Решение № 10576 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. А. А., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р. Жекова, против решение 6537/15.07.2025 г., постановено по адм. д. 1314/2025 г. по описа на Административен съд Хасково (АС - Хасково). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи, че е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в пълно несъответствие с материалното и процесуалното право на страната и Европейския съюз (ЕС), съдебната практика и събраните по делото доказателства - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено изцяло атакуваното решение, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи жалбата му и да се върнат на Държавна агенция по бежанците (ДАБ) всички матирали и документи по преписката за ново произнасяне. Конкретни съображения са изложени в касационната жалба в четири точки. На първо място се твърди, че съдът не е изследвал и обсъдил в дълбочина всички представени по делото доказателства, че не е взел под внимание всички елементи, които да обосноват извода за опасност за живота на жалбоподателя в страната му, че съдът не се е съобразил с трайната съдебна практика в страната и практиката на Съда на ЕС, както и че не е взел в предвид всички изразени в подадената жалба срещу административния акт мотиви. В подкрепа на твърденията са представени в писмени доказателства: (копия на арабски език, с превод на български език) Университетска карта, без дата, издадена от Началник отделение на [заличен текст] Дамаск, на Ю. А. А.; Карта за посещение в [заличен текст] в Дамаск, позволено на съпругата Н. О. (О.) на Ю. А. А., с дата на влизане 22.12.2015 г., и медицински документ от невролог с дата 12.01.2025 г., призовка, издадена от съд (нечетлив текст), с която Ю. А. А., син на А. и Ф., се призовава да се яви за разглеждане на дело, заведено срещу него за заплаха за убийство. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Ответникът - председателят на ДАБ оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание от процесуалния му представител юрисконсулт Хичовски. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 6537/15.07.2025 г., постановено по адм. д. 1314/2025 г. по описа на АС Хасково е отхвърлена жалбата на Ю. А. А., гражданин на Сирия, срещу Решение 3647/02.06.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е обсъдил всички събрани в административното производство доказателства, включително и допълнително събраните в съдебната фаза писмени доказателства, ангажирани от Ю. А., както и справка вх. МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалната общественополитическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. след падането на режима на Башар Асад. Въз основа на тези неоспорени доказателства решаващият съд е установил фактическата обстановка по спора като я е представил подробно в мотивите на атакуваното съдебно решение, а именно, че производството пред административния орган е образувано по молба вх. 105450-1306 подадена чрез СДВНЧ към Дирекция "Миграция" МВР за предоставяне на международна закрила от властите в Република България, подадена от чужденеца на 01.04.2025 г. с имена Ю. А. А. и молба подадена чрез РПЦ [населено място] към ДАБ при МС под вх. 655/08.04.2025 г., заведена в ДАБ под рег. УП-35617/08.04.2025 г. от Ю. А. А., гражданин на Сирия. По повод тези молби на 09.04.2025 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, за което е съставен протокол рег. УП-35617, в хода на което той е заявил, че последният му адрес е бил в Дамаск, от там дошъл в България. Имал сключен граждански брак от 2007 г. с Н. М. О., син и дъщеря, които с жена му се намирали в Йордания. В Сирия имал една сестра в град Дараа, която нямала проблеми там. Останалите му братя и сестри били в Европа. Разказва, че работел като дизайнер, представял модели на теракот за кухни за строителството, учил до втори курс право в Дамаск, започнал да учи в Дамаск за програмист, бил първи курс. Служил в редовната армия от 2007 г. до 2009 г. в град Дамаск, след това бил получавал призовка през 2021 г., но не бил ходил. Споделил, че напуснал Сирия нелегално без документи, влязъл в Турция незаконно на 10.03.2025 г. и останал няколко дни там. В Република България влязъл нелегално на 14.03.2025 г. с помощта на трафикант. Като причините, поради които е напуснал държавата си на произход изтъква, че: "Напуснах Сирия заради войната и нестабилността. Войната беше вътрешна, сега стана по-разширена. Психически ми влияе много, имам фобия от войните. Мен лично не ме е засегнала войната, но напуснах заради нападенията и всичко около нас. Моето семейство и децата ми избягаха от страх в Йордания и не са се връщали до сега." Пред административния орган интервюираният декларира, не е имал проблеми във връзка с някоя от категориите по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, а по-конкретно, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради принадлежността си към [заличен текст] етническа група, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия [заличен текст], не е участвал в религиозна организация, общност или секта, не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблеми с официалната власт в страната си, не е влизал във взаимоотношения с представители на групировки. Отрича към него лично да е имало отправяни заплахи, или да му е оказвано насилие. Не искал да се връща в Сирия, защото имал фобия от войната в Сирия и сънувал кошмари. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение 3647/02.06.2025 г., с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" (забрана за връщане). В обжалваното решение, обсъждайки и новопредставените от страната писмени доказателства, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти, включително и новозаявените такива, в контекста на настъпилите промени в политическата и обществената обстановка в Сирия, вследствие свалянето от власт на президента Башар Асад, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Напротив, съдът е съобразил събраните в рамките на административното и в съдебното производство доказателства и констатациите му са съответни на данните, които се съдържат в тези източници на информация. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти включително и новозаявените такива, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените за първи път пред първата инстанция доказателства, както и с информацията от предоставената справка относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства не са нови, а се съдържат в кориците на адм.д. 31/2024 г. по описа на АС-Хасково и са обсъдени от първата инстанция при формиране на фактическите й изводи по спора. Касационният съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, че личното положение на молителя, разказаната от него бежанска история и обстановката в държавата му на произход не обосновават и налагат предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, Elgafajiq ECLI:EU:C:2009:94, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приетата по делото справка относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" (тоест хуманитарен статут). Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че административният съд не е изследвал и обсъдил в дълбочина всички представени по делото доказателства. Пред АС Хасково за първи път са представени нови писмени доказателства (копия на арабски език, с превод на български език) Университетска карта, без дата, издадена от Началник отделение на [заличен текст] Дамаск, на Ю. А. А.; Карта за посещение в [заличен текст] в Дамаск, позволено на съпругата Н. О. (О.) на Ю. А. А., с дата на влизане 22.12.2015 г., и медицински документ от невролог с дата 12.01.2025 г., съдържат данни, че жалбоподателят е пребивавал към [заличен текст], съдебна призовка. С тях молителя е искал да обоснове факта, че е лежал в затвор, че сега е преследван и заплашван. Тези писмени доказателства са приети и обсъдени от първата инстанция, която в и на фактите, които се установяват с тях е изложил приетата за доказана фактическа обстановка по спора. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е формирал правилни правни изводи без да пропусне нито едно обстоятелство или твърдение. Същите тези доказателства са представени и пред настоящата касационна инстанция, която на основание чл. 220 от АПК не разполага с правомощия да установява нови факти, но в случая липсва и подобна необходимост с оглед обсъждането на тези документи от АС-Хасково. Изрично трябва да бъде посочено, че те съдържат данни за събития от преди около десет години и не са в положение да обосноват реална причина за изпитване на заплаха към момента на напускане не страната по произход, а съдебната призовка не се свърза с твърдян конкретен факт от тази история или друг елемент от бежанската история на чужденеца. Законосъобразни са изводите на съдът по съществото, че тези новопредставени за първи път едва пред първата съдебна инстанция не и пред административния орган и в развилото се административно производство доказателства, също не установяват наличие на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1, ал. 4 от ЗУБ, което да не е съобразено от административния орган поради тяхното късно представяне. Правилни са заключенията в обжалвания съдебен акт, че при извършената от административния орган преценка на всички относими факти свързани с личното положение на молителя и държавата му на произход няма допуснато съществено процесуално административно нарушение. Тези новопредставени доказателства удостоверяват юридически факти осъществени и възникнали преди около десет години, те се отнасят до обстоятелства от 2015 г. т.е. реализирали се преди един доста продължителен период от време. Те не са актуални и не дават реална представа за сегашното положение на молителя. Още повече, данните от тях са неясни и непълни, от тях не се установява нито колко години е бил в затвора молителя, нито причините поради който е бил там. Те по никакъв достоверен, надежден и сигурен начин не доказват, че той е бил преследван и задържан на основание неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Представената пред съда призовка, която съдържа дата 23.06.2025 г. не е възможно да бъде свързана с твърдение, направено от Ю. А., респективно конкретна заплаха за неговата личност. Не на последно място следва да се отбележи, както и правилно е приел в мотивите си административния съд, че молителя Ю. А. изрично е декларирал, че не е бил арестуван и задържан в държавата си на произход. Видно е, че между декларираните пред административния орган факти и представените по-късно копия на документи на арабски език с превод на български има несъответствия и разминаване, което се дължи или на умишлено укриване на факти от молителя или на представяне и изопачаване на факти само с цел получаване на международна закрила т.е. единствено и само за целите на производството за предоставяне на международна закрила. Не на последно място следва да се подчертае, че процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на производството е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила (вж. чл. 63а, ал. 2 ЗУБ) без правото му да представя доказателства да е преклудирано до края на тази фаза. Молителя не е изпълни своевременно това свое процесуално задължение, но и АС-Хасково е обсъдил допълнително ангажираните от Ю. А. доказателства в контекста на всички заявени от него факти. С оглед на така изложеното следва да се направи обоснован извод, че новопредставените доказателства не удостоверяват нови или новонастъпили юридически факти, не променят и изменят фактическата обстановка такава каквато тя е установена от компетентния административен орган и не указват каквото и да е влияние върху бежанската история на искащото закрила лице. Респективно не налице твърдяното касационно основание необоснованост на съдебния акт. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдът не е взел под внимание всички елементи, който обосновават извод за опасност за живото на жалбоподателя в страната му. Напротив по безспорен начин по делото е доказано в предвид актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, че хиляди сирийци се завръщат в родината си, и че завръщането на кандидата за международна закрила в родината му не би довело да неблагоприятни последици за него, както и че той би могъл да води нормален начин на живот там. Тези изводи на съдът се потвърждават и от факта, че член на неговото семейство, а по точно неговата сестра живее в град Дараа, която нямала проблеми там, видно от интервюто и информацията, която той сам е дал. Не кореспондират със съдържанието на обжалваното съдебно решение твърденията в касационната жалба, че съдът не се е съобразил с трайната съдебна практика в страната и на Съда на ЕС. Противно на твърдяното съдът по съществото е мотивирал постановения от него съдебен акт именно с актуална и приложима практика на Съда на ЕС, както и с релевантната за спора нормативна уредба на ЕС, които са точно цитирани. Постановеното съдебно решение е съобразено и не противоречи и на установената съдебна практика на Върховния административен съд, към която настоящият съдебен състав намира ,че не са налице причини да се отклонява. (например:. решение 8032 от 21.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 3283/2025 г., IV о. решение 7940 от 16.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 5258/2025 г., IV о., решение 7746 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 6525/2025 г., IV о.,решение 5908 от 4.06.2025 г. на ВАС по адм. д. 3700/2025 г., VIII о., решение 5907 от 4.06.2025 г. на ВАС по адм. д. 3650/2025 г., VIII о.,; решение 6494 от 17.06.2025 г. на ВАС по адм. д. 4447/2025 г., VIII о. и мн. др.) По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски и такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение