Решение № 16197 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2018 г.

Решение № 16197 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8040/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник- кмета на Община В., насочена срещу Решение № 862/24.04.2018 г. по административно дело № 620/2018 г. на Административен съд- В. (АС В.). В жалбата са изложени аргументи, че оспореният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че не е налице основание за прогласяване на нищожността на писмото, издадено от Заместник Кмета на Община В., като същото е подписано от компетентен орган в предписаната от закона писмена форма и при спазване на материалните и процесуални предпоставки за неговото издаване. Твърди, че в хода на адм. производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което не са налице условията за отмяна на обжалваното писмо. Моли да се отмени изцяло решението на АС В., като неправилно и незаконосъобразно, и да се остави в сила писмото на кмета на Община В.. Ответникът "Фреш Пойнт Влайков" ЕООД град В., в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Счита, че при осъществяване на съдебен контрол, първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че оспореният административен акт е постановен от некомпетентен орган. Смята, че обжалваното решение се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с жалба на "Фреш Пойнт Влайков" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В., ж. к. Владислав Варненчик, блок ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., против отказ обективиран в Писмо с peг. № АУ07067 ВН_001 ВН от 09.02.2018 г. на Зам. кмета на Община - В. да издаде разрешение за удължено работно време за обект бар- клуб "Ем Фюжън", находящ се в гр. В., улица Р. Д.. С обжалвания съдебен акт е била прогласена НИЩОЖНОСТТА на отказ, обективиран в Писмо с peг. № АУ07067 ВН_001 ВН от 09.02.2018 г. на Зам. кмета на Община- В. и административната преписка по заявление рег. № АУ007067 ВН/ 18.01.2018 г. на "Фреш пойнт Влайков" ЕООД е била ВЪРНАТА за ново произнасяне. За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че със Заявление рег. № АУ007067 ВН/ 18.01.2018 г. до Кмета на Община– В., "Фреш Пойнт Влайков" ЕООД е поискало издаването на разрешение за удължено работно време– от 24, 00 часа до 05, 00 часа, съгласно чл. 5 от Наредбата за реда за провеждане на търговска дейност на територията на Община– В. за обект- бар- клуб "Ем Фюжън". С Писмо peг. № АУ07067 ВН_001 ВН от 09.02.2018 г. на Зам. кмета на Община В. е отказал издаване на разрешение за удължено работно време на бар-клуб "ЕМ Фюжън". В административния акт органът е посочил, наличието на жалби от граждани, подадени на Национална телефонна система "112", касаещи нарушаване на санитарно- хигиенните норми за шум с произход туристическия обект, връчен с обратна разписка на 19.09.2018 г. на управителя на дружеството жалбоподател. Решаващият съд е приел, че административният акт е издаден от орган Зам. кмета на Община - В., който не е компетентен по материя, степен или място, като е нищожен и не поражда правни последици. Намерил е, че от Заповед № 4854/27.11.2015 г. в частта по т. 2 на Кмета на Община В. се установява, че е възложил на Зам. Кмета- Т. И. единствено правомощията си, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2, и ал. 2, т. 2 от Наредба за реда за провеждане на търговска дейност на територията на община В. (Наредбата) да издава разрешения за удължено работно време. Приел е, че в случая не е налице и хипотезата на заместване на Кмета на Община В.. В заключение е счел, че констатираната нищожност е предпоставка да не се проверява спазването на установената форма; административнопроизводствените правила; съответствие с материалноправни разпоредби и с целта на закона, тъй като, дори и същите да са спазени, това не може да рефлектира върху извода за нищожност на административния акт, предвид издаването му от некомпетентен административен орган. Решението на административния съд е НЕПРАВИЛНО поради нарушение на материалния закон. Неоснователни са твърденията в касационната жалба на Заместник- кмета на Община В. за недопустимост на съдебното решение, поради това, че обжалваното Писмо с peг. № АУ07067 ВН_001 ВН от 09.02.2018 г. на Зам. кмета на Община В., с което е отказано удължаване на работно време, има уведомителен характер и не подлежи на съдебен контрол. Това писмо съдържа изрични съображения, обосноваващи отказ на подаденото заявление- чл. 59, ал. 1, ал. 2, т. 4 АПК. Същото представлява краен акт, с който адм. орган се е произнесъл по заявлението на дружеството- чл. 21, ал. 1 АПК. Отказът съдържа фактически основания за издаването му, като посочва, че са налице жалби на граждани, подадени на "Национална телефонна система 112", касаещи нарушаване на санитарно хигиенните норми за шум с произход туристическия обект. Видно от съдържанието административният орган е отказал да уважи искането за удължаване на работното време на търговския обект, като е анализирал разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредбата. От друга страна неправилно адм. съд е приел, че изричният отказ е нищожен адм. акт, поради липса на материална компетентност на неговия издател. С Тълкувателно Решение № 4/22.04.2004 г. по Тълкувателно дело № 4/2002 г. на Върховния административен съд е прието, че компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. В някои случаи нормативни актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други, подчинени нему органи, да упражняват предоставените му правомощия, например чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията. Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. В случая обжалваният акт е издаден от адм. орган, който притежава материална компетентност по отношение на процесното искане, поради което неправилно е обявен за нищожен на основание чл. 173, ал. 2, във вр. с чл. 146, ал. 1 от АПК. Оспореният акт е издаден при условията на делегиране на законовите правомощия, каквато възможност е предвидена в чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА. Същият е издаден от компетентен административен орган- чл. 23 от АПК, чл. 44, ал. 1, ал. 4 и чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА, във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 2, ал. 2 Наредбата за реда за провеждане на търговска дейност на територията на Община– В.. Съгласно Заповед № 4854/27.11.2015 г. на кмета на община В., на зам. кмета на общината е възложено да изпълнява правомощията му по Наредбата за реда за провеждане на търговска дейност на територията на Община– В.. Предоставените правомощия не могат да се диференцират от резултата на адм. преписка. Тези правомощия несъмнено включват, както издаването на положителни, така и на отрицателни административни актове, какъвто характер има и процесното писмо. Наред с неправилното приложение на материалния закон, в съдебното производство е допуснато и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК. В случая фактическите и правни изводи на съда са формирани при неизяснена фактическа обстановка, като не са събрани всички относими към спора доказателства. Събраните доказателства не са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Поради това преценката за правилно приложение на материалния закон по чл. 142, ал. 1, вр. с чл. 146, т. 4 от АПК е невъзможна. Освен това, разрешението за работно време след 24, 00 часа, се издава при наличието на законово определени предпоставки- чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Към заявлението следва да се приложат документи по чл. 5, ал. 2 от Наредбата, свързани със заявителя и ползвания обект. Липсват данни адм. орган да е проверил и анализирал доколко към заявлението са приложени всички необходими документи- чл. 37 АПК, чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредбата. Не е изяснено какви сигнали относно дейността на обекта са били изпратени от граждани и какви действия са предприети в следствие на тези сигнали- чл. 35, чл. 114 и чл. 123 АПК. Нарушенията, посочени в чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредбата, които се отнасят до наднормени нива на шума, издадени актове за установяване на административни нарушения за обекта и искания от органите на ОД на МВР са въпроси по съществото на спора, които следва да получат конкретен отговор при решаване на делото. В тази връзка подлежат на обсъждане събраните от административния орган доказателства за нарушаване на обществения ред, както и другите доказателства, съотносими към спора, които не са приобщени към делото. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото– върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд В., при което на страните следва да бъдат дадени конкретни и подробни указания по доказателствената тежест, а доказателственият материал следва да бъде попълнен с относимите към спора доказателства, съобразно изложените по- горе мотиви. Съдът следва да обсъди всички относими доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и изрично да мотивира изводите си по всички спорни въпроси, повдигнати в хода на процеса, като извърши пълен контрол за законосъобразност на оспорения акт на всички основания, предвидени в чл. 146, т. 2- т. 5 АПК, вр. с чл. 168 от АПК. Разноските ще бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд- Трето отделение,