Решение № 6252 от 23.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал.7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. София при ЦУ на НАП срещу решение 4353/01.07.2021 г., постановено по адм. дело 12055/2020 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221019006959-091-001/30.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1631/26.10.2020 г. на Директор Дирекция ОДОП София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при преценка на събраните по делото доказателства съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона, неправилно определил правните и доказателствено релевантни за решаване на спора факти и игнорирал обективни факти и доказателствата за тях, на които се основава РА. Поддържат се аргументите на органите по приходите в хода на ревизионното производство, че реалността на доставките по процесните фактури не е доказана, и се твърди, че като е приел друго, първоинстанционния съд постановил решението си при неправилно приложение на закона. В заключение се претендира отмяна на оспореното решение на АССГ и решаване на спора по същество, като се отмени издадения РА. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Кардалайн ЕООД в депозиран по делото писмен отговор и чрез процесуални представители адв. Сергиев, в проведеното съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли Върховен административен съд да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на АССГ. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение, АССГ е отменил Ревизионен акт (РА) Р-22221019006959-091-001/30.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1631/26.10.2020 г. на Директор Дирекция ОДОП София, с който на Кардалайн ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 66 780, 00 лв., ведно с определените лихви за забава в размер на 9 331,40 лв. по фактури издадени от Директ Маркетинг България ЕООД и Стил Строй Метал ЕООД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон, доколкото реалността на фактурираните доставки е установена от събраните по делото доказателства. Съдът е приел за неоснователни доводите, въз основа на които органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури на жалбоподателя, а именно липса на кадрова и материална обезпеченост на преките доставчици. По спорния по делото въпрос дали фактурираните услуги са извършени от сочените във фактурите доставчици, съдът е формирал мотиви, че са представени безспорни доказателства - фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, платежни нареждания, счетоводни справки и други, че доставките действително са извършени от сочените във фактурите доставчици, които не могат да се игнорират само защото липсва на кадрова и материална обезпеченост на преките доставчици за извършване на доставките. Наред с това съдът се е позовал и на трайната практика на ВАС и СЕС, че когато предмета на доставката е наличен при получателя, правото на данъчен кредит може да бъде отказано само, ако приходната администрация въз основа на обективни данни установи, че получателя по фактурата е знаел, че участва в привидна доставка. При липса на такива данни е прието, че правото на данъчен кредит е отказано незаконосъобразно. Решението е неправилно постановено. Основателни са доводите на касатора - директора на Дирекция ОДОП София, че при преценка на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за решаване на спорния по делото въпрос относно реалността на фактурираните услуги, неправилно е преценил доказателствената сила на събраните по делото частни документи, в резултат на което е формирал погрешно вътрешно убеждение относно фактите по делото, несъответстващо на действителното фактическо положение, което от своя страна е довело до погрешни правни изводи, противоречащи с материалния закон. Предмет на фактурите, издадени от Директ Маркетинг България ЕООД е логистика и брандиране , рекламни материали , а предмет на фактурите, издадени от Стил Строй Метал ЕООД е услуги по договор за експлоатация и поддръжка на фотоволтаични електроцентрали , без да е посочена допълнителна конкретизация. Няма спор, че от доставчика Директ Маркетинг България ЕООД по делото са представени договор за логистични услуги, приемо-предавателен протокол за приемане на извършена работа по договор и приемо-предавателни протоколи за приемане рекламни материали, оборотна ведомост за м.11.2018г. и платежни нареждания за извършени преводи на обща стойност 323 880 лв. Органите по приходите са констатирали редица несъответствия в документите, които не могат да се обвържат помежду си. Така например в протоколите за рекламни материали, описаните стоки, количества и единични цени не съответстват на наименованието по конкретна фактура, а са обвързани единствено със стойността на данъчната основа. Представения приемо-предавателен протокол за приемане на извършена работа по договор не съдържа друга информация, а само, че се приема услуга по договор. Представената оборотна ведомост за м.11.2018г. от доставчика Директ Маркетинг България ЕООД съдържа данни само за определена счетоводна сметка, като липсва счетоводна информация за материални запаси, отчитане на разходи, и др. Няма спор, че доставчика Стил Строй Метал ЕООД не е открит на декларирания адрес, не е представил доказателства, а издадената фактура с предмет услуга, не е отразена в регистрите по ЗДДС на дружеството. От страна на ревизираното лице към тази фактура е представен договор за експлоатация и поддръжка на фотоволтаични електроцентрали, но не са представени други документи за начина на поддръжка, месечни отчети, както и процесната фактура. При така събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че на първо место процесните фактури за доставка на услуги с предмет - логистика и брандиране , рекламни материали , и услуги по договор за експлоатация и поддръжка на фотоволтаични електроцентрали , по които е претендирано правото на данъчен кредит, не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Това е така, защото отразеният във фактурите предмет може да бъде отнесен към неопределен широк кръг от доставки. От друга страна, предмета на договорите е също общ - логистични услуги и експлоатация и поддръжка на фотоволтаични електроцентрали, без отново да се конкретизира вида на услугите. Никаква допълнителна информация, различна от съдържанието на фактурите не съдържат и представените приемо-предавателни протоколи, в които е посочено, че се предава извършената по договор работа или че се предават рекламни материали, които обаче не съответстват на описаните в съответната фактура. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставките, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В свое Решение от 8.05.2013 г. СЕС по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По аргумент на по-силното основание, след като към фактурите са представени договори и приемо-предавателни протоколи, които също не допринасят за конкретизация на престацията, то това обосновава законосъобразния отказ на данъчните органи на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. По изложените съображения, необоснован е извода на АССГ, че от събраните писмени доказателства може да се установи предмета на фактурираните услуги, как и по какъв начин са извършени и как е определена цената на престацията, а на второ место - необоснован е и извода, че представените по делото договори и приемо-предавателни протоколи доказват реално извършване на фактурираните услуги от сочените доставчици. Банкетния характер на договорите и протоколите, при липса на други съпътстващи фактурите документи, обосновава извод за липса на доказателства за реални доставки на услуги. Правните изводи на съда, че получателя по доставката не следва да доказва технически и кадрови ресурс на доставчиците си, са по принцип правилни. Настоящата инстанция напълно споделя възприетата от ВАС и СЕС съдебна практика, според която не следва в тежест на получателя по доставките да се вменява в отговорност действията или бездействията на доставчиците в този смисъл са решения по дела С-324/11 (Gabor Toth), както и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и P. David), макар, че в интерес на получателя по издадените му фактури е да докаже положителният факт на тяхното фактическо извършване. В случая обаче, този положителен факт реално извършени доставки на услуги не е доказан с представените фактури, договори и приемо-предавателни протоколи. Следователно законосъобразен е отказа на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, поради липса на убедителни доказателства по пряката доставка за извършване на услугите и доказателства за използването им в дейността на ревизираното дружество, като липсата на технически и кадрови ресурс за извършване на доставките на услуги, следва да се цени само като косвено доказателство в подкрепа на извода за липса на реални доставки. С оглед изложеното необоснован на събраните доказателства е извода на съда, че от събраните по делото доказателства може да се установи предмета на фактурираните услуги и реалното им извършване от сочените във фактурите доставчици. Като е приел реалност на процесните доставки и незаконосъобразност на отказа на право на данъчен кредит на получателя по фактурите, АССГ е постановил неправилно решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да бъде отменено, а жалбата срещу РА отхвърлена. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски, като на основание чл. 161, ал. 1, изр.3 от ДОПК на НАП следва да се присъдят разноски за всяка инстанция. След като се съобразява материалния интерес по делото 76 111,40 лв. и разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящата инстанция определя разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на по 2 813,34 лева или общо разноски за двете инстанции в размер на 5 626,68 лева, които Кардалайн ЕООД следва да заплати на Националната агенция за приходите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение