Решение № 86 от 21.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 114/2013 г.

Решение № 86 от 21.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 114/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е образувано като касационно по жалба от назначения защитник-адвокат на подсъдимия Ц. Д. Ш. с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на първоинстанционното производство - делото е разгледано в нарушение на процесуалните правила, независимо че своевременно е поискано съкратено съдебно следствие; на делото е даден ход без за това да е питан подсъдимия; въззивното дело е разгледано от незаконен състав, защото същият се е произнесъл по мярката за неотклонение, а датата на решението 26.ХII.2012 г. не отговаря на действителната. Искането е да се отменят решението на ОС-Плевен и присъдата на РС-Плевен и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на районния съд. В озаглавеното "Писмени изложения", представено в съдебното заседание защитата на подсъдимия навежда и доводи за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Съображенията в подкрепа на оплакването за нарушенията на районния съд са, че по искането за съкратено съдебно следствие няма произнасяне в законния срок, че няма уведомление за резултата по искането за поправка на протокола от съдебното заседание, че изводът на окръжния съд, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е несъществено е неправилен. Прокурорът от ВКП е на становище, че искането на осъдения е неоснователно и следва да остане без уважение. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на материалите по делото ВКС, I-во н. о. намира: В производство по Глава ХХVII - Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, чл. 371, т. 2 от НПК, с присъда № 262/1.VIII.2012 г. по нохд 1957/2012 г. на РС-Плевен, влязла в сила на 26.ХII.2012 г. Ц. Д. Ш. е признат за виновен и осъден по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК на 3 (три) години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип за това, че в периода 30.III. - 28.V.2012 г. в Плевен, при продължавано престъпление извършил грабеж на бижута на обща стойност 3687,50 лв. от вратовете на М., Р., П., Д. и К.; осъден е да заплати на пострадалите равностойността на отнетите им със сила вещи, ведно със законните последици. По въззивна жалба със съдържание, почти пълно подобие на настоящата "жалба" и "Писмени изложения" от същия назначен защитник-адвокат на подсъдимия е образувано внохд 663/2012 г. на ОС-Плевен, което е приключило с решение № 281/26.ХII.2012 г. С него първоинстанционната присъда е потвърдена. При тези данни, очевидно производството не е касационно, защото са налице влезли в сила съдебни актове, но настоящата "жалба", следва да се третира като искане за възобновяване на наказателното дело и в производство по Глава ХХХIII от НПК подлежи на разглеждане. Постъпила е във ВКС на 21.ХII.2012 г. с вх. № 2726, т. е. в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и поради това е допустима. В този срок са и наведените след това в представените и приети в съдебното заседание на 8.II. 2013 г. "писмени изложения" доводи за касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, поради което и те подлежат на обсъждане. Тя ("жалбата") обаче е неоснователна. Поддържаното за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при даване ход на делото пред първата инстанция е, най-малко - некоректно. Първо защото това действие е извършено в присъствието на защитника на подсъдимия, който е и изготвил искането за възобновяване на делото, второ - защото липсват и данни той (подсъдимият) да е бил ограничен в правото си да изрази становище по хода на делото в това заседание, като по-късно изрично е заявлението му делото да се разгледа именно в това съдебно заседание, независимо от спазване или - не на сроковете по НПК и трето - защитата не сочи кои негови или на другиго процесуални права са ограничени. Това оплакване е абсолютно неоснователно. Несъмнено, че при датиране на въззивното решение е допусната техническа грешка, която с нищо не уврежда/ограничава права и интереси на осъденото лице, поради което и не може да се приеме, че това е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. От писмо, изх. № 4431/27.ХI.2012 г. на ОС-Плевен на л. 60 от нохд 1957/2012 г. на РС-Плевен се вижда, че въззивното решение е постановено не по-късно от 27.ХI.2012 г. Неоснователен е и доводът, че делото е разгледано от незаконен състав - чл. 29, ал. 1, б. "г" от НПК има предвид участие на съдия, постановил определение, с което се взема, потвърждава, изменя или отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство, а не въобще. Както е посочено по-горе, поддържаните оплаквания пред касационния съд, са предмет и на въззивната жалба. Обсъдени са и са посочени основанията, поради които не се възприемат за основателни. Изводите на съда са правилни и законосъобразни, съответстват на смисъла на закона и практиката по приложението му. Не е съществено процесуално нарушение буквалното неспазване на чл. 370, ал. 4 от НПК, особено когато заседанието по изслушване на страните не е насрочено като такова. Законът не забранява в производството по Глава ХХVII от НПК да участват пострадалите като частни обвинители и граждански ищци. Напротив, в чл. 371, т. 1 от НПК тези страни са посочени. Неоснователни са и доводите за нарушения на материалния закон - чл. 58а и чл. 66 от НК, които по съществото си касаят и третото касационно основание - явна несправедливост на наложеното наказание. Същото е определено при спазване правилата на чл. 54 от НК и условията по чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а от НК в размер на 4 (четири) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода, намалено с 1/3 на 3 (три) години лишаване от свобода. Правилни са изводите на съда, че в случая не са налице основания за прилагане на чл. 55 от НК. С основание деянията на осъдения са преценени като такива с висока степен на обществена опасност, които водят до същия извод за личността му - касае до нагла и дръзка агресия спрямо шест беззащитни жени в непродължителен период от време с отнемане на вещи на немалка стойност - бижута за общо 3 687,50 лв. Правилен е и изводът, че в случая няма място за условно осъждане. Поправянето и превъзпитанието на осъдения е възможно само чрез ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.