Решение № 1367 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14122/2016 г.

Решение № 1367 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14122/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 237 връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ЕТ "И. Б." - И. Д. Б. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 13012 от 02.12.2015 г., постановено по адм. д. № 10771/2015 г. по описа на Върховния административен съд, с което частично е отменено и съответно частично е оставено в сила решение № 1832 от 21.03. 2014 г. на Административен съд-С.-град, постановено по адм. д. 6718/2010 г. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства, които не са му били известни при разглеждане на делото. Сочи, че представените писмени доказателства с искането, а именно: заповед № РД 01-6/04.01.2010 г. и заповед № РД 01-6/5.01.2010 г. с предмет поименно предоставяне на служители от ТД на НАП, гр. С. на правомощия по чл. 112, ал 2, т. 1 ДОПК, са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Моли да се уважи искането за отмяна. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва искането за отмяна и моли същото да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна на влязлото в сила решение за допустимо, но неоснователно, като съображенията за това са следните: С решение № 13012 от 02.12.2015 г., постановено по адм. д. № 10771/2015 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 1832 от 21.03.2014 г. на Административен съд С. - град, постановено по адм. д. № 6718 от 2010 г., поправено с решение № 4570/29.06.2015 г. на същия съд по цитираното дело, в частта, в която е отхвърлена жалбата на И. Д. Б., действащ като ЕТ "И. Б." против Ревизионен акт № 100900197/26.02.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1172/09.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - С., в частта за установени допълнителни задължения за ДДС за периода от 09.06.2005 г. до 30.06.2008 г. за разликата между 11 226,46 лв. до 36 225,39 лв., ведно със съответните лихви, както и в частта за присъдените с първоинстанционното решение разноски и вместо него и съответно е отменен РА в тази част. В останалата обжалвана част решението на Административен съд С. - град е оставено в сила. Съгласно разпоредбата чл. 239, т. 1 АПК, влязло в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Въпросът за компетентността на възложителя на ревизията всъщност не е бил повдиган в основното производство, нито пред първата, нито пред касационната инстанция. Отмяната на влязло в сила решение не е процесуален способ за поправяне на процесуалните пропуски на страните и те съответно не могат да черпят права от тези пропуски. Видно е, че изводите за компетентност на органа, издал РА, са направени в основното производство на базата на заповед № РД01-06/04.01.2010 г., с която директорът на ТД на НАП С. е определил служители от дирекция "Контрол" да изпълняват функциите на компетентен орган за издаване на заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В първоинстанционното производство е било установено, че заповедта за възлагане на ревизията е издадена от Д. В. Я. - началник сектор "Проверки и ревизии", отдел "Контрол" при ТД на НАП С.. Молителят не оспорва, че за компетентността на последната е била представена заповед № РД 01-6/04.01.2010 г. и че в нея името на Ямборска фигурира. Действително, и в двете представени от молителя заповеди не се съдържа името на Д. Я., но това само по себе си не ги превръща в доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Първо, в кориците на първоинстанционното дело се намира и заповед № РД-01-131/22.03.2007 г. на директора на ТД на НАП С., с която функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК се възлагат на различни органи по приходите, сред които и такива, заемащи длъжността началник сектор в контролните дирекции на ТД на НАП. Второ, заповед № РД01-06/04.01.2010 г., на директора на ТД на НАП С. не е била оспорена по съответния ред в основното производство. Трето, заповед № РД01-06/05.01.2010 г., макар да разширява кръга на лицата, които могат да издават ЗВР, не отменя други заповеди. Следователно, представените от молителя писмени доказателства не са от съществено значение за делото. Не на последно място, до знанието на съда е сведено, че с писмо изх. № 10-00-2546/03.05.2016 г. директорът на ТД на НАП С. е уведомил председателя на Върховния административен съд, че в НАП се съхранява една заповед № РД01-6/04.01.2010 г. и тя е именно със съдържанието, което има и представената в настоящото производство заповед със същия номер, т. е. Д. Я. не фигурира в нея. С посоченото писмо допълнително е приложена заповед № РД-01-112/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП, с която е изменена заповед № РД01-6/04.01.2010 г., като в т I. 11 и т. II. 11 вместо Т. Ф. Р., началник сектор "Ревизии" ИРМ К., да се чете Д. В. Я. - инспектор по приходите в ИРМ К., като заповедта за изменението да се счита за неразделна част от Заповед № РД-01-6 от 04.01.2010 г. Тази кореспонденция е служебно известна на съдиите във ВАС. В. че не съществува процесуален ред за допълване на доказателствения материал по делата посредством кореспонденция на директора на ТД на НАП с Председателя на ВАС и въпреки че посочената заповед № РД-01-112/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП е следвало да бъде представена още пред първоинстанционния съд, това не променя крайния извод на настоящия състав. В хода на основното производство молителят не е повдигал въпроса за некомпетентност на органа, възложил ревизията и не е искал събиране на доказателства в тази насока. Непълнотата на доказателства по делото, дължаща се на процесуални пропуски на съда и страните, не подлежи на поправка по реда за отмяна на влязло в сила решение. С оглед на изложеното Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав,