Решение № 182 от 28.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 345/2019 г.

Решение № 182 от 28.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 345/2019 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Емилия Василева Производството е по чл. 248 ГПК. По делото е постъпила молба от ответника по касационната жалба "Сортови семена - Вардим" ЕАД, [населено място], [община], област Велико Търново /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Г. Г. за допълване на решение № 345 от 6.07.2020 г. по т. дело № 345/2019 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение в частта за направените от "Сортови семена - Вардим" ЕАД разноски в първоинстанционното и въззивното производство. Поддържа становище, че в мотивите на решението ВКС е приел, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта за присъдените в полза на "Сортови семена – Вардим" ЕАД разноски за въззивното производство над 727, 11 лв. до присъдените 1 500 лв., както и в частта за присъдените с първоинстанционното решение разноски за първоинстанционното производство над сумата 1 841, 04 лв. до присъдените 3 798 лв., но в диспозитива липсва произнасяне по направените разноски от страна на "Сортови семена – Вардим" ЕАД пред Окръжен съд Плевен и Апелативен съд Велико Търново. Касаторът [община] /ответник в първоинстанционното производство/ не изразява становище по молбата по чл. 250 ГПК. Съдът, като взе предвид данните от делото и обсъди релевираните от ответника по касационната жалба доводи, намира следното: Молбата за допълване на решението е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид постановяване на решението, чието допълване се иска, на 6.07.2020 г. и подаване на молбата на 13.07.2020 г. по пощата, поради което е процесуално допустима. Решение № 345 от 6.07.2020 г. по т. дело № 345/2019 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е постановено по касационна жалба на [община] /ответник в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ срещу решение № 242 от 1.10.2018 г. по в. гр. дело № 523/2017 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 375 от 6.10.2017 г. по гр. дело № 15/2017 г. на Окръжен съд Плевен и [община] е осъдена да заплати на "Сортови семена - Вардим" ЕАД сумата 1 500 лв. – направени разноски за въззивното производство. В мотивите на посоченото решение № 345 от 6.07.2020 г. по т. дело № 345/2019 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение настоящият съдебен състав е разгледал касационната жалба, обсъдил е доводите на страните, включително по отношение на направените разноски за трите инстанционни производства, и е приел, че обжалваното въззивно решение е неправилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която [община] е осъдена да заплати на "Сортови семена - Вардим" ЕАД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата над 21 480, 15 лв. до пълния предявен размер 44 312, 83 лв., получена без правно основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.10.2016 г. до окончателното й изплащане, поради което е отменил съдебният акт в посочената част и е отхвърлил иска за разликата над 21 480, 15 лв. до пълния предявен размер 44 312, 83 лв. със законната лихва върху нея, считано от 25.10.2016 г. до окончателното й изплащане. Съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение в мотивите на решението е изразил становище, че с оглед изхода на спора въззивното решение следва да бъде отменено в частта за присъдените на "Сортови семена – Вардим" ЕАД разноски за въззивното производство над 727, 11 лв. до присъдените 1 500 лв., както и в частта за присъдените с първоинстанционното решение разноски за първоинстанционното производство над сумата 1 841, 04 лв. до присъдените 3 798 лв. Формирал е извод, че в останалата част въззивното решение е правилно, поради което в съответната част, а именно в частта, с която е потвърдено решението на Плевенски окръжен съд в частта, с която [община] е осъдена да заплати на "Сортови семена - Вардим" ЕАД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 21 480, 15 лв. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.10.2016 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер 1 841, 04 лв., както и в частта, с която [община] е осъдена да заплати на "Сортови семена - Вардим" ЕАД на основание чл. 78 ГПК разноски за въззивното производство в размер 727, 11 лв., следва да бъде оставено в сила. Съдебният състав се е произнесъл и по исканията на страните за разноски, направени за касационното производство. При изписване на диспозитива на решение № 345 от 6.07.2020 г. по т. дело № 345/2019 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение съдебният състав на ВКС изрично е посочил: "ОСТАВЯ В СИЛА решение № 242 от 1.10.2018 г. по в. гр. дело № 523/2017 г. на Великотърновски апелативен съд в останалата част." /стр. 7 от решението, стр. 65 от т. дело № 345/2019 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение/. При тези данни се налага извод, че при формирана и изразена от съда воля за оставяне в сила на въззивното решение в останалата част, а именно: 1 частта, с която е потвърдено решение № 375 от 6.10.2017 г. по гр. дело № 15/2017 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която [община] е осъдена да заплати на "Сортови семена - Вардим" ЕАД, [населено място], [община] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 21 480, 15 лв., получена без правно основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба - 25.10.2016 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер 1 841, 04 лв.; 2 частта, с която [община] е осъдена да заплати на "Сортови семена - Вардим" ЕАД на основание чл. 78 ГПК разноски за въззивното производство в размер 727, 11 лв., молбата на "Сортови семена – Вардим" ЕАД за допълване на въззивното решение за присъждане на разноски за първоинстанционното производство пред Окръжен съд Плевен и въззивното производство пред Апелативен съд Велико Търново по чл. 250 ГПК е неоснователна. При формирана в мотивите на съдебното решение воля, която е изразена в диспозитива на съдебния акт, не е налице непроизнасяне от съда по направеното искане, което да налага допълване на решението. Предвид изложените съображения молбата за допълване на решението на ВКС в частта за разноските, направени в първоинстанционното и въззивното производства, по реда на чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Поради изложените съображения, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение