Решение № 5128 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7460/2012 г.

Решение № 5128 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7460/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ариескомерс" ООД, със седалище и адрес на управление с. Бачево, общ. Разлог, чрез адв. Русинов срещу решение N 1421 от 15.03.2012 г. по адм. дело № 5628/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че имотът, за който са начислени данък и такса битови отпадъци (ТБО) е жилищен и никога не е бил ползван като офис, поради което и въпреки неправилно подадената от дружеството декларация по чл. 17 от ЗМДТ, налозите следва да се определят съобразно чл. 21 от ЗМДТ, на базата на данъчната оценка на имота, а не на базата на отчетната му стойност, както е сторено. Иска се отмяна на решението и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което процесният Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) да се отмени, като се върне преписката на административния орган с указания за определяне размера на задълженията на база данъчната оценка на имота. Ответникът - директорът на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" към Столична община чрез упълномощения си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Актът за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) е издаден на основание чл. 107, ал. 4 от ДОПК, а касационният жалбоподател е ЮЛ, регистрирано като търговец, и не е обосновал пред съда коя жилищна нужда на дружеството се задоволява, поради което не е налице основание за отмяна на решението на съда, респ. на АУПОВ, както и липсва основание да се приеме, че ТБО следва да се определи на база данъчната оценка на имота. Претендират се направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на административния съд е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е бил Акт № 0039 от 7.02.2011 г. за установяване на задължение по декларация, издаден от инспектор от отдел "Местни данъци и такси", район "Средец/Триадица", Столична община, потвърден с решение № МДТ-0801-14 от 1.04.2011 г. на директора на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", Столична община. За да отхвърли като неоснователна жалбата срещу административния акт, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: На 7.01.2011 г. "Ариескомерс" ООД е подало искане за издаване на Акт за установяване на общински задължения за местни данъци и ТБО по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК до отдел "Местни данъци и такси", район "Средец/Триадица". В искането молителят твърди, че неправилно била изчислена данъчната оценка, посочена в Удостоверение за данъчна оценка № 0119-6145 от 27.10.2010 г. за имот-собственост на дружеството, находящ се в гр. София, ул. "Г. С. Раковски" № 135А, ет. 3, тъй като органът по приходите неправилно е третирал имота като нежилищен с оглед погрешно подадена от същото декларация по чл. 17 от ЗМДТ от 7.08.2007 г. По това искане сезираният орган е издал процесният Акт № 0039 от 7.02.2011 г. за установяване на задължение по декларация, с което е определил задължения за ТБО за периодите от 1.04.2007 - 31.12.2010 г. в общ размер на 53 511.30 лв., с включени лихви за забавено плащане. За да установи тези задължения органът по приходите е взел предвид подадената от дружеството декларация от 7.08.2007 г., в която посоченият имот е с предназначение "офис", а отчетната му стойност е посочена в размер на 980 188.82 лв. С решение № МДТ-0801-14 от 1.04.2011 г. директорът на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", Столична община, се е произнесъл по жалбата срещу Акт № 0039 от 7.02.2011 г. за установяване на задължение по декларация, като е отхвърлил същата и е потвърдил акта. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е счел, че актът е обоснован и мотивиран, поради което е отхвърлил жалбата на "Ариескомерс" ООД като неоснователна. Решаващият състав се е позовал на съдържанието на декларацията от 07.08.2007 г., подадена от "Ариескомерс" ООД по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, чиято истинност не е оспорена в съдебното производство, както и че жалбоподателят не е установил да е подал друга декларация за имота, с която да декларира промяна на обстоятелствата, в резултат на което е приел за недоказана тезата на жалбоподателя, че погрешно е декларирал имота като нежилищен. Изтъкнал е също, че доказателство в подкрепа на твърдението, че имотът се използва не за жилищни нужди, а във връзка със дейността на дружеството, е обстоятелството, че "Ариескомерс" ООД е включило имота в данъчния си амортизационен план и е начислявало амортизации за него. Мотивиран по този начин, Административен съд София-град е постановил решението си. Оспореният съдебен акт е правилен. По делото безспорно е установено, че "Ариескомерс" ООД чрез представляващия го, е подал Данъчна декларация с вх. № 0109/833/7.08.2007 г. по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ. Декларацията е представена по делото и от нея е видно, че с нея е деклариран недвижим имот, представляващ апартамент, в гр. София, ул. "Г. С. Раковски" № 135А, който е посочен като нежилищен имот, с предназначение - "офис", с отчетна стойност 980188.82 лв. По делото са представени и приети извлечения от инвентарната книга на "Ариескомерс" ООД, от които се установява, че дружеството води в счетоводството си по сметка 203 процесния имот за периода 2007 - 2010 г., като е начислявало и амортизации за тези периоди, вследствие на което балансовата стойност на имота е коригирана в посока на намаление. При това положение, първоинстанционният съд правилно е установил фактите и обстоятелствата, имащи значение за решаване на процесния спор и е направил законосъобразни правни изводи. Основният довод на дружеството, изтъкнат и пред касационната инстанция е, че органът по приходите неправилно бил определил задълженията за ТБО, като е третирал процесния имот като нежилищен, в резултат на което е използвал като база за определяне на задълженията му отчетната стойност на имота, а е следвало да приеме, че същият е жилищен имот и да използва като база данъчната му оценка. Административен съд София-град обосновано е приел този довод на "Ариескомерс" АД за неоснователен и като негова защитна теза, която дружеството не е подкрепило с доказателства. На първо място, следва да се отбележи, че касаторът не е оспорил истинността на подадената от него декларация от 7.08.2007 г., както и не твърди да е представял друга декларация за имота, с която да декларира промяна в заявените вече обстоятелства по реда на чл. 17, ал. 1, изр. 2 от ЗМДТ. Следователно дружеството е обвързано от декларираните от представляващия го обстоятелства и законосъобразно органът по приходите е определил задълженията за имота като за нежилищен такъв. Твърденията, че неправилно е била подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, а е следвало да се подаде такава по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, както и че въобще не е съществувало задължение за подаването й, което се оказало грешка, не променят факта на подаването на декларация именно по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с произтичащите от това последици за дружеството. В подкрепа на изложеното, правилно решаващият състав е съобразил представените по делото извлечения от инвентарните книги на дружеството, от които се установява, че "Ариескомерс" ООД е включило имота в данъчния си амортизационен план и е начислявало амортизации за него, което също потвърждава тезата, че в случая не се касае за жилищен имот на дружеството. Наред с изложеното, "Ариескомерс" ООД не е обосновал нито пред органа по приходите, нито при оспорването на процесния АУЗД по съдебен ред, твърдението, че имотът задоволява жилищна нужда на дружеството, като липсват конкретни твърдения в този смисъл, както и доказателства, които да ги подкрепят. При така установените по делото данни, задължението за ТБО на дружеството е законосъобразно определено и оспорения пред първоинстанционния съд АУЗД е законосъобразен, както правилно е било прието и от административния съд. Решението на последния е законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 885,60 лв. По делото са представени доказателства, че горната сума е реално изплатена, поради което "Ариескомерс" ООД следва да бъде осъдено да заплати същата на Столична община. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,