Решение № 3037 от 22.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на инспектор Контрол паркиране в Център за градска мобилност ЕАД, гр. София, [улица], срещу Решение 2487 от 14.04.2022 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 12457/2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил принудителна административна мярка принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик , приложена на 24.11.2021 г. по отношение на лек автомобил марка Форд, рег. [рег. номер] приложена от инспектор контрол паркиране в Център за градска мобилност ЕАД. Касационният жалбоподател - инспектор Контрол паркиране в Център за градска мобилност ЕАД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага фактите по делото като счита за неправилен извода на съда, че не са доказани хипотезите на чл. 175, т., б. б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и не е доказано, че на мястото е имало знак, предупреждаващ за принудително преместване. Според касатора наличието на знак не се изисква и не е част от фактическия състав на посочената правна норма. Оспорва извода на съда, че процесният автомобил не е създавал опасност, нито е пречел на участниците в движението, като се позовава на чл. 69 ЗДвП и чл. 55, ал. 11 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП). Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. М. Григорова, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба - С. Котев изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски по представен списък. Ответникът се представлява от адв. М. Маринова, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: Със Заповед СОА21-РД095-62/11.03.2021 г., във връзка с правомощията си по чл. 167, ал. 2 и чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. а , б и г и чл.189, ал.1 ЗДвП, кметът на Столична община е определил Център за градска мобилност ЕАД за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2 ЗДвП, а за административните органи, осъществяващи контрол чрез разпореждане на принудителни административни мерки, съгл. чл. 171, т.5, б. а , б и г ЗДвП, съставяне на актове за установяване на административни нарушения, съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП и налагане на глоби с фиш, съгл. чл. 186, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП - служители от службата за контрол на длъжност инспектор, контрол на паркирането и контрольор автомобилен транспорт, той и инспектор . В изпълнение на горепосочената заповед, със Заповед РД-09-69/01.06.2021 г. изпълнителния директор на Център за градска мобилност ЕАД е определил списъка на длъжностните лица, които да осъществяват ПАМ - принудително преместване, спрямо паркираните ППС в нарушение на ЗДвП и Наредбата за организация на движението на територията на CO и налагат глоби с фиш и съставят АУАН при установяване на нарушение по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Наредба за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО). На 24.11.2021 г. около 11.20 ч. инспектор Контрол паркиране при Център за градска мобилност ЕАД е приложил, на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик" на лек автомобил, марка "ФОРД", с рег. [рег. номер], паркиран в гр. София, на [улица], [номер], в обхвата на спирка на масовия градски транспорт. На 24.11.2021 г. за приложената принудителна мярка е съставен Констативен протокол 17635 и са изготвени снимки, приложени към административната преписка. На същата дата на С. Котев е съставен и връчен Фиш 176641 за неправилно паркиране в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП. В хода на съдебното производство са приети като писмени доказателства по делото представените с административната преписка писмени документи и снимков материал, и е разпитан свидетел. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че органът не е доказал, че превозното средство е паркирано в нарушение на чл. 171, ал. 1, т. 5 ЗДвП, т.е. че предвидените предпоставки за прилагане на мярката са налице. Въз основа на доказателствата по делото решаващият състав е приел за установено, че на мястото, от което е принудително преместен автомобилът, не е бил поставен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, нито е доказано, че автомобилът е създавал опасност или е правел невъзможно преминаването на другите участници в движението. В допълнение съдът е приел, че на Котев е издаден фиш за неправилно паркиране на основание чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП, което не кореспондира с нито една от хипотезите, посочени в чл. 171, ал. 1, т. 5, б. б ЗДвП, тъй като нарушението на правилата за движение не съставлява самостоятелно основание за прилагане на ПАМ като процесната. По тези съображения е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е неправилно. Както правилно сочи и съдът разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат принудителна административна мярка "преместване на пътното превозно средство без знанието на собственика". Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението и третата, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В настоящия случай, от доказателствата по делото - снимков материал, е безспорно установено, че касаторът е паркирал управлявания от него автомобил на спирка на масовия градски транспорт, в обхвата на действие на пътен знак Д 24 "Автобусна спирка . Според съда начинът на паркиране не създава опасност за другите участници в движението и не прави невъзможно тяхното преминаване, тъй като автомобилът е паркиран плътно в дясна лента по посока на движението, преди него, по посоката на движение, където има паркирани още два автомобила. Приел е, че пътният участък, който представлява спирка на градски транспорт, е свободен и има достатъчно място, където да спрат превозни средства на градския транспорт и ако има предпоставки за опасност за слизащите и качващите се пътници в автобуса, това по-скоро е следствие от паркираните други два автомобила, пред процесния. Този извод е неправилен. Преценката за наличието на законовите предпоставки за прилагане на принудителната мярка следва да се направи с оглед на специалната цел и предназначение, което мястото, на което е паркиран автомобила, има за движението. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДвП, когато спирките са оформени със специално уширение на пътното платно, водачът на нерелсовото превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да спира в това уширение, а когато такова няма, да спира възможно най-близо до границата на платното за движение. Според чл. 68, ал. 3 ЗДвП качването на пътници в превозното средство от редовните линии за обществен превоз на пътници и слизането от него е разрешено само на спирките. Следователно, паркирането на превозното средство в обхвата на спирка на превозните средства от обществения транспорт винаги създава опасност за другите участници в движението - за водача на нерелсовото превозно средство от редовните линии за обществен превоз, който не може да спре на задължителното за него място и трябва да стори това в платното за движение, за намиращите се след него водачи, които могат да го изпреварят единствено чрез навлизане в насрещната пътна лента и за пътниците, ползващи превозното средство, които не могат безопасно да слязат и да се качат на превозното средство. Освен това, начинът на паркиране на превозното средство прави невъзможно спирането на превозните средства от обществения транспорт на предназначеното за това специално уширение на пътното платно. Следователно в случая са налице две предпоставки за прилагане на принудителната мярка. Това прави извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт неправилен. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния орган. Обратно на приетото от съда, по делото административният орган е извършил пълно доказване на фактическите основания - паркирането на превозното средство по начин, който създава опасност и прави невъзможно преминаването на другите участници. Приложения по делото снимков материал, както и допуснатите гласни доказателства категорично установява начина на паркиране. Неправилен е и изводът на съда, че установеното с фиш нарушение на правилата за движение не съставлява основание за прилагане на ПАМ като процесната, тъй като не кореспондира с нито една от хипотезите на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. б ЗДвП. Издаденият фиш не е основание за прилагане на процесната мярка. Административнонаказателното производство не е относимо към производството по прилагане на принудителна административна мярка. ПАМ нямат санкционен характер. Те се прилагат без оглед на вината, като чрез тях се реализира диспозицията на правната норма. Това прави оспорената принудителна административна мярка законосъобразна, а жалбата срещу нея - неоснователна. Като е достигнал до различен правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди С. Котев да заплати на Център за градска мобилност ЕАД - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в общ размер на 1 270,00 лв., от които 70,00 лв. държавна такса за касационната инстанция и адвокатско възнаграждение в размер на по 600,00 лв. за двете съдебни инстанции, съгласно банкови извлечения от 03.05.2022 г. и от 29.12.2021 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд