 07.2008 г. не е предмет на проверката за законосъобразност на оспорения в производството по адм. дело № 1020/2017 г. акт за прихващане и възстановяване. Спорът относно законосъобразността на отказа на правото на правото на приспадане по фактурите, издадени от "М. г. ООД е приключил с влизане в сила на решението по адм. дело № 4010/2014 г. Неоснователно е и твърдението, че в решението е посочена страна - прокурор от ВОП, която не е участвала в съдебното производство. Решението не съдържа данни, че е постановено при участието на конкретен прокурор от ВОП.

Предвид всичко изложено, настоящият състав преценява, че обжалваното първоинстанционно решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация в размер на 4516.52 лева, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,