Решение № 503 от 4.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 427/2009 г.

Решение № 503 от 4.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 427/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателя Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане от защитника на осъдения В. И. Т. за възобновяване на нохд № 1627/2008 г. на Пловдивския районен съд и внохд № 455/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, изменяване постановеното по делото на окръжния съд въззивно решение и отлагане от изтърпяване наложеното на Т. наказание лишаване от свобода. Основание за исканото възобновяване е чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с довода, че въззивният съд не е изложил мотиви за отмяна условното осъждане на Т. от първоинстанционния съд. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането, което прокурорът намира за неоснователно и дава заключение за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд установи: С присъда № 98 от 19.II.2009 г. по нохд № 1627/2008 г. на Пловдивския районен съд, подсъдимите В. И. Т., Т. Н. Т. и И. С. Г. са признати за виновни в това, че след предварително сговаряне и действайки в съучастие - Т. като подбудител и помагач, а Т. и Г. като извършители-през нощта на 4 срещу 5.IV.2004 г. са откраднали от дома на Н. Т. С. в с. К., Пловдивска област, 32 000 щ.д., равностойни на 50 800,64 лева, извършвайки кражбата чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, използване на моторно превозно средство, а Г. и при условията на повторност, като предметът на кражбата е в големи размери, за което и на основание чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, 4 и 5, а за Г. и т. 7, във вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 НК за Т. и във вр. с чл. 20, ал. 2 НК за Т. и Г., първите двама са осъдени на по 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от по 5 години, а Г. е осъден на 2 години, 11 месеца и 29 дни лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим. С решение № 192 от 12.VI.2009 г. по внохд № 455/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, първоинстанционната присъда е изменена, като са отменени оправдаването на тримата подсъдими за кражба, представляваща разликата до 40 000 щ.д. с левова равностойност 63 500,80 лева и условното осъждане на Т. и Т., като е постановено двамата да изтърпят наказанията си при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. Искането за възобновяване е неоснователно. За да отмени условното осъждане на В. Ив. Т., въззивният съд е изложил достатъчно и разбираеми мотиви: предметът на престъплението надхвърля 6 пъти големия размер, установен с Т.р. № 1* г., ОСНК, което обстоятелство е посочено още в първоинстанционната присъда; особено морално укоримата злоупотреба, в житейския смисъл на тази сума, с оказаното му доверие; първенстващата роля на Т. в замисъла и реализацията на кражбата; фактът на извършените от него преди престъпления, макар за тях да е бил реабилитиран /за фактът на престъплението и този на реабилитацията вж., по-специално р.430-96 г., I н.о., р.557-02 г., II н.о./. С оглед на дотук изложеното и липсата на посочени в подкрепа на искането други касационни основания, ВКС в състав на трето наказателно отделение, на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК