Решение № 95 от 12.07.2021 г. на ВКС по н. д. № 330/2021 г.

Решение № 95 от 12.07.2021 г. на ВКС по н. д. № 330/2021 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VI НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 35/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, направено на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Подкрепя се с доводите, че с постановеното определение съдът е одобрил споразумение, което противоречи на закона (чл. 57, ал. 1, т. 2 б. "б" ЗИНЗС) в частта за първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода; че в случая липсват предпоставките по чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС предвид данните, обуславящи висока степен на лична обществена опасност на осъдения С.; че съдът, който не е предложил промяна в съответствие с чл. 382, ал. 5 НПК, одобрявайки споразумение в противоречие със закона, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Направено е искане за отмяна на определението в частта, с която е одобрен първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и връщане на делото в тази му част за ново разглеждане от друг съдебен състав по реда на чл. 306 НПК. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането с доводите, изложени в него. Защитникът (адв. Й.) на осъдения счита искането за допустимо и основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане за възобновяване на делото и съображенията на страните, намира следното: С определение № 260004 от 26.01.2021 г. на Кюстендилския окръжен съд по н. о. х. д. № 35/2021 г. е одобрено споразумение между прокурора и защитника на обвиняемия И. И. С. за решаване на делото. Със споразумението осъденият се е признал за виновен в това, на 1.10.2020 г. в гр. Дупница да е причинил средна телесна повреда на Д. Г. Т. в качеството му на полицейски орган при изпълнение на службата – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 129, ал. 1 НК, за което се е съгласил да изтърпи наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, определен съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. Определението е влязло в сила на 26.01.2021 г. и не подлежи на проверка по касационен ред. Процесуално допустимото искане на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. С определението си от 26.01.2021 г. по н. о. х. д № 35/2021 г. Кюстендилският окръжен съд е одобрил споразумение, с което незаконосъобразно е бил определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В посочената разпоредба е предвидено, че съдът определя първоначален строг режим на осъдените на лишаване от свобода за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, независимо от реабилитацията. В случая е налице осъждане за умишлено престъпление на наказание лишаване от свобода. Според приложеното по делото свидетелство за съдимост, на осъдения И. И. С. е било наложено предходно наказание от шест месеца лишаване от свобода с ефективно изтърпяване, изтекло на 5.07.2018 г. (с присъда № 95 от 11.12.2017 г. на Районния съд – Дупница по н. о. х. д. № 1109/2017 г., влязла в сила на 29.12.2017 г.). Следователно, към момента на извършване на престъплението и петгодишният срок не е изтекъл. При това положение съдът, без да предложи промени съобразно чл. 382, ал. 5 НПК, е одобрил споразумение, което в частта относно определения на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието е в противоречие със закона. Допуснатото съществено нарушение обуславя отмяна в тази част на определението чрез процесуалния механизъм за възобновяване и връщане на делото в тази му част за ново разглеждане. В процесуална ситуация, когато липсва произнасяне по първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, не съществува пречка въпросът да се разреши по реда на чл. 306 НПК, а доколкото разпоредбата на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС не е послужила като основание за определяне на режима, в рамките на посочената процедура могат да бъдат обсъдени и обстоятелствата, които се съдържат в искането, относими към личността на осъдения И. И. С.. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК