Решение № 9668 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3936/2018 г.

ВАСII отделение15.07.2020 г.докладчик Стефка Кемалова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалба на В. Димитрова и Ц. Филипова, против Заповед № РД-02-15-52/01.06.2017 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е одобрен проект за Подробен устройствен план - Парцеларен план (ПУП-ПП) за участък Елин Пелин – Ихтиман за землищата на с. Вакарел, с. Пауново, с. Бузяковци, с. Веринско и с. Живково в Община Ихтиман от Проект: Модернизация на железопътната линия София – Пловдив: ж. п. участъци София – Елин Пелин и Елин Пелин – Септември, в частта относно землището на с. Вакарел, махала Полиовци. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9668 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3936/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по жалба на В. Димитрова и Ц. Филипова, против Заповед № РД-02-15-52/01.06.2017 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е одобрен проект за Подробен устройствен план - Парцеларен план (ПУП-ПП) за участък Елин Пелин – Ихтиман за землищата на с. Вакарел, с. Пауново, с. Бузяковци, с. Веринско и с. Живково в Община Ихтиман от Проект: Модернизация на железопътната линия София – Пловдив: ж. п. участъци София – Елин Пелин и Елин Пелин – Септември. С влязло в сила определение по чл. 218, ал. 3 ЗУТ е определен предмета на делото, а именно заповедта се оспорва в частта относно землището на с. Вакарел, махала Полиовци. В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като немотивирана, постановена в нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което се иска нейната отмяна. Жалбата се поддържа от В. Димитрова и от адвокатите Александрова и Пенев, които молят да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. Ответникът - Министърът на регионалното развитие и благоустройство, чрез юрисконсулт Илова оспорва жалбата по съображения, развити писмено, като моли жалбата да бъде отхвърлена. За Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" се явява юрисконсулт Донкова, която оспорва жалбата и изразява доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Като взе предвид събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, установи следното от фактическа страна: Железопътна линия София - Пловдив е обявена за обект с национално значение с Решение на Министерски съвет № 509/08.07.2011 г. и представлява национален обект по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост и чл. 29, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт. Във връзка с изпълнението на Проект "Модернизация на железопътната линия София – Пловдив" и необходимостта от изграждане на нови и реконструкция и изместване на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в ж. п. участък Елин Пелин – Ихтиман, е започнало административно производство по одобряване на процесния парцеларен план посредством Заповед № РД-15-24/10.02.2015 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. С тази заповед, на основание чл. 124а, ал. 4, т. 2 и т. 7 ЗУТ, е разрешено на Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" при Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, да изработи Подробен устройствен план – парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии за железопътен участък Елин Пелин – Ихтиман. Изработеният план е съобщен при спазване на чл. 128, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Налице е Решение по оценка на въздействието на околната среда, с което е одобрено инвестиционното предложение по преработен вариант С на железопътната линия, потвърдено след съдебната му проверка, както и становище по чл. 104 ЗООС. В хода на административното производство са извършени съгласувателни процедури със заинтересовани ведомства и организации, а именно - Министерство на земеделието и храните, Министерство на културата, Община Ихтиман, Министерство на отбраната, Регионална здравна инспекция – София област, Министерство на вътрешните работи, ТП ДГС "Ихтиман", Басейнова дирекция, Агенция "Пътна инфраструктура", електропреносни и ВИК дружества. Проведени са две заседания на Националния експертен съвет по устройство на територията, като на първото изготвеният проект е бил разгледан, дадени са указания относно допълването му с изискуеми документи, като след изпълнение на тези указания, на второто по ред заседание проектът е бил приет. Последвало е издаване на заповед от Министъра на регионалното благоустройство и развитие за одобряване на проекта за подробен устройствен план – парцеларен план. По делото е допусната комплексна съдебно-техническа експертиза, като изготвеното от специалист по "Хидрогеология и инженерна геология" и специалист по "Геодезия, фотограметрия и картография" заключение се цени от настоящия съд, тъй като е пълно, обективно и компетентно. Според вещите лица, предвид голямата дълбочина, на която преминава проектирания тунел под имотите на жалбоподателите – около 140 м., не се очаква въздействие върху повърхностните води. Вътрешната част на тунела ще е хидроизолирана, като евентуалното генериране на потоци, свързани с неговата експлоатация и поддръжка, ще се улавят от предвидената за целта отделна отводнителна система и се отвеждат в резервоар за отпадни води. Според експертното заключение, въздействието на съоръжението върху количественото състояние на подземните води в махала Полиовци, се очаква да бъде незначително, каквото би било и въздействието върху хидрогеоложкия режим на скалния масив. С оглед предмета на плана, върху имотите на жалбоподателите не се въвеждат ограничения в режима на ползване, в това число и на тяхното застрояване. По трасето на ж. п. линията не може да се очаква появата на радиоактивни елементи извън естествения радиационен гама – фон на околната среда, характерен за съответния район. При тези факти, настоящият състав на Върховния административен съд, Второ отделение, достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лица, за които с влязъл в сила съдебен акт е признато правото на оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. С разпоредбата на чл. 129, ал. 3, т. 2, б. "б" ЗУТ, Министърът на регионалното развитие и благоустройството е изрично овластен да одобрява подробни устройствени планове, касаещи обекти с национално значение, какъвто е процесния. Спазени са изискванията за форма на административния акт, предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, с посочени фактически и правни основания за неговото издаване. Неоснователно е възражението за липса на мотиви в оспорената заповед, тъй като в същата е посочена необходимостта от одобряване на парцеларен план за ново трасе на ж. п. участъка Елин Пелин - Ихтиман, с оглед реализация на проект: Модернизация на железопътната линия – София – Пловдив, ж. п. участъци София – Елин Пелин и Елин Пелин – Септември. Необходимостта от одобряването на този вид план се извлича и от документите, които са част от относимата административна преписка – задание, обяснителна записка, съгласувателни становища и всички останали текстови и графични части на проекта. Посочени са и съответните на тези факти правни основания – чл. 75, ал. 1 ЗУТ чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗУТ; чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ. При издаване на заповедта не се установиха съществени нарушения на административно производствените правила. Спазени са съответните условия и ред, разписани в Закона за устройство на територията. Процесният план е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗУТ - парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии, като от страна на жалбоподателите се акцентира на обстоятелството, че имотите им попадат в урбанизирана територия, като в този смисъл е налице несъответствие на плана с утвърденото задание и разрешението по чл. 124а ЗУТ. Този довод е неоснователен - под "урбанизирани територии" посочената разпоредба има предвид "населените места" и "селищни образувания", така, както са определени в чл. 7 ЗУТ, докато махала Полиовци, където се намират имотите на жалбоподателите не представлява населено място или селищно образувание по смисъла на ЗАТУРБ, независимо, че попада в обхвата на план за регулация и застрояване. Заповедта е издадена при спазване на относимите материалноправни разпоредби. Проектът е изготвен при спазване на изискванията на чл. 62а и чл. 62в от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Изготвени са необходимите графични материали съгласно чл. 62 в, ал. 3 от Наредбата, като именно това са разпоредбите, които определят минималното съдържание и обем на този вид план, с оглед на неговата специфика - парцеларен план - план за елементите на техническата инфраструктура. Сочената в жалбата за нарушена норма на чл. 108, ал. 2 ЗУТ е обща и изброява неизчерпателно различните видове планове и схеми, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него. Конкретните изисквания към обема и съдържанието на различните видове устройствени планове – общи устройствени планове, план за регулация и застрояване, план за регулация, план за улична регулация, план за застрояване, работен устройствен план и парцеларен план, се различават с оглед спецификите на всеки план и са конкретно разписани в Наредбата. Респективно, не е необходимо всички изброени в чл. 108, ал. 2 ЗУТ планове и схеми да придружават всеки един подробен устройствен план. Не се установява нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, която изисква предвижданията на плана да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. Обстоятелството, че в хода на проведеното по ЗУТ административно производство е обсъждан само един вариант за преминаване на трасето на тунела, не води до извода за нарушаване на тази норма. При извършване на оценка за въздействието на околната среда на процесният проект са били разгледани и обсъдени четири алтернативни варианта за местоположението на трасето, като е възприет оптималния такъв, който е одобрен и от административния орган. Освен това, се установи, че не е налице необходимост от каквато и да е промяна в устройствения статут на имотите на жалбоподателите, както и няма да бъде възпрепятствано или ограничено тяхното ползване и застрояване, което също е аргумент за съответствие на плана в оспорената му част с изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Именно поради липсата на такова засягане на имотите, което да налага тяхното отчуждаване, същите не са отразени в регистъра на засегнатите от трасето имоти по чл. 62в, ал. 4, т. 2 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Неоснователно се твърди от жалбоподателите, че е следвало да се изготви и одобри специализиран план по чл. 189, ал. 1 ЗУТ. Тази разпоредба е диспозитивна, тоест в оперативната самостоятелност на компетентния орган е да избере дали да процедира посредством специализиран план или парцеларен такъв. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспорената заповед е законосъобразна, не са налице основания за отмяната й, поради което жалбата следва да се отхвърли. С оглед разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 1 ЗУТ, настоящото решение е окончателно. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

5