Решение № 9146 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2200/2020 г.

Решение № 9146 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2200/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 16, aл. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН). Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) срещу решение № 1578/23.12.2019 година на Административен съд София област по адм. д. № 907/2019 година, с което е отменено негово решение № 766-03/10.06.2019 г. Релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че решението е издадено при липса на материалноправните предпоставки за издаването му. Според касатора, основание за уважаване на жалбата на ЗД "Бул Инс" АД би могло да бъде представено пред надзорния орган на доказателство за плащане на дължимите застрахователни обезщетения в срок до 10.06.2019 година – датата на издаване на обжалваното решение, но не и извършено плащане, за което надзорния орган не е уведомен. Сочи, че преди представяне на надлежни доказателства за изпълнение на задължението на застрахователя, не са налице фактически и правни основания надзорният орган да прекрати производството по издаване на акта за определяне на принудителна административна мярка (ПАМ). Поведението на дружеството, да не представи на надзорния орган доказателства за извършено плащане се тълкува в нарушение на чл. 36, ал. 2 АПК за оказване на пълно съдействие на органа. Така дружеството черпело права от собственото си противоправно поведение. От друга стана, един от диспозитивите на решение № 766-ОЗ от 10.06.2019 г. бил насочен към задължаване на дружеството да представи в управление "Застрахователен надзор" на КФН заверено копие от платежните нареждания, удостоверяващи изпълнението на задълженията по предходните диспозитиви. Това задължение на АД не било изпълнено и след 10.06.2019 година, поради което в тази част констатацията на съда за липса на материалноправната предпоставка била неправилна и на друго основание. Предвид на това, че в КФН били представени доказателства от АД едва на 27.06.2019 година, то едва към тази дата надзорният орган приемал за изпълнено задължението по мярката. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което жалбата на ЗД "Бул Инс" АД срещу решение № 766-ОЗ от 10.06.2019 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, се отхвърли като неоснователна. Ответникът, ЗД "Бул Инс" АД в писмен отговор излага съображения за правилност на обжалвания съдебен акт. Прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Производството пред АС област София е образувано по жалба на ЗД "Бул Инс" АД срещу решение № 766-ОЗ от 10.06.2019 г. на заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор" при Комисията за финансов надзор (КФН) на Република България (РБ). За да отмени оспорения акт, първоинстанционният съд приема, че Решение № 766-ОЗ от 10.06.2019 г. на заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор" на КФН, е материалнонезаконосъобразно, тъй като е издадено при липса на материалноправните предпоставки за издаването му, като последното е довело и до несъответствие на акта с целта на Кодекса за застраховането. Изводът на първоинстанционния съд се споделя от касационната инстанция, което обосновава правилност на обжалвания съдебен акт. Страните не спорят по фактите. Същите са установени от първоинстанционния съд въз основа на анализ на събраните доказателствени средства и изводите са съответстващи им. По отношение на фактическите установявания, касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Спорът касае правилното приложение на материалния закон: Решение № 766-ОЗ от 10.06.2019 г. е издадено от заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор" на КФН на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН). Съгласно тази разпоредба, заместник-председателят на Комисията, ръководещ управление "Застрахователен надзор", прилага принудителни административни мерки, които не са от компетентността на Комисията. Оспорената ПАМ е издадена на основание чл. 587, ал. 1, т. 4 вр. чл. 588, ал. 4 от Кодекса за застраховането (КЗ) и съставлява мярка от вида на тези по чл. 587, ал. 2, т. 1 от КЗ. По аргумент от чл. 587, ал. 2 и чл. 588, ал. 1 КЗ и съгласно чл. 588, ал. 4 от КЗ вр. чл. 16, ал. 1, т. 15 от ЗКФН, заместник-председателят, ръководещ управление "Застрахователен надзор" при Комисията за финансов надзор, е компетентният за издаване на оспорения акт административен орган, като изводът на АССО в тази насока е правилен. С Решение № 766-ОЗ от 10.06.2019 г. заместник-председателят на КФН разпорежда на ЗД "Бул Инс" АД в срок от пет работни дни от датата на получаване на решението за прилагане на ПАМ: 1. Да изплати на А. Апостолова– законен наследник на Л. Апостолов, застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лева по претенция № 180103/2086, заведена на основание задължителна застраховка "Злополука на местата" по застрахователна полица № BG/02/218000015701, с която са застраховани здравето, животът и телесната цялост на пътниците в автобус, марка "МАН", рег. [рег. номер на МПС], претърпял ПТП в района на гр. Своге; 2. Да представи в КФН заверено копие на писмени доказателства (платежни нареждания), удостоверяващи изпълнението на т. 1 от ПАМ. По делото по безспорен начин се установява, че задължението на дружеството да изплати обезщетението, предмет на обжалваното решение е изпълнени на 28.05.2019 година, като в рамките на съдебното производство пред АССО е представено и прието като доказателства 1 брой платежно нареждане, от което се установява, че обезщетение от 50 000 лева е преведено на А. Апостолова на 28.05.2019 г. Касационната инстанция приема извода на АССО, че предвид извършеното изплащане на соченото обезщетение на 28.05.2019 година – преди датата на издаване на оспореното решение за определяне на ПАМ – 10.06.2019 година, последното е издадено при липса на материалноправно основание и в противоречие с целта на закона: Съгласно разпоредбата на чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ ресорният заместник-председател при КФН може да приложи мерките по ал. 2, когато установи, че застраховател е извършил действие или е допуснал бездействия, които могат да доведат или са довели до застрашаване интересите на ползвателите на застрахователни услуги, като в тези случаи заместник-председателят може да приложи следната ПАМ съгласно ал. 2, т. 1 на същия текст, а именно: писмено да разпореди да се предприемат конкретни мерки, за да се предотвратят или преустановят допуснатите нарушения или да се отстранят вредните последици от тях. В конкретния случай, твърдяното бездействие от страна на застрахователното дружеството е приетото за несъответно на закона неизпълнение на задължението да се изплати застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лева по всяка от заведените претенции на наследниците на загиналите пътници, чието здраве, живот и телесна цялост са били застраховани по задължителната застраховка "Злополука на местата", обективирана в застрахователна полица № BG/02/218000015701. Такова бездействие обаче липсва, тъй като към датата на издаване на оспореното решение (10.06.2019 г.) обезщетението с посочения размер и на посоченото по-горе лице е било изплатено, поради което и не е било налице приетото за установено от органа неизпълнение от застрахователя на възникнало задължение съгласно КЗ, а именно бездействие (неоснователно неизпълнение на задължението да изплати застрахователно обезщетение по заведени пред него претенции), което да доведе или което да е довело до застрашаване интересите на ползвателите на застрахователни услуги. Съответно, липсва основание заместник-председателят, ръководещ управление "Застрахователен надзор", да приложи ПАМ по отношение на поднадзорното лице. По отношение на възражението за непредставяне в срока на доказателства за плащането: АССО е приел същото за неотносимо към крайния извод на съда (за липса на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената ПАМ): Правилен е изводът на АССО, че неизпълнението от страна на АД на чл. 36, ал. 2 АПК за съдействие на административния орган не освобождава органа от задължение да установи всички релевантни за определяне на мярката факти преди датата на издаване на акта за определянето й. Органът е този, чието е задължението да изследва релевантните обстоятелства всестранно, пълно и задълбочено. Съобразно правомощията си и качеството си на надзорен орган, той е имал възможността и ресурса да изследва правнозначимите обстоятелства и да ги установи в съответствие с обективната действителност, както правилно е приел административният съд. Изискването за представяне на доказателства, обективирано като т. 5 от разпоредителната част на акта, всъщност представлява обезпечаване на доказването на изпълнението. Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното решение на АССО следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 1000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд