Решение № 60 от 19.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4834/2019 г.

Решение № 60 от 19.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4834/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ. Образувано е по жалби на Съвета на Камарата на ЧСИ, Министъра на правосъдието и ЧСИ В. А. Л. против решение от 08.07.2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на ЧСИ, постановено по д. д. № 2/2019 г. Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение, Дисциплинарната комисия на Камарата на ЧСИ е наложила наказание 1000 лева за допуснато нарушение по т. 1 от искането на Министъра на правосъдието и глоба в размер на 1000 лева по т. 4 от искането, като е оставила без уважение искането за налагане на наказание по т. 2 и т. 3 от искането, като неоснователно. Установява се, че към датата на пристъпването към опис на недвижим имот – 07.11.2017 г., ЧСИ не е изпратил запитване до НАП за наличие на задължения на длъжника, което представлява нарушение на изискването на чл. 191, ал. 3 ДОПК - да се изпрати съобщение да НАП за всяко започнато изпълнение от съдебния изпълнител. Представеното искане до НАП – НОИ от 2006 г. не представлява уведомление по смисъла на ДОПК с искане за наличие на задължения на длъжника, доколкото касае други обстоятелства, посочени в самото съобщение. Правилни са изводите на дисциплинарната комисия за допуснато нарушение в горния смисъл, като наложеното наказание в размер на глоба от 1000 лева е съответно на допуснатото нарушение и следва да бъде потвърдено. В производството пред комисията е установено от събраните доказателства, че за провеждането на публичната продан съдебния изпълнител е публикувал обявления на интернет страниците на СГС и на КЧСИ, поради което правилно е прието, че по исканията по т. 2 и т. 3 на Министъра на правосъдието не са допуснати сочените нарушения, изразяващи се липсата на подобни публикации. Не съществува процесуална пречка да се събират доказателства в насока опровергаване твърденията по искането за налагане на дисциплинарно наказание и в производството пред комисията, поради което правилно последната е съобразила тези доказателства, въпреки липсата им по изпълнителното дело. Искането за налагане на наказания по т. 4 от същото е неоснователно. Не се установява, съдебния изпълнител да не е съобщил на длъжника по изпълнителното производство за извършената публична продан, напротив, от данните по делото е видно, че такова съобщаване е извършено на 05.06.2018 г. на пълномощника на длъжника. Не съществува законово задължение за съдебния изпълнител за връчване на постановлението за възлагане на длъжника в изпълнителното производство, а на същия се изпраща съобщение, което задължение е изпълнено. Фактът, че при съдебния изпълнител не е постъпила жалба против действията му в срока от съобщаването, а такава е постъпила в деловодството на СГС не води до наличие на нарушение то страна на съдебния изпълнител, поради което наложеното наказания за посоченото в т. 4 от искането нарушение е неправилно и следва да се отмени. С оглед изхода на спора, в полза на КЧСИ следва да се присъдят разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 78 ГПК. С оглед частичната основателност на жалбата на ЧСИ, в полза на процесуалния представител на страната на основание чл. 38 ЗА следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид изложеното, състав на ВКС