Решение № 651 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12340/2012 г.

Решение № 651 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12340/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ралица Димитрова Танина-Нанова от гр. София срещу решение № 4702 от 14.08.2012 г. по адм. дело № 2632/2012 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка Ралица Димитрова Танина-Нанова срещу решение № РО-75 от 14.02.2012 г., с което главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" е потвърдил разпореждане № РВ-ПОВН-23 от 12.01.2012 г. на ръководителя на звеното "Контрол по разходите на ДОО", с което е започнало производство за събиране на неоснователно и недобросъвестно полученото от жалбоподателката парично обезщетение за отглеждане на малко дете за времето от 22.11.2010 г. до 12.12.2010 г. и от 15.02.2011 г. до 27.06.2011 г., през което време детето е било настанено в детска ясла № 61 в гр. София. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателката не е изпълнила поетото от нея задължение да декларира настаняването на детето в детската ясла и поради това недобросъвестно е получила парично обезщетение за посочените периоди от време, на каквото не е имала право по силата на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Решението е правилно. Към разпореждане № РВ-ПОВН-23 от 12.01.2012 г. са изложени следните мотиви: "На основание чл. 53, ал. 4 от КСО парично обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. След извършена проверка в Детска ясла № 61 гр. София контролните органи на СУСО с Констативен протокол № 08-10-5#192 от 29.12.2011 г. е установено, че детето Ния Нанова е настанено в детско заведение за периода от 22.11.2010 г. до 12.12.2010 г. и от 15.02.2011 г. до 27.06.2011 г. Изплатеното парично обезщетение по заявление - декларация по чл. 53 от КСО за този период е недобросъвестно получено от лицето, тъй като е ползвало отпуск по чл. 164 от КТ за отглеждане на малко дете и детето е настанено в детско заведение." Затова е неоснователно оплакването в касационната жалба, формулирано така: "Правен абсурд е да се твърди, че едновременно съм извършила съвкупността от действия, довели до издаването на обжалваното разпореждане, като смятам за процесуално недопустимо и съставляващо съществено процесуално нарушение да ми се вменяват във вина всички визирани в материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от КСО." С оспореното разпореждане е посочен единствено правоизключващият юридически факт настаняване на детето в детско заведение. Жалбоподателката не е оспорила констативния протокол и направената с него констатация за детето Ния Русенова Нанова не е опровергана. А според констативния протокол детето е било настанено в детска ясла № 61 за времето от 22.11.2010 г. до 12.12.2010 г. и от 15.02.2011 г. до 27.06.2011 г. Това обстоятелство (правоизключващ юридически факт по чл. 53, ал. 4 КСО) изключва правото на жалбоподателката да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за същия период от време. В административната преписка се намира заверено копие на подадената от жалбоподателката декларация за отпускане на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО, от чието съдържание е видно, че тя е поела задължение при промяна на декларираните обстоятелства да заяви тази промяна в тридневен срок. Като не е заявила настаняването на детето в детската ясла жалбоподателката е премълчала посочения факт, изключващ правото й на обезщетение и поради това недобросъвестно е получавала парично обезщетение, на което не е имала право. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,