Решение № 14762 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10005/2009 г.

Решение № 14762 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10005/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК Благоевград против Решение № 367/10.06.2009 г., постановено по адм. д. № 553/2008 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от ответника Руслан Младенов Иванов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Руслан Младенов Иванов против Заповед № ДК-10-19/3.04.2008 г. на Началника на РДНСК Благоевград, с която на осн. чл. 216, ал. 5 ЗУТ са отменени Акт за узаконяване № 12/9.10.2007 г. на Главния архитект на гр. Петрич, издаден на името на Руслан Иванов за обект "ЧЖС", находящ се в УПИ ХIII, кв. 312 по плана на гр. Петрич и одобрените инвестиционни проекти - заснемане и узаконяване. Съдът е отменил Заповедта. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че молбата за узаконяване е подадена в законовия срок и са налице законовите основания по § 184 ЗУТ. Решението е неправилно и незаконосъобразно. Отговаря на фактическата обстановка твърдението на касатора, че молбата за узаконяване е подадена след изтичане на предвидения за това преклузивен срок в Закона - § 184 ал. 2. Този срок е изтекъл на 26.01.2004 г., а молбата е подадена на 24.10.2007 г. Настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд, в смисъл, че молбата от 2007 г. е с напомнителен характер спрямо първоначално подадената в срок молба от 19.01.2004 г. Това е така, защото - видно от доказателствата по делото - по първата молба е налице Отказ на Главния архитект за узаконяване № 29/20.08.2004 г. за изграденото от Руслан Иванов до момента, без наличието на строителни книжа. От този момент насетне за Иванов не е налице възможност за узаконяване на процесния обект. Видно от многобройните доказателства по делото е, че ответникът Иванов е продължил да извършва незаконното строителство като е подал нова молба за узаконяване, ведно с документи по чл. 144 ЗУТ на 24.10. 2007 г. като съдът не споделя довода, че по съществото си това строителство представлява "довършителни работи". Хипотезата на § 184, ал. 1 ЗУТ е ясна и категорична - касае незаконни строежи, изградени "преди влизането на този закон в сила". Видно от констативните актове, приложени по делото е, че процесните "пристройка и надстройка" са изградени след месец юли 2003 г. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който не подлежи на узаконяване при условията на специалната норма на § 184 ЗУТ. Издаденият на това основание административен акт от компетентен орган е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав