Решение № 11373 от 1.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13137/2019 г.

Решение № 11373 от 1.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13137/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на община Б., подадена чрез пълномощник - адв. Сираков, против решение № 304/13.09.2019 г., постановено по адм. д. № 249/19 г. от Административния съд – С.. С обжалваното решение община Б., област С. е осъдена да заплати на И. К. сумата от 18340 лева, представляваща обезщетение за претърпяна от него имуществена вреда, представляваща заплатена неустойка, съгласно чл. 10 от предварителния договор от 15.06.2015 г. в размер на 16 000 лева и 2340 лева, представляващи деловодни разноски. Със същото решение община Б. е осъдена да заплати на И. К. 710 лева разноски за водене на делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли иска. Иска се присъждане на разноски. Ответникът - И. К. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. Касационната жалба е основателна. Съдът е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена неустойка по договор и разноски за водене на две дела в районен съд – С., от несвоевременно издаване на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот. Съдът е приел за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с пл. № 633. Ищецът е сключил предварителен договор със З. И. на 15.06.15 г. за продажбата на четири УПИ по кадастралната карта на с. Б., образувани и от посочения имот срещу продажна цена от 80 000 лева и с краен срок за сключване на окончателен договор – 20.10.15 г. Уговорена е неустойка в полза на купувача в размер на 16000 лева, в случай, че не се прехвърли собствеността върху всичките имоти до този срок. Установено е, че с влязло в сила решение е отменен мълчалив отказ на Община Б.-отдел "Местни данъци и такси" за издаване на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот, формиран по подадено искане от И. К. и главният експерт "Местни данъци и такси" при община Б. е задължен в 14 дневен срок да издаден посоченото удостоверение, след което на 18.11.2015 г. е издадено исканото удостоверение. Установено е, че по силата на съдебна спогодба, сключена по гр. д. № 223/16 г., образувано по иск на З. И. срещу И. К., Купенов се е задължил в двумесечен срок, да заплати на Илиев сумата от 16 000 лева, представляваща неустойка по договора, както и разноските по водене на делото в размер на 2340 лева. Установено е плащането на тези суми. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел наличието на всичките кумулативни предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ. Счел е, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, претърпяна вреда от ищеца във връзка с това бездействие, изразяваща се в платената неустойка по договора, както и причинно-следствена връзка между тях. Съдът е посочил, че ако длъжностните лица на ответника, в определения срок са издали удостоверението за данъчна оценка, не би се стигнало до плащането на неустойката по договора. По тези съображения, съдът е уважил изцяло предявения иск и с оглед изхода на делото е присъдил и разноски по воденото на делото на ищеца. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно. Неправилен е изводът на съда, че в конкретния случай са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Необосновано, съдът е приел, че е налице причинно-следствена връзка между мълчаливия отказ за издаването на данъчна оценка и заплатената от ищеца неустойка по договора, както и разноските по гражданското делото. За да се уважи иска по чл. 1 ЗОДОВ, причинната връзка между вредоносния акт и вредата следва да е пряка и непосредствена. Пряка означава да произтича директно от незаконосъобразния акт, а непосредствена означава, незаконосъобразният акт и вредата да са в съотношение причина – следствие. В конкретния случай не се разкрива такава пряка и непосредствена причинна връзка, тъй като неустойката, която е платена не произтича директно от отменения мълчалив отказ, а е резултат от поведението на ищеца по сключването на два договора. Следователно не е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния мълчалив отказ и платената неустойка и съпътстващите я разноски. Издаването на удостоверение за данъчна оценка не зависи единствено и само от волята на лицето, собственик на имота, което е поискало издаването на документа. Издаването на това удостоверение е резултат на административно производство, чието начало, макар и да е поставено от ищеца, приключва в резултат на изпълнение на административна дейност от длъжностно лице от администрацията на съответната община. Тази административна дейност и по-конкретно обстоятелството, дали ще бъде извършена в законоустановения срок за това е извън контрола на лицето, поискало административната услуга. В случай, че ищецът бе проявил грижата на добрия стопанин, той би бил по-предпазлив при постигане на уговорките в предварителния договор, относно сроковете за представяне на документи, чието издаване предстои и зависи от поведението и волята на трето лице, макар и то да е длъжностно лице, обвързано със законоустановени срокове за изпълнение на дейността му. Със сключването на съдебната спогодба по заведеното от контрагента му по предварителния договор, гражданско дело, за заплащане на неустойката по договора, ищецът доброволно се е съгласил със заплащането й, лишавайки се от възможността да изложи пред съда тезата си и да бъде чут, че неизпълнението на поетото задължение по договора, е резултат от поведението на трето лице, за което той не следва да отговаря. Следователно, непосредствената причина за заплатената от Купенов неустойка по предварителния договор с Илиев, е поведението на ищеца. Заплащането на тази неустойка не е закономерен резултат от мълчаливия отказ на административния орган да изпълни услугата, поискана от него. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че не са налице всички кумулативни елементи на чл. 1 ЗОДОВ, за да се ангажира деликтната отговорност на ответника. Липсва причинна връзка между незаконосъобразния мълчалив отказ и твърдяната от ищеца вреда. Приемайки обратното, административният съд е постановил необосновано решение, с което неправилно е приложен материалния закон. Решението следва да се отмени, а предявеният иск се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на спора, на община Б. следва да се присъдят разноските по делото в размер на 12,50 лева - държавна такса за касационното производство. Предсатвен е договор за правна защита и съдействие от 19.09.19 г. между Община Б. и АД"Караманолов и съдружници", в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1302 лева с ДДС за процесуално представителство пред АС - С. по адм. д. № 249/19 г., за което е записано, че е платимо при подписване на договора по посочена банкова сметка. Този договор не е представен в производството пред АС - С., а и датата му следва датата на обжалваното съдебно решение. Също така по делото не е представен банков документ за плащането на договорения адвокатски хонорар. При тези данни по делото, настоящият съдебен състав преценява като неоснователно искането на касатора за присъждане на посочения адвокатски хонорар като разноски по делото. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд