Решение № 1394 от 9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3357/2014 г.

Решение № 1394 от 9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3357/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Кирил Динев Динев от гр. Бургас срещу решение № 275/13.01.2014 г., постановено по административно дело № 4830/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3230/19.04.2013 г. на Директора на Агенция "Митници" /АМ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалвания от него административен акт бъде отменен. Претендира присъждане на деловодни разноски пред касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - Директорът на АМ, чрез процесуалния си представител и в представена писмена защита оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Кирил Динев Динев срещу заповед № 3230/19.04.2013 г. на Директора на Агенция "Митници" /АМ/, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. В обжалваната пред първоинстанционния съд заповед за налагане на дисциплинарно наказание, дисциплинарнонаказващият орган е направил изводи, че в Митница Бургас не е е създадена подходяща организация на ръководство и контрол над дейността служителите на ръководни длъжности; не са създадени необходимите административни процедури и не се прилагат точно Вътрешните правила за организация на деловодната дейност в АМ, утвърдени със заповед № 685 от 8.12.2011 г. на директора на АМ и няма издадена от началника на Митница Бургас заповед, която да определя друг ред за организация на деловодната дейност и която да допуска съхраняването на оригиналните документи в кабинета на началника на митницата. В мотивите на заповедта са посочени следните фактически обстоятелства: като аместник-началник на Митница Бургас, Динев не е коментирал основателността на искането на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, рег. № 2602-197/5.04.2013 г., и не е уведомил за това началника на митницата, не е поставил задача и срок на митническите служители при възлагането на изпълнението, е нарушил изискванията на чл. 24, ал. 2 от Вътрешните правила за организацията на деловодната дейност в Агенция "Митници", утвърдени със Заповед № ЗАМ-685 от 8.12.2011 на директора на Агенция "Митници", че в резолюцията се определят водещото звено, указание за съгласуване с друго звено, задача и срок на изпълнение, дата и подпис на резолиращия. С поставяне на резолюция на писмо рег. № 2602-206/9.04.2013 г. на ТМУ Бургас от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, без конкретизиране задача и срок за изпълнение, когато началникът на митницата е бил на работа и без да има делегирани правомощия за това е допуснал превишаване на компетентност, с което е извършил нарушение на чл. 34д, ал. 4 от Устройствения правилник на Агенция "Митници". Динев не е съобразил предприетите действия от служителите на Агенция "Митници" по извършената проверка за целите на издаване на Акт за съответствие от директора на Агенция "Митници", с което е съдействал за нарушаване на процедурата за одобряване на точки за контрол и за констатиране на съответствието на средствата за измерване и контрол с изискванията на Наредба № 3. Служителят също така е допуснал възможността измервателните системи в контролните точки да бъдат оставени без митнически пломби и без митнически контрол в продължение на дни, създавайки предпоставки за манипулиране на данните, предавани към индустриалните контролери в ИКУНК XXI, ИКУНК XXII и ИКУНК XXIII в данъчен склада ИНДС ВСЖСА00005002. Митническият служител Кирил Динев Динев - заместник-началник на митница, Митница Бургас, като не е коментирал основателността на искането на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, рег. № 2602-197/5.04.2013 г., и не е уведомил за това началника на митницата, не е поставил задача и срок на митническите служители при възлагането на изпълнението, е нарушил изискванията на чл. 24, ал. 2 от Вътрешните правила за организацията на деловодната дейност в Агенция "Митници", утвърдени със Заповед № ЗАМ-685 от 8.12.2011 на директора на Агенция "Митници", че в резолюцията се определят водещото звено, указание за съгласуване с друго звено, задача и срок на изпълнение, дата и подпис на резолиращия. Според административният орган необходимостта от нови контролни действия за установяване на съответствието, ще доведе до допълнителни разходи за осъществяване на контрола и до ощетяване бюджета на Агенция "Митници", която до този момент вече е изразходвала над 30 000 лв. за проверка. За установяване на съответствието с изискванията на Наредба № 3 в данъчен склад с ИНДС № В01ЧСА00005002, са изразходвани средства за командировъчни разходи на служители в размер на 29 120 лв., както и 2 824 лв. за гориво на служебните автомобили. Така посочените деяния са приети като нарушения на служебните задължения от Динев, регламентирани в чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДСл, във връзка с т. V. 1, 2, 3, 4 и 5 от длъжностната си характеристика, подписана от същия на 1.08.2012 г., както и т. 9 и 21 от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със Заповед № ЗМФ-351/10.05.2003 г. на министъра на финансите, във връзка с чл. 17, ал. 1. т. 5 от Закона за митниците, което представлява нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Дисциплинарнонаказващият орган приема, че горепосоченото нарушение е извършено виновно от Кирил Динев, което е основание за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. С решението си АССГ е приел, че Стефанов е извършил вменените му нарушения, като е възприел изцяло изводите на дисциплинарнонаказващия орган. Спор по фактите между страните не е налице, като касаторът оспорва правните изводи както на дисциплинарнонаказващият орган, така ина първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗДСл наказание се налага на държавен служител, който виновно е нарушил своите служебни задължения. От текста на разпоредбата следва еднозначен извод, че на първо място дисциплинарната отговорност на служителя е лична - т.е. за да бъде наложено дисциплинарно наказание следва да е налице лично поведение на служителя, което да е в нарушение на служебните му задължения, а освен това същото следва да е умишлено - т.е. при наличие на съзнание за неправилността му. По делото липсват доказателства за наличие на умисъл. В заповедта за уволнение е посочено, че жалбоподателят е нарушил служебните си задължения по Раздел V, Преки задължения, т. 1 - 5 от длъжностната характеристика на заместник-началник на митницата, съгласно които същият е длъжен да ръководи, организира, координира и контролира изпълнението на цялостната дейност на митницата, в отсъствие на началника на митницата, както и да контролира дейността на подчинените му структурни звена; да спазва, следи и осъществява контрол за правилното и точно прилагане на нормативните актове, както и на вътрешно-административните актове, свързани с дейността на митницата, и носи отговорност за тяхното изпълнение. В конкретния случай единственото нарушение от страна на жалбоподателя, посочено в заповедта че не е поставил задача и срок на митническите служители при възлагането на изпълнението, което представлява нарушение на изискванията на чл. 24, ал. 2 от Вътрешните правила за организацията на деловодната дейност в Агенция "Митници", утвърдени със Заповед № ЗАМ-685 от 8.12.2011 на директора на Агенция "Митници", в които се вменява задължение в резолюцията да се определят водещото звено, указание за съгласуване с друго звено, задача и срок на изпълнение, дата и подпис на резолиращия. Това нарушение обаче самостоятелно не би могло да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, с оглед липсата на доказателства за останалите посочени в заповедта дисциплинарни нарушения. По отношение на вменено нарушение, че с бездействието си същият е допуснал възможността за манипулиране на данните, които се подават към индустриалните контролери в данъчния склад, касационната инстанция счита, за недоказано, по следните съображения: Неправилни са твърденията на наказващия орган за допуснати от страна на Динев нарушения на разпоредбите на Наредба № 3/19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки /Наредбата/. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 11 от Наредбата, за целите на контрола, осъществяван от митническите органи, лицата са длъжни да подават писмено уведомление до компетентното митническо учреждение в 3-дневен срок преди осъществяването на дейности, изискващи премахване на пломби, поставени по реда на чл. 51. С две писма: вх. № 2602-197/5.04.2013 г. и вх. № 2602-206/9.04.2013 г. главният инжинер и първи заместник на председателя на Управителния съвет на "Лукойл - Нефтохим Бургас" е уведомил началника на Митница Бургас относно необходимостта от извършване на техническо и метрологично обслужване на посочените измервателни скидове, като е поискал да бъде осигурено присъствие на митнически служители при свалянето и в последствие поставянето на пломбите. Приложено е и писмо от 11.04.2013 г. на председателя на УС на Лукойл до директора на Агенция "Митници", с копие до началника на митница Бургас, в което са изложени подробни мотиви относно необходимостта от извършването на посочените метрологични измервания. Приложени към преписката са и изготвените протоколи, с което е изпълнено изискването на чл. 12, ал. 2 от Наредбата. Не е налице и нарушение на разпоредбите на чл. 52 от Наредбата, която регламентира начина и реда за одобряване на точките на контрол и констатиране на съответствието на средствата за измерване и контрол, която обаче е относима към първоначалното поставяне на измервателни уреди на Лукойл Нефтохим Бургас. В конкретния случай е приложима нормата на чл. 53 от наредбата, която предвижда възможност за целите на текущият контрол от страна на митническите органи да бъдат извършвани както самостоятелни проверки на място, така и съвместни проверки с органите на метрологичния контрол. По делото липсват доказателства за извършена манипулация на данните, които се изпращат до НАП, а изводите за това са базирани на информация от директора на Дирекция "ИС" рег. № ЗАДС/183806 от 16.04.2013 г., което е обаче е дадена хипотетично и без да е извършена проверка от специалисти в тази дирекция със съответни документирани резултати. В същото са описани компонентите на ИКУНК, начина му на работа и посочване на хипотетична възможност за манипулация на данните при липсата на митнически пломби. В заповедта са описани действията на служителите на Митница Бургас по изпълнение на процедурата по привеждане изцяло дейността на процесния данъчен склад в съответствие с изискванията на ЗАДС. Същевременно следва да бъде посочен и факта, че на стр. 2 от заповедта са изложени твърдения, че процедурата по одобрение на точките на контрол в данъчния склад е била приключена към момента на извършените от Динев и подчинените му служители действия, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Но в заповедта е посочено, че на 11.04.2013 г. е изготвено становище рег. № ЗАДС 183/06 от 11.04.2013 г. на ЦМУ, предоставено на директора на АМ, с което на последния е предложено да издаде акт за съответствие с изискванията на Закона за акциите и данъчните складове (ЗАДС) за данъчен склад с ИНДС BGNCA00005002 - Нефтопристанище Росенец, т.е. действията на служителите в Митница Бургас, включително тези на началника на митницата са извършени преди издаване на акта за съответствие, с който приключва процедурата. Дори да се приеме, че процедурата е била приключена преди това - на 25.03.2013 г., каквито твърдения са изложени в писмената защита на ответника, както и по-горе се посочва, разпоредбата на чл. 50, така и тази на чл. 53 от Наредба № 3 от 19.10.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществявани от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки (Наредбата) изрично предвиждат възможност и задължения на митническите органи за извършване на проверки на използваните средства за измерване и контрол (т.е. на вече одобрените) за целите на осъществявани на текущ контрол върху средствата за измерване и контрол, използвани в получаването, производството и складирането на акцизни стоки, митническите органи да извършват, както самостоятелни, така и съвместни проверки с органите за метрологичен контрол и надзор. В конкретния случай от съставените протоколи от служителите на Български институт по метрология, ГД "Мерки и измервателни уреди", регионален отдел - Бургас се установява, че проверката е била съвместна. Предвид така установените факти и цитираната нормативна уредба относима за случая настоящия състав намира, че в случая липсват доказателства и за извършване от страна на Динев нарушение, изразяващо се в несъобразяване на действията на служителите на АМ по извършената проверка за целите на издаване на Акт за съответствие от директора на АМ, като е съдействал за нарушаване на процедурата по одобряване на точки за контрол и за констатиране на съответствието на средствата за измерване и контрол с изискванията на Наредбата. По отношение на обстоятелството, че не е налице неизпълнение на разпоредбите на нормативните актове по прилагане на акцизното законодателство даденото устно разпореждане на 10.04.2013 г. за промяна от конфигурационен в продукционен режим и това от 12.04.2013 г. за пломбиране на измервателните уреди, както и документирани на резултатите по тях, настоящият състав намира, че с оглед липсата на конкретно посочени разпоредби, които касаторът е нарушил не може да бъде изведен извод и за извършено конкретно нарушение от негова страна. Още повече, че в Наредбата и ЗАДС липсват конкретни разпоредби в тази насока, което води до извод, че в случая липсва извършено нарушение на законова или подзаконова разпоредба по прилагане на акцизното законодателство. На последно място, от доказателствата по делото не се установява настъпването на вредни последици от описаните в заповедта деяния, както на касатора. Посоченото в заповедта като вредна последица твърдение, че необходимостта от нови контролни действия за установяване на съответствието ще доведе до допълнителни разходи за осъществяване на контрола и до ощетяване на бюджета на АМ, която до момента е изразходвала 30 000 лв. не е подкрепено с доказателства, а освен това съгласно чл. 2 от Закона за митниците дейността по извършване на митнически контрол е една от двете основни дейност на митницата. Следва да се има предвид, че размерът на направените разходи от АМ за извършване на проверка са изключително високи и необосновани, като се има предвид, че централното управление на АМ има задължение да осъществява непрекъснат контрол и да извършва проверки на всички регионални митнически поделения в страната. От изложеното следва, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд относно съответствие на обжалваната пред него заповед с материалния закон и за спазване на административнопроизводствените правила за издаването й. Неправилен е изводът на съда, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила за издаването й. В случая предвид установеното по-горе настоящият състав намира, че заповедта е издадена от дисциплинарнонаказващия орган в нарушение на предвидените в чл. 91 ЗДСл правила, като не е съобразил както вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, така и цялостното поведение на държавния служител. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при което същото следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което обжалваната от Стефанов заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна - постановена при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК. Съобразно изхода на спора пред касационната инстнация и направеното искане от касатора за присъждане на разноски по делото, администрацията на ответника следва да бъде осъдена да заплати на Динев направени деловодни разноски и за двете инстанции в размер на 720 лева /две минимални работни заплати/, определени съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 предл. първо от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, Пето отделение