Решение № 1605 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8238/2018 г.

Решение № 1605 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8238/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. Ранчев за отмяна на влязло в сила решение № 13 от 31.03.2016 г., постановено по адм. д. № 2/2016 г. по описа на Административен съд гр. Разград. Независимо, че искането е наименовано касационна жалба, то от изложените в него факти следва, че се иска отмяна на влязлото в сила решение по чл. 246, ал. 1 АПК. Ответницата – А. Али, в писмено становище, оспорва искането за отмяна и моли същото да се отхвърли. Ответницата – Ф. Зекерие не изразява становище по искането за отмяна. Молбата за отмяна е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска Административен съд гр. Разград отменя по жалба на Ф. Зекерие заповед № 716/8.12.2015 г. на кмета на Община Исперих, в частта й, с която е наредено премахване на незаконен строеж "допълнително укрепване" на паянтова жилищна сграда, находяща се в УПИ ІХ -141, кв. 49 по плана на гр. Исперих и отхвърля жалбата срещу заповедта в частта й, с която е наредено премахване на незаконни строежи: "навес, външна тоалетна и барака". Молителят – А. Ранчев иска отмяна на основание чл. 246, ал. 1 АПК като трето лице, за което влязлото в сила съдебно решение има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Административното производство за премахване на незаконните строежи по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е проведено при участието на Ф. Зекерие, изпълнител на строежите и кмета на Община Исперих – издател на оспорения административен акт. Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките, обуславящи право на А. Ранчев да иска отмяна на съдебното решение в хипотезата на чл. 245 и сл. от АПК. Молителят няма правно основание да бъде конституиран по делото, поради което той не разполага с правомощието да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на предвиденото в закона основание. Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК визира като задължителна процесуална предпоставка наличието на качеството заинтересована страна по спора, т. е. лице, което е имало гарантираното от закона право за участие, но не е участвало по делото, за което решението има сила и е неблагоприятно засегнато от него. За молителят тези кумулативни изисквания не са налице. А. Ранчев не е адресат на административния акт и с него не се засягат негови законни права и интереси по смисъла на чл. 147 от АПК. В тази връзка развитите в искането съображения не обосновават правно защитим интерес. Принадлежността на процесуалното право по чл. 245, ал. 1 от АПК произтича от принадлежността на материалните права, засегнати от отменения административен акт и, съответно, от постановеното по спора за законосъобразността му съдебно решение, поради което молителят не е засегната от спора страна. За пълнота следва да се отбележи, че изложените съображения обосновават и липса на хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК спрямо Ранчев. Същият твърди, че е собственик на съседен имот и като такъв не е страна в производството по установяване и премахване на незаконен строеж на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Заинтересовани лица в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж са нейните адресати, които могат да бъдат: извършителите на незаконния строеж, собствениците или носителите на ограничени вещни права върху него. Ранчев не е сред тези лица и затова не е конституиран като страна в първоинстанционното производство. Оспореният акт не създава задължения за същия и не рефлектира негативно в правната му сфера, поради което и решението на съда за отмяна на заповедта няма сила спрямо него. А. Ранчев няма качеството на страна и затова не притежава процесуалното право да обжалва решението на първоинстанционния съд съгласно чл. 210, ал. 2 АПК. Следователно молителят не е трето лице по смисъла на чл. 245, ал. 1 от АПК, което неправилно не е било конституирано като страна по делото и е било лишено от възможността да защити интересите си. Основанието за отмяна по чл. 246, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 5 от АПК не е налице и подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,