Решение № 10848 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9352/2011 г.

Решение № 10848 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9352/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на на Директора на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр. София, против Решение № 3441/03.11.2010 г., постановено по адм. дело № 4261/2009 г., по описа на Административен съд София - град, с което е обявена нищожността на писмо изх. № 14 - 00 - 1449/32 от 25.03.2009 г., на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" към министерство на транспорта. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираното писмо бъде отхвърлена като неоснователна. Процесуалният представител на ответното дружество поддържа становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София - град е прогласил нищожността на писмо изх. № 14 - 00 - 1449/32 от 25.03.2009 г., на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното писмо е подписано със запетая и няма данни за материалната компетентност на лицето, издател на акта. Изложени са съображения, че не е спазена процедурата по отнемане на разрешителните. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. В Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари, не е предвидена процедура, по която да се извършва отнемането на вече издадени разрешителни, а са посочени само предпоставките, които следва да са налице, за да се извърши това. При липсата на регламентация, отнемането следва да бъде осъществено по начина, по който се издават разрешителните, което в конкретния случай не е спазено. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на "Стройкомплект" ЕООД следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200.00 лева. Разноските за производството пред първоинстанционния съд са присъдени с обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение