Решение № 188 от 29.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 149/2010 г.

Решение № 188 от 29.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 149/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 304 от ГПК. Образувано е по молба, подадена от В. Б. М. за отмяна на влязлото в законна сила решение от 22.02.2008 г. на Районен съд гр. Лом, постановено по гр. д. № 728/2007 г. по описа на същия съд, с което е осъден Н. Н. М. да отстъпи собствеността и предаде владението на Е. И. К. по отношение на 30 кв. м в северозападната част на дворно място, представляващо УПИ * в кв. 87 по плана на гр. Лом, заето от постройка, на основание чл. 108 от ЗС, и което е оставено в сила с решение от 15.07.2008 г. постановено по гр. д. № 173/2008 г. по описа на Окръжен съд гр. М., на основание чл. 304 от ГПК. Молителката В. М. твърди, че е съпруга на Н. Н. М., с който е в граждански брак от 11.07.1971 г. и решението, чиято отмяна се иска е постановено без нейно участие, а тя е следвало да бъде страна по делото, което е лишило от възможността да защити интересите си. Ответницата по молбата Е. И. К., в писмения си отговор, счита молбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Ответникът по молбата Н. Н. М., счита същата за основателна и моли да бъде уважена. При извършената проверка касационният съд установи следното: Видно от данните по делото, първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Е. И. К., с която е предявен ревандикационен иск против Н. Н. М. за отстъпване собствеността и предаване владението на частта от описания недвижим имот, като с постановеното решение по горепосоченото гражданско дело така предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е бил уважен спрямо този ответник, което решение е потвърдено от въззивната инстанция. В процеса на производството по иска с правно основание чл. 108 от ЗС и в двете съдебни инстанции ответник по заявената ищцова претенция е само Н. Н. М. Видно от приложеното към молбата за отмяна удостоверение № 009414/31.03.2009 г. на Община гр. Лом, и заявеното в заседанието пред касационната инстанция от молителката В. М., към момента на предявяване на исковата претенция, съответно постановяване на решението на съда и влизането му в законна сила, ответникът по иска Н. М. е бил женен, като е сключил брак със съпругата си В. Б. М. на 11.07.1971 г. Съвместната собственост при съпружеската общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително другарство по искове предявени срещу съпрузите за собственост или вещни права, с какъвто спор е бил сезиран съда от ответницата по молбата Е. К. При това положение, с оглед наличието на задължително другарство, претенцията е следвало да се предяви срещу двамата съпрузи Н. М. и В. М. молителка, която следва да участва в качеството си на такава в производството по делото. Неконституирането на съпругата на ответника Н, като ответник по заявения иск за собственост по приключилото с влязло в законна сила решение производство, е лишило от възможността за участва в производството по делото и е нарушило правото й на защита, основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 304 от ГПК във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Ето защо, молбата за отмяна се явява основателна и следва изцяло да се отмени влязлото в законна сила решение и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане, с оглед конституиране на необходимия другар, неучаствал в производството-съпругата на ответника Н, като спрямо същата следва да се повторят процесуалните действия по делото без нейното участие, след което да постанови решение по същество-т. 17 на ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд