Решение № 8456 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2542/2015 г.

Решение № 8456 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2542/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Момчил Иванов Георгиев против решение по адм. д. № 9138/2014 г. по описа на ВАС, VI отделение. Иска отмяна на решението с оплаквания за необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност и връщане на преписката на ВСС за нова атестация. Твърди, че по критерия по чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗСВ "Правни познания и умения за прилагането им" съдът не е отчел основанията за потвърждаване на проверените 20 броя прокурорски актове, а са анализирани единствено основанията за отмяна на 4 от общо шест броя актове. ВСС обсъдил отменени само три броя прокурорски преписки- пр. пр. № М 103/09 г. на СРП, пр. пр. № М 195/1О г. на СРП и пр. пр. № М 443/09 г. на СРП, но е цитирана и пр. пр. № 95/05 г. на СГП, без материалите и без да се изяснят действията му. Твърди, че наказателните производства отново са прекратени от други прокурори от СРП със същите мотиви и следователно отмяната на актове не е въпрос на незаконосъобразност и необоснованост, а на различно вътрешно убеждение на различни магистрати. По този показател ВСС прилага противоречива административна практика, която не е обсъдена от ВАС и при 23% отменени актове ВСС е намалил комплексната оценка с 4 точки, но при атестиране на други прокурори от СРП е приложен друг подход: при атестиране на прокурор А. П. ВСС е намалил комплексната му оценка също с 4 точки при двойно повече отменени актове- 56,8% . При атестиране на прокурор В. А. ВСС е намалил комплексната му оценка с 3 точки заради 38% отменени актове, а при атестиране на прокурор К. В., комплексната му оценка е била намалена по този показател с 3 точки при 35% отменени актове. Неправилно съдът приема, административният орган няма задължение да третира еднакво следващия сходен случай, ако в предходни случаи неточно е приложил закона .

1. По отношение на критерия по чл. 198, ал. 1, т. 2 от ЗСВ "Умения за анализ на правно-релевантни факти", твърди, че ВАС е направил своите изводи при липса на доказателства за причините за постановяване на оправдателните присъди, те не са изискани и приобщени по делото. За качеството на работа е следва да се цени удостоверение № Адм. 203/11 г. на районния прокурор на гр. София.

1. По отношение на критерия "Умения за оптимална организация на работата" жалбоподателят твърди, че ВАС не е взел под внимание обстоятелството, че през периода 26.11.201З г. - 31.12.2013 г. е имал изключително висока служебна натовареност- 219 % в сравнение с другите прокурори от СРП и е необосновано заключението, че през останалите периоди от време е работил при натовареност по-ниска от средната на прокурор в същия орган на съдебната власт: през 2012 г. е имал 155 % натовареност спрямо останалите прокурори в СРП и 154% спрямо другите окръжни прокуратури, за периода 26.02.201З г. - 26.11.201З г. е имал 100 % натовареност спрямо останалите прокурори в Специализирана прокуратура. Тези данни са отразени на стр. 10 от Единния формуляр, както и в справка от Специализирана прокуратура, но не са взети под внимание от първоинстанционния съд. Липсва анализ от ВСС на какво се дължи по-слабата натовареност през останалите периоди от време. ВАС е толерирал допусната от ВСС противоречива практика, защото при атестирането на други прокурори от СРП, ВСС не е намалил комплексната им оценка, при наличие на подобна служебна натовареност. При атестиране на прокурор Валентин Ангелов за периода 2010 г. -2011 г. същият е имал натовареност между 51 и 56% натовареност, в сравнение с други прокурори от СРП. При атестиране на прокурор Даниела Димитрова за периода 2010 г.-2012 г. служебната й натовареност в сравнение с другите прокурори от СРП е била между 47 и 59%. ВСС не е намалил с нито една точка комплексните оценки на двамата колеги в този пункт. ВАС коментира това като пропуск на ВСС да приложи специфичния показател за оценка по отношение на горепосочените атестации при наличието на нарушение на чл. 8, ал. 2 от АПК, която е ирелевантна за случая.

1. По отношение на критерия "Експедитивност и дисциплинираност", твърди, че ВАС е отдал неоправдано голямо значение на констатациите от ИВСС при извършена проверка № СС 01-103/2.12.2010 г., без да изложи съображения за други две проверки на дейността на жалбоподателя от ВКП, отдел "Инспекторат". Първоинстанционният съд не е обсъдил довод за атестирането на прокурор В. А. от СРП и нарушение на чл. 8, ал. 2 от АПК.

1. По отношение на критерия "Умение за планиране и структуриране на действията в досъдебното и съдебното производство" ВАС не е анализирал основанията за връщане от съда на 27 досъдебни производства, не са представени доказателства, касаещи обсъдените от ВСС 3 акта по ПД 3275/1Ог. на СРП, ПД 2997/1Ог. на СРП и ПД 5060/1Ог. на СРП. Съдът не е изискал служебно необходимите материали по цитираните 27 досъдебни производства, но приел за правилни изводите на ВСС.

Касационният жалбоподател навежда оплакване, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила като не е обсъдил писмени доказателства и наведени доводи. Оспорва решението и в частта, в която е осъден да заплати на ВСС разноски

Ответната страна Висшият съдебен съвет оспорва касационната жалба. Твърди, че решението е правилно и следва да се остави в сила. При неточно прилагане на закона и несъответствие с целта му при предишни случаи административният орган няма задължение да третира еднакво следващия сходен случай, за да спазва и да не се отклонява от несъответни на закона административни практики. Намаляването на оценката е съобразено с установените фактически обстоятелства, относими към конкретния показател и липсват данни за превратно упражняване на правото на ВСС на свободна преценка при атестирането на магистрата. Оценката по общия критерий на чл. 198, ал. 1, т. 2 от ЗСВ е извършена след обсъждане на обстоятелствата, очертаващи степента на проучване на фактите по конкретни дела и произтичащите от тях правни последици - чл. 12 от Методиката. Помощната атестационна комисия е констатирала, че е отменено постановление с отказ да се образува наказателно производство без данни за наличие или липса престъпление; протестите на са уважени поради различна преценка на решаващия съд на събрания доказателствен материал. Налице са оправдателните присъди по обвинителните актове на атестирания прокурор. Протестите не са уважени поради тяхната неоснователност. Помощната атестационна комисия е намалила оценката с 2 точки и жалбоподателят Георгиев е отбелязал, че няма възражения срещу данните. С решението на Комисията по предложенията и атестирането оценката е намалена с още 4 точки, след като са съобразени статистическите данни относно броя на оправдателните присъди и неуважените протести (съответно 27 % и 75 %). В заседанието на ВСС са коментирани подробно данните относно непрецизиране на обвинение, липса на единство при съпоставка на посочените факти и възприетия словесен израз на престъпната дейност, противоречие и разминаване по отношение на елемент от състава на престъплението, неиндивидуализирани действия на подсъдимия . Неоснователни са и аргументите на жалбоподателя, че отмяната на издадените от него актове се дължи не на липса на законосъобразност и обоснованост, а на различно вътрешно убеждение. С оглед немалкия относителен брой на тези случаи към общия брой на делата и преписките направените констатации не могат да бъдат пренебрегнати по съображение за качествено изпълнение на работата в други случаи. Предвид тежестта на нарушенията, установени от Инспектората към ВСС при извършена проверка на ДП № МП-45/2010 г. на СРП, без значение за законосъобразността на извършеното намаление с 4 точки от максимални 20 точки по общия критерий "Експедитивност и дисциплинираност" е обстоятелството, че при други две проверки констатациите са били благоприятни за прокурора. Установените данни относно лошо изпълнение на професионалните задължения на атестирания прокурор не могат да бъдат елиминирани по съображения, че не са установени неблагоприятни резултати според показателите на чл. 34, т. 2 и 3 от Методиката (резултати от други проверки; спазване правилата на професионалната етика). Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изводите на съда се подкрепят от доказателствата по делото, анализирани са и правилно е прието, че комплексната оценка е съобразена с изискванията на ЗСВ, методиката и е резултат на установеното при проверката на прокурорските актове. За правните познания и умения за прилагането им говори факта, че за проверявания период от 4 години касационният жалбоподател е внесъл 157 обвинителни акта, по които са постановени 43 оправдателни присъди, подадени са 48 протеста, като са уважени 36. Причините за това са необоснованост на прокурорските актове, необсъждане на доказателствата, слаб контрол като наблюдаващ прокурор, в резултат на което разследването не е пълно и всестранно, противоречие между мотиви и диспозитив. Това е констатирано и при проверка от Инспектората на ВСС. Правилно тричленният състав приема за неоснователно твърдението, че оправдателните присъди и неуважените протести се дължат на вътрешно убеждение на прокурора, различно от това на съда. Правилно тричленният състав приема, че вътрешното убеждение се изгражда въз основа на доказателствата по делото, правилната им оценка и въз основа на закона. Правилно тричленният състав приема за неоснователно възражението, че за по-голям броя оправдателни присъди други прокурори са получили по-високи оценки. Оценката зависи от конкретното основание за постановяване на оправдателна присъда и за "приноса" на прокурора за това.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и решението на първоинстанционния съд не е окончателно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № 132/6.01.2015 г. по адм. д. № 9138/2014 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение, е отхвърлена жалбата на Момчил Иванов Георгиев против решения на ВСС, взети по т. 6 от протокол № 26 от заседание от 19.06.2014 г., с които е оставено без уважение възражението му по изготвената му комплексна оценка за периодично атестиране и е приета на основание чл. 206 от Закона за съдебната власт комплексна оценка от атестиране "добра" -84 точки. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че решението е взето от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила за приемане на административен акт в условията на оперативна самостоятелност и при спазване на материалния закон в чл. 198, ал. 1, т. 1-4 от ЗСВ и Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, приета с решение на ВСС от 18.11.2011 г., изм. с Решение № 32 от 26.07.2013 г. и допълнена с Решение № 11 от 12.03.2014 г. Съдът приема, че оценката е мотивирана и са обсъдени всички относими за атестирането факти, по показатели за общи и специфични критерии за атестиране на прокурор.

Решението е необосновано с установената по делото фактическа обстановка и материално незаконосъобразно, което представлява касационно основание по чл. 208, т. 3 от АПК за отмяна на неправилно решение.

Спорът е за законосъобразността на комплексна оценка от периодично атестиране на прокурор в Софийска районна прокуратура за периода от 4.02.2010 г. до 4.02.2014 г. Помощната атестационна комисия е предложила положителна оценка "много добра" оценка с 98 точки с мотиви, че прокурорът няма произнасяния извън сроковете по НПК, мотивира актовете си, съчетава висока степен на организираност на досъдебно производство с обоснованост на актовете, изпълнява съвестно задълженията си. Взета е предвид високата степен на натовареност на Софийска районна прокуратура. На 5.06.2014 г. жалбоподателят е запознат с част ХII от Единен формуляр за атестиране, изготвен от Комисията по предложение и атестирането (КПА) на Висшия съдебен съвет, която е определена комплексна оценка "добра" и 84 точки. Подал е възражение, което е прието от ВСС за неоснователно.

Периодичното атестиране по чл. 197, ал. 2 от ЗСВ представлява оценка на професионалната квалификация и деловите качества на прокурора за период от 4 години, което се провежда въз основа на критерии и показатели посочени в МЕТОДИКА за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител (Методиката). Въз основа на атестирането се изготвя комплексна оценка, която се приема от ВСС. Общите критерии за всички магистрати са в чл. 198, ал. 1, т. 1-4 от ЗСВ и чл. 10-14 от Методиката, като се вземат предвид показателите в чл. 198, ал. 2 от ЗСВ и чл. 30-34 от Методиката. Специфичните критерии за атестиране на прокурор са уредени в чл. 199, ал. 2 от ЗСВ и чл. 37-39 от Методиката. В случая жалбоподателят е недоволен от количественото и качествено оценяване. Решението на ВСС по чл. 206 от ЗСВ, с което се приема комплексната оценка от периодично атестиране се приема в условията на оперативна самостоятелност, поради което при осъществяване на съдебен контрол се следи за спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона и принципите в глава II на АПК.

1. По критерия по чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗСВ "Правни познания и умения за прилагането им"- част VIII, т. 1 от Единния формуляр. (л. 68). В чл. 31 от Методиката е посочено, че показателите по този критерий са брой потвърдени и отменени актове и основанията за това; способност за прилагане на процесуалните закони, свързани с образуването и движението на делата.

За да намали оценката с 4 точки, КПА е развила съображения, че от 26 проверени актове по реда на съдебния и инстанционен контрол 6 са отменени, което представлява 23% от проверените актове, "съобразени" спрямо останалите. От протокола от заседание от 19.06.2014 г. на ВСС е видно, че Елена Атанасова е докладвала по този показател (л. 103), че не е висок броят на актовете, които подлежат на инстанционна и съдебна проверка, внесени са 157 обвинителна акта, но 1/3 от тях- 43 бр. са приключили с оправдателни присъди. Конкретно е обсъдила четири преписки, актовете по които са отменени като необосновани и немотивирани при разследване, което не било всестранно, обективно и пълно. Е. Атанасова посочва, че е прегледала прокурорски акт и установила, че не е посочено точно основанието и "цифровото основание в НПК" за прекратяване на производство, при наличие на повече от една хипотеза. Обосновала се с 27 върнати досъдебни производства, от които комисията проверила 11 броя, които обосновават намаляването на оценката с 4 точки. Над 50% от върнатите дела за доразследване са върнати заради непрецизиране на обвинението и посочила пр. д. № 3275/2010 г. и неясна обстоятелствена част по пр. д. № 2997/2010 г. По пр. д. № 5060/2010 г. посочила противоречие в елемент от състав на престъплението. Първоинстанционният съд приел, че решението в тази част е обосновано с броя и основанията на отменените актове по отношение на общия брой проверени актове. Не е възприета защитната теза на жалбоподателя за нарушение на чл. 8, ал. 2 от АПК, защото неточното прилагане на закона и несъответствието с целта му при предходни случаи, на които се е позовал жалбоподателя, не създавали задължение за ВСС при следващ сходен случай да спазва административни практики, които не съответстват на закона.

От част IV от Единния формуляр, е видно, че в СРП на жалбоподателя за периода 4.02.2010 г. до 14.11.2011 г. и 26.11.2013 г. до 4.02.2014 г. са възложени преписки и дела общо 3080 бр., от които общ характер 467 бр. В СГП за периода от 1.03.2012 г. до 26.02.2013 г. са му възложени 1030 преписки и дела, в Специализираната прокуратура от 26.02.2013 г. до 26.11.2013 г. са му възложени 51 преписки и дела. Отразено е, че в периода от 14.11.2011 г. до 14.11.2012 г. жалбоподателят е бил командирован в Специализирано звено на ВКП и е работил по 7 броя досъдебни производства с висок обществен интерес и отличаващи се с голяма сложност и голям обем. Няма данни точно колко от изготвените актове подлежат на съдебен и инстанционен контрол, но има данни, че са внесени 157 обвинителни акта. В различие от КПА, Помощната комисия в Единния формуляр, на л. 21 от делото е посочила, че намира за малък броя на отменените актове, неуважени протести и оправдателни присъди на фона на потвърдените, въобще необжалвани актове и осъдителни присъди по актове на прокурор Георгиев.

По този критерий се спазват показатели за брой отменени и потвърдени актове и основанията за това. Видно от мотивите на КПА изложени както в Единния формуляр, така и протокола от заседанието на 19.06.2014 г., обсъждани са само броя и основанията на отменените актове. Ползвана е формула за съотношение на отменените към броя на актовете, които са проверени по реда на инстанционния и съдебен контрол, а не на съотношение към броя на всички изготвени актове или спрямо броя на актовете, които принципно подлежат на такъв контрол. В практиката си Върховният административен съд посочва (решение № 3297/10.03.2014 г. по адм. д. № 16343/2013 г. по описа на ВАС, VI отд., потвърдено с решение № 9534/8.07.2014 г. по адм. д. № 5695/2014 г., Решение № 14049/28.10.2013 г. по адм. д. № 10617/2013 г. по описа на ВАС, V чл. състав ), че прилаганото от ВСС математическо изчисление не намира опора нито в закона, нито в приетата от него Методика. Настоящият съдебен състав споделя този правен извод и намира така изготвената атестационна оценка в тази част за материално незаконосъобразна. Наличието на 4 броя отменени актове и 27 върнати за доразследване дела спрямо броя на всички изготвени актове за атестирания период, е нисък процент, обстоятелство, което е следвало да бъде съобразено.

Основателно е оплакването на жалбоподателя, че критерият задължава КПА и ВСС да вземат предвид и броя на потвърдените актове и основанията за това. Тези актове обаче въобще не са били предмет на проверка и анализ при изготвяне на атестацията. Нарушен е чл. 31 от Методиката и чл. 197, ал. 2 от ЗСВ, защото последицата е липса на обективна оценка на професионалната квалификация и деловите качества на прокурора по смисъла на чл. 2 от Методиката.

В нарушение на чл. 8, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд приема, че ВСС не е длъжен да спазва създадена административна практика при атестирането в предходни случаи, когато тази практика е незаконосъобразна и не съответства на целта на закона. Няма спор в съдебната практика, че решението на ВСС се приема в условията на оперативна самостоятелност, но липсват предварително определени със закон или с решение на ВСС критерии и правила как да бъдат третирани еднакво сходни случаи при оценяване работата на атестираните магистрати. Не съответства на закона правният извод на тричленния съдебен състав, че посочените от жалбоподателя конкретни атестационни оценки на други прокурори по този критерий (третирани по-благоприятно от жалбоподателя, защото при 56,8%, 38% и 35% отменени актове оценките са намалявани съответно с 4 или с 3 точки) представляват незаконна и несъобразена с целта на закона административна практика. Като не е спазил принципа на чл. 8, ал. 2 от АПК, административният орган е постановил немотивирано и материално незаконосъобразно решение, което е следвало да бъде отменено на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че съдът е следвало да изиска всички отменени актове и да изложи съображения за правилността и основанията за връщане на дела за доразследване, защото това е извън предмета на съдебен контрол по административното дело.

1. По отношение на критерия по чл. 198, ал. 1, т. 2 от ЗСВ "Умения за анализ на правно-релевантни факти"- част VIII, т. 2, оценката е намалена от КПА с 4 точки, което е мотивирано с 43 оправдателни присъди, или 27% от внесените в съд 157 обвинителни актове. По този критерий помощната комисия е отнела 2 точки. Така общо оценката по този критерий е намалена с 6 точки.

Обсъдено е от съда, че от 48 внесени протеста 36 от тях, т. е. 75%, не са уважени. Помощната атестационна комисия е намалила точки, но е посочила, че прокурорът показва отлична способност за анализ. В заседанието на 19.06.2014 г. на ВСС са обсъдени доводи на жалбоподателя за причините за оправдателните присъди- обстоятелства, които възникват в съдебната фаза. Направен е извод, че при обективно, съвестно и пълно разследване този брой оправдателни присъди би бил по-нисък.

Всъщност защитната теза на жалбоподателя е отразена и във възражението от 9.06.2014 г. и в жалбата до съда и е в смисъл, че причината за оправдателни присъди е в обективни обстоятелства като: промяна на показанията на свидетел в съдебна фаза, смърт на важен свидетел и невъзможност за приобщаване на показанията му, събиране на нови доказателства, които не са били известни в досъдебната фаза и др. Друг довод е, че в СРП е установена практика прокурорът, който е изготвил обвинителния акт да не го защитава в съдебна фаза, а да се явява друг прокурор на принципа на случайно разпределение. Тези доводи не са обсъдени.

Съгласно чл. 12 от Методиката под "умение за анализ на правнорелевантните факти" се разбира степента на познаване на емпиричната действителност по конкретни дела и способност за осъществяване на нормативната връзка между юридическия факт и пораждането, изменението и погасяването на предвидените в съответната правна норма права и задължения. В чл. 32 от Методиката е посочено, че показатели по този критерий са разбираемо и обосновано мотивиране на актовете (т. е. всички актове) и правилна и законосъобразна оценка на относимите факти и обстоятелства и умение за тяхното систематизиране в хода на производството.

От мотивите в част ХII от Единния формуляр на л. 68 на КПА и изложените съображения в заседанието на 19.06.2014 г. не може да се направи извод, че оценката по този критерий е определена въз основа на анализ на изготвените от прокурора актове, т. е. на всички, а не само на отменените актове. Атестацията в тази част е едностранчиво изготвена, в нарушение на Методиката като са взети предвид само отменените актове и неуважените протести. Първоинстанционният съд правилно посочва, че предвид чл. 50 и чл. 52 от Методиката качеството на оценяване на работата на прокурор се извършва на съпоставяне и анализ на данни от актове по преписките и брой обжалвани и проверени актове по реда на инстанционния контрол, но не е взел предвид и необходимостта от проверка и на брой потвърдени актове и фактически и правни основания за отмяна на актовете, т. е. на всички. Съдът е необосновано е приел, че решението на ВСС в тази част е мотивирано при спазване на Методиката.

1. По отношение на критерия "Умения за оптимална организация на работата"- чл. 198, ал. 1, т. 3 от ЗСВ . Оценката е намалена с 1 точка.

Жалбоподателят твърди, че през периода 26.11.201З г. - 31.12.2013 г. е имал изключително висока служебна натовареност- 219 % в сравнение с другите прокурори от СРП, като не съответства на данните по преписката извода, че през останалите периоди от време е работил при натовареност по-ниска от средната на прокурор в същия орган на съдебната власт: 1. през 2012 г. е имал 155 % натовареност спрямо останалите прокурори в СРП, 2. за периода 26.02.201З г. - 26.11.201З г. е имал 100 % натовареност спрямо останалите прокурори в Специализирана прокуратура. Данните са отразени на стр. 10 от Единния формуляр и в справка от Специализирана прокуратура.

Съгласно чл. 13 от Методиката критерият "умение за оптимална организация на работата" очертава комплексен подход, който включва рационалното разпределяне и групиране на служебните ангажименти и задачи, съобразно тяхната значимост и тежест и законосъобразно решаване в сроковете, предвидени в ГПК, НПК и АПК, а показателите са в чл. 33 в Методиката и включват: брой и вид на преписките и делата; спазване на процесуалните сроковете; срочност по произнасяне на съдебните актове в закрити заседания; обща натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебна власт, както и натовареността на атестирания прокурор в сравнение с другите прокурори от същия орган на съдебна власт; участия в дейности извън служебните задължения на магистратите.

В случая единствените мотиви, които са развити по този критерий от атестиращия орган са математическо изчисление на натовареността на атестирания прокурор в съотношение с това на колегите му, като е посочено, че през 2010 г., 2011 г. и от 1.01.2013 г. до 30.06.2013 г. е натоварен от 48% -50% спрямо останалите прокурори от същия орган на съдебната власт. От тези мотиви не може да се направи извод, че освен процентното съотношение с натовареността на прокурори от съответните звена на Прокуратура, в която е работил през атестирания период от време, е взет предвид "вида на преписките", каквото е изискването по чл. 33 от Методиката. Първоинстанционният съд е обсъдил наличието на мотиви, обосноваващи оценката поради по-ниска натовареност на прокурора спрямо другите прокурори в СРП и приел, че "пропускът на ВСС да приложи специфичен показател при атестиране на някои прокурори от СРп не води до незаконосъобразност на конкретната оценка".

Липсата обаче на мотиви по показател, релевантен към обективното оценяване по този критерий, има за последица съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Освен това е основателно оплакването на жалбоподателя, че по този критерий е допуснато нарушение на чл. 8, ал. 2 от АПК. За да обоснове защитната си теза жалбоподателят е посочил и представил атестации на други прокурори за същия период от време. По делото е доказано, че при натовареност на други прокурори съответно между 51 и 56%, между 47 и 59%, ВСС не е намалил с нито една точка комплексните оценки. Неправилни са изводите на тричленният съдебен състав, че този "пропуск на ВСС" е без значение, защото правилото на чл. 3 от Методиката задължава ВСС да спазва принципи на равнопоставеност, обективност и прозрачност при атестиране на магистрати и следователно да ги третира еднакво при сходни случаи предвид и принципа за равнопоставеност по чл. 8, ал. 2 от АПК.

1. По отношение на критерия "Експедитивност и дисциплинираност"- чл. 198, ал. 1, т. 4 от ЗСВ.

Съгласно чл. 14 от Методиката критерият "експедитивност и дисциплинираност" очертава такава организация на работата, която да доведе до решаване на служебните задачи качествено и в срок, както и задължителното спазване на установения ред и дисциплина в съответното звено. Съгласно чл. 34 от Методиката показатели за оценяване на този общ критерий са: резултатите от проверките на Инспектората към ВСС; резултати от други проверки; спазване правилата на професионалната етика; поощрения и наказания през периода, за който се извършва атестирането.

От мотивите към част ХII от ЕФ е видно, че оценката по този критерий е намалена с 4 точки и това е обосновано с резултат от проверка на ИВСС по сигнал № СС-01-103/2.12.2010 г. за "повърхностно "наблюдаване на дейността на разследващия орган по ДП № М-45/2010 г. на СРП и внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" при липса на обосновано предположение обвиняемите да са извършили престъплението, в което са обвинени. В заседанието на 19.06.2014 г. на ВСС Елка Атанасова дава разяснения, че случаят бил известен и процесуалните действия по налагане на мярка "задържане под стража" заслужавали още по-ниска оценка. Споменато е, че има още две проверки от Инспектората на ВКП, но те не намалявали "тежестта и укоримостта" на действията по цитирания сигнал. Други доводи няма.

В съдебната фаза са представени:

1.) справка вх. № 7538/2013 г. от 28.06.2013 г. на ВКП, отдел "Инспекторат (л. 32), изготвена по доклад от Апелативна специализирана прокуратура и по оплакване на адвокат, защитник на обвиняем по д. п. № 12/2012 г. за несвоевременно освобождаване на обвиняем от арест. Проверката приключва със заключение, че пасивността на обвиняемия и невнасянето на определена парична гаранция е причината за неосвобождаването на обвиняемия и не е налице основание за търсене на дисциплинарна отговорност.

2). доклад вх. № 5947/5.08.2011 г. на ВКП- л. 80 по жалба на физическо лице, че М. Георгиев е образувал срещу нея досъдебно производство без законово основание. Проверката е приключила със заключение, че няма данни за нарушение от прокурора.

Резултатите от тези две справки обаче не са обсъдени нито в производството пред ВСС, нито от съда. Липсват мотиви защо проверките от Инспектората на ВКП по двата конкретни случая са без правно значение за атестиращия орган, а е ценена само проверката на ИВСС, след като за това "лошо изпълнение на професионални задължения" ( мотиви към решението на съда) не е образувано дисциплинарно производство- показател по чл. 34, т. 4 от Методиката. Това налага извод за неспазване на чл. 34 от Методиката, която задължава като показател да се вземат предвид не само резултатите от проверките на ИВСС, но и резултати от други проверки, както и спазването на професионалната етика, поощренията и наказанията, ако има такива.

И тук е наведен довод за неспазване на чл. 8, ал. 2 от АПК при съпоставка с атестацията на друг прокурор В. А., който е основателен, защото при наличие на проверка отново от ИВСС приключила с негативен резултат за този прокурор за забавяне по две преписки и непроизнасяне въобще по трета, оценката по този критерий е намалена само с 1 точка.

1. По отношение на специфичния критерий за атестиране на прокурор "умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното и съдебното производство" по чл. 199, ал. 2, т. 1 от ЗСВ, като показателите са в чл. 37 от Методиката. Оценката по този критерий е намалена с 1 точка.

За първи път с касационната жалба жалбоподателят навежда оплакване, че по този критерий съдът е следвало да прояви активност и да изиска всичките 27 върнати за доразследване дела, за да провери резултата от осъществения контрол от СГС по дело ПД № 2997/2010 г. на СРП и ПД № 5060/2010 г. Нито във възражението пред ВСС, нито с първоначалната жалба Момчил Георгиев е имал доводи срещу този критерий, поради което е недопустимо за първи път да го навежда с касационната жалба .

6.При служебната проверка на материалната законосъобразност на първоинстанционното решение по чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че пред тричленният съдебен състав е наведен с първоначалната жалба основателен довод за допуснато съществено нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В ч. ХII от ЕФ, КПА е определила оценка от 84 точки, които са нанесени в графа "добра" оценка, но в текстовата част изрично е посочила, че приема предложението на помощната атестационна комисия и изготвя на Момчил Иванов Георгиев, прокурор в СРП с ранг "прокурор в ОП" на основание чл. 204а, ал. 3, т. 2 от ЗСВ комплексна оценка "много добра". Така определената обаче в текстовата част оценка се явява несъответстваща на мотивите в единния формуляр и попълнената графа оценка "добра", но е приета от ВСС с решението. Налице е съществен порок във волята, който не е отстранен от ВСС и въобще не е обсъден от първоинстационния съд.

Предвид изложеното Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, намира, че касационната жалба следва да бъде уважена, защото решението на тричленния съдебен състав е неправилно като материално незаконосъобразно и необосновано. ВСС е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради неизлагане на мотиви по посочените по-горе показатели за изготвяне на атестационна оценка, приети в Методиката, неспазване на чл. 8, ал. 2 от АПК и поради несъответствие между мотивите в Единния формуляр за комплексна оценка много добър и нанесени 84 точки в графа оценка "добър". Първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено, по същество да се отменят приетите решения по т. 6 от протокол № 26 от заседанието на 19.06.2014 г., а административната преписка следва да се върне на ВСС за приемане на комплексна оценка от периодично атестиране на прокурор Момчил Иванов Георгиев, съответстваща на правилата по раздел IV, глава IХ от Закона за съдебната власт и Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител. Предвид изхода на спора с отмяната на решението на тричленния съдебен състав се отменят и присъдените разноски в полза на ВСС.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав