Решение № 11246 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7749/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Волянова, против Решение 17873 от 27.05.2025г., постановено по дело 6630/2022г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отменен по жалба на А. Г. Г., Ревизионен акт P-22220220006170-091-001 от 17.08.2021 г., издаден от М. С. Х. на длъжност началник сектор - възложил ревизията и В. И. С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта, която е потвърдена с Решение 426 от 21.03.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика - София при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който ревизионен акт е ангажирана отговорността на А. Г. Г. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на ФАРМА СЪРВИС ЕООД с ЕИК 831246011 за данък върху добавената стойност и данък върху дивиденти за периода от м. 07. 2015 г. до м. 12. 2015 г. в общ размер на 140 264.01 лева, и съответните лихви за забава в размер на 87302.92 лв., като незаконосъобразен. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда доводи, че решаващият състав се е произнесъл свръхпетитум по отношение на лихвата за забава. В подробно изложение се оспорва изводът на съда, че не са налице всички предпоставки, които да обусловят ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК, както и че не може да бъде установена несъбираемостта на данъчните задължения като пряка последица от действията на РЛ. Искането е за обезсилване на обжалваното решението, в частта, в която е отменен РА досежно лихви за забава в размер на 87 302, 92 лева и за отмяна в останалата му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Ответникът А. Г. Г., в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на РА P-22220220006170-091-001 от 17.08.2021 г., издаден от М. С. Х. на длъжност началник сектор - възложил ревизията и В. И. С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта, която е потвърдeна с Решение 426 от 21.03.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който ревизионен акт е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на ФАРМА СЪРВИС ЕООД за данък върху добавената стойност и данък върху дивиденти за периода от м. 07. 2015 г. до м. 12. 2015 г., в общ размер на 140 264.01 лева. Констатирано е, че през ревизирания период А. Г. Г. е бил управител на търговското дружество. Ревизиращите органи са установили, че начисляването на дивидент в размер на 73 392, 40 лева, изтеглянето на сумата от 26 594, 68 лева, за която не са ангажирани доказателства, че са внесени в касата на дружеството, извършването от сметки на дружеството чрез ПОС терминал на плащания в полза на Г. в ресторанти, магазини и аптеки в общ размер на 14 676, 93 лева, както и отчуждаването на суми в общ размер на 25 600 лева в полза на пълномощника Ю. П., без последното да е свързано с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, е довело до намаляване на имуществото на дружеството със сумата от 140 264, 01 лева и са налице материалноправните предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице като управител на ФАРМА СЪРВИС ЕООД за непогасените задължения на дружеството. За да отмени процесния ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган и в съответната форма, което обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. Счел е, че в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в приложимата й към ревизирания период редакция, действаща до 04.07.2017 г., приходната администрация е следвало не само да установи, че в качеството си на управител лицето Г. е извършило плащания в пари от имуществото на задълженото дружество и че това плащане представлява скрито разпределение на печалбата или дивидент, но и чрез пълно доказване да установи, че плащането е извършено недобросъвестно. Решаващият състав е посочил, че не е налице невъзможност за събиране на публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски, като се е мотивирал със заключението на вещото лице, което анализирало счетоводните данни и е установило, че дружеството е имало вземания от контрагенти в размер на 5 025 583,96 лв. По направените в касационната жалба оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Основателни са касационните оплаквания, свързани с недопустимост на част от първоинстанционното решение. АССГ не съобразил обективните предели на спора, с който е бил сезиран, доколкото в жалбата изрично е посочено, че се оспорва РА, потвърден с Решение 426 от 21.03.2022 г. на Директор на дирекция ОДОП, в частта, в която е ангажирана отговорност по реда на чл. 19, ал.2 от ДОПК за невнесени данъчни задължения на дружеството в общ размер на 140 264, 01 лева. Като е приел, че предмет на съдебно обжалване е лихва в размер на 87 302.92 лв., каквото задължение няма определено, и съответно като е отменил РА в тази му част, първонстанционният съд се е произнесъл при липса на предмет, поради което е постановил недопустим в тази си част съдебен акт. В останалата част обжалваното решение е неправилно. Необоснован е изводът на АССГ досежно неприложимост на нормата на ал. 2 на чл. 19 от ДОПК, относно констатираното с ревизионния акт отклонение на парични ресурси на дружеството към свързани лица в общ размер на 140 264.01 лв., представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент, както и безвъзмездно отчуждаване на имущество. В конкретния случай безспорно са налице следните предпоставки - качеството на субекта на отговорността, към момента, към който са установени публичните задължения, както и задължения за данъци и осигурителни вноски на данъчно-задълженото дружество към момента на извършените парични плащания от имуществото на задълженото лице, представляващи разпределение на дивидент и безвъзмездно отчуждаване на имущество, които публични задължения - изискуеми и ликвидни - са останали несъбрани. По делото е установено, че е налице изплащането на дивиденти на Г. за периода от м. 07.2015 г. до м. 11.2015 г., в общ размер на 35 000.00 лв. Констатирано е, че за постъпването на парични суми от сметки на дружеството по лична банкова сметка на управителя не е налице спор, а дори последният признава, че си е разпределил дивидент в размер на 73 392.40 лв., предвид декларираното задължение за данък върху дивидентите в размер на 3 669.62 лв., в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло. По отношение на 35 000.00 лв. от начисления дивидент в размер на 73 392.40 лв., платени по банков път с посочено основание дивидент, от изтеглените 64 987.08 лв. сумата от 38 392.40 лв. е послужила за заплащане на дължимия от дружеството дивидент, а разликата от 26 594.68 лв., за която не са ангажирани доказателства, че изтеглените от банковите сметки на дружеството парични средства са внесени в касата на предприятието, правилно е квалифицирана от ревизиращия екип като скрито разпределение на печалбата. По несъмнен начин следва да се определят и извършените от сметки на дружеството в полза на Г. плащания чрез POS-терминал в ресторанти, магазини, аптеки и др. в общ размер на 14 676.93 лв., като отговарящи на определението, дадено в §1, т. 3 от ЗКПО. Също така сумата в общ размер на 25 600.00 лв. от извършени тегления от банковите сметки на дружеството от пълномощника Ю. П., за които не са ангажирани доказателства, че са внесени в касата на ФАРМА СЪРВИС ЕООД, следва да се квалифицира като отчуждаване на имущество на дружеството. Неоснователно АССГ е счел, че промените в чл. 19 от ДОПК влизат в сила от 04.08.2017 г., поради което разпоредбата на чл. 19, ал. 2 във вр. с чл. 19, ал. 10 не може да намери приложение към действията на ревизираното лице, осъществили се от м. 07.2015 г. до м. 12.2015 г. В редакцията на цитирана норма ДВ, бр. 94 от 2015 г. в сила от 01.01.2016 г., приложима към настоящия спор, за ангажиране на отговорността в спорната хипотеза са установени идентични предпоставки, включително изискване за недобросъвестност на действията на управителя. Разликата с последващата редакция е в това, че разпоредбата на чл. 19, ал. 10 след изменението в сила от 21.11.2017 г. въвежда презумпция за недобросъвестност за визирания в същата годишен период, въз основа на която, недобросъвестността на субекта не подлежи на доказване. В случая обаче, противно на застъпената теза от първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че приходните органи са доказали и тази предпоставка за ангажиране отговорността на Г. като управител на Фарма Сървис ЕООД. Добросъвестно е лицето, което осъществява определено поведение при незнанието на определени обстоятелства, които са правно релевантни. Отнесено към процесния казус, в случая вземането на решение за разпределяне на дивидент и разпоредителните действия с парични средства от имуществото на дружеството, в това число и от трето лице, следва да се квалифицират като действия, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или безвъзмездно отчуждаване, в резултат на които имуществото на Фарма Сървис ЕООД е намаляло и по тази причина не са погасени данъчните задължения. Г. не може да не е знаел за финансовата нестабилност на управляваното от него дружество, на което е и едноличен собственик на капитала, управител на дружеството и представляващ го в отношенията с данъчната администрация, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143 от ТЗ негово задължение е активно да участва в дружествените дела. Релевантно за спора е и неуспешно проведеното срещу Фарма Сървис ЕООД изпълнително производство, прекратено поради невъзможност за събиране на изискуемите вземания, което е още един довод за недобросъвестните действия на управителя при разпореждане с паричните средства в своя полза, въпреки знанието, че тези действия ще доведат до невъзможност да се погасят съществуващите публични задължения. Действията на управителя по разпореждане с имуществото на дружеството, са довели до невъзможност за своевременно събиране на задълженията на юридическото лице от страна на приходната администрация. Липсата на разплащането на последните следва да се приеме за доказано, че е в следствие именно на недобросъвестното поведение на управителя. Неправилно решаващият състав е приел, че събраните доказателства не установява и следващата изискуема предпоставка по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК - невъзможност установените публични вземания да бъдат погасени. В този аспект той безкритично се е позовал на отговорите на вещото лице по проведената ССчЕ, без да разграничи кои от отразените в актива на баланса вземания на дружеството са ликвидни и изискуеми, за да се пристъпи към принудителното им събиране от трети лица. Също така не би могъл да се формира извод относно това, че притежаваните от дружеството активи са годни да послужат за покриване на данъчните задължения, доколкото по делото не са налични данни, обосноваващи тяхната безспорна установеност. АССГ е следвало да съобрази не само активите на дружеството по счетоводни данни, но и неговите пасиви, съпоставката на която сочи, че с наличните активи дружеството не би могло да погаси публичните си задължения. Некореспондиращ с фактическата установеност по делото е и изводът на съда за липса на причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията. В следствие на предприетите от Г. недобросъвестни разпоредителни действия за сумата от 140 264, 01 лева , безспорно имуществото на дружеството е намаляло с тази сума, с оглед на което е налице нормативно изискуемата се корелация по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на трето лице за задълженията на юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения, с оглед на което е налице връзка на пряка причинност на процесното релевантно действие на разпореждане с непогасяването на публичните задължения. Доколкото само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело да вземе решение за тяхното погасяване с наличното и достатъчно имущество на дружеството, то у ревизирания по хипотеза е съществувало познание за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на главния длъжник действия, както и за разполагаемото имущество и за естеството на извършваните действия. Решението на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши правно укорими действия, представляващи скрито разпределение на печалбата. Гореизложеното обосновава крайния извод, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизирания, в качеството му на управител на задълженото лице, с оглед на което оспореният РА е законосъобразен. Като е приел друго и е отменил оспорения РА, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъдят разноски за всички инстанции, възлизащи общо на сумата 22 245, 12 лева, представляващи държавна такса за касационно обжалване и юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховен административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. 2: