Решение № 13163 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 565/2009 г.

Решение № 13163 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 565/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационен протест, подаден от прокурор Михайлова от Районна прокуратура - гр. Елена, против решение № 281/24.07.2008 г. на Административен съд - Велико Търново (АСВТ), постановено по адм. дело № 504/2007 г. по описа на съда. С протестираното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен протеста на настоящия касатор против законосъобразността на заповед № РД. 02.05-43/30.01.2006 г., издадена от кмета на община Елена и е осъдил Районна прокуратура - гр. Елена (РПЕ) да заплати на община Елена разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева. С така подадения касационен протест се иска обезсилване на съдебното решение поради недопустимост на същото или в условията на алтернативност - неговата отмяна като неправилно. Ответната страна - кмета на община Елена, представляван от адв. Коева, в срока по чл. 163, ал. 2 във вр. с чл. 228 от АПК, е депозирала писмен отговор, с който оспорва допустимостта на касационния протест от една страна поради просрочие на същия и липса на активна процесуална легитимация, а от друга, го счита за неоснователен с оглед валидността, допустимостта и правилността на протестирания съдебен акт. Ответната страна - Йордан Цончев не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура, поддържа изцяло подадения касационен протест, считайки че обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АСВТ. Като аргумент за основателността на искането е посочено и определение № 8302/22.06.2009 г. по адм. дело № 4244/2009 г. на петчленен състав на ВАС. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намери, че касационния протест е редовно подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустим. Що се касае до изложените от адв. Коева възражения за недопустимост на производството, съдът счита, че те са неоснователни. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая съдебното решение, въведено като предмет на касационен контрол, с което е отхвърлен протеста на прокурор Михайлова при РПЕ е безспорно неблагоприятно, за касатора, в качеството му на страна - инициатор на оспорването на заповед № РД. 02.05-43/30.01.2006 г. и като представител на РПЕ, която е задължен субект относно поемането на съдебните разноски пред първата инстанция. От своя страна, неоснователно е й твърдението, че касационния протест е просрочен с оглед датата на получаването на съобщението за изготвеното решение от Окръжна прокуратура - Велико Търново. Тук на първо място следа да се посочи, че по адм. дело № 504/2007 г. на АСВТ липсват доказателства, съобщение за постановеното съдебно решение да е изготвено, камо ли да е връчено по редовен начин на служител при РПЕ или на прокурор Михайлова лично, посочени като страни в съдебното решение, а на второ, че съобщаването на окръжната прокуратура няма действие спрямо районна прокуратура, тъй като двете прокуратури имат и упражняват разделно процесуалните си права и задължения, които в случая са и качествено различни. Районна прокуратура е оспорваща страна, упражнила правомощието си по чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК, докато окръжната прокуратура участва в производството по реда на чл. 16, ал. 3 от АПК. При установената допустимост на протеста и след преценка на доводите на страните и данните по делото, настоящия съдебен състав, счита за основателни възраженията за неправилност на протестираното съдебно решение респ. за неоснователно искането за обезсилване. Съдебното производство по адм. дело № 504/2007 г. по описа на АСВТ е започнало на 02.08.2007 г. при условията на чл. 152, ал. 4 от АПК, чрез подаване до съда на копие от протест на районен прокурор при РПЕ, с който е оспорена законосъобразността на заповед № РД. 02.0-43/30.01.2006 г. на кмета на община Елена. С процесната заповед, е разпоредено извършването на замяна на имот частна общинска собственост с имот, собственост на трето лице - Йордан Цончев, при условия, посочени в акта. Съдът със свое разпореждане от 02.08.2007 г. (л. 11) е оставил без движение така представения протест, като същевременно е указал на РПЕ, инициирала съдебното оспорване на заповедта да уточни предмета на подадения протест, а Общински съвет при община Елена да представи административната преписка. Съобщението за РПЕ (л. 14), съдържащо цитираното разпореждане е изпратено на 09.08.2007 г. като на следващия ден е и връчено. На 13.08.2007 г. пред съда е депозирано исканото уточнение от страна на РПЕ, изготвено от районния прокурор подал и протеста. Въз основа на това съдът е счел така подадения протеста за допустим и редовно подаден, поради което с разпореждане от 16.08.2007 г. на основание чл. 154, ал. 1 от АПК като оспорващ по делото е конституирана Окръжна прокуратура - В. Търново без това обаче да е обвързано с конкретни мотиви. От този момент до приключване на производството, РПЕ е изключена практически от страна на съда от участие в делото. Решението е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неоснователно ограничено право на защита спрямо РПЕ, произтичащо от неправилна преценка на надлежната оспорваща страна по делото. Съгласно ТР № 4 от 16.07.2009 г., постановено по тълк. дело № 2/2009 г., спорът съществувал в практиката относно допустимостта на протестите, подавани от прокурори при районните прокуратури до съответните административни съдилища за отмяна на индивидуални, общи и нормативни административни актове на местните органи за власт и управление, бе решен в посока, че същите са активно легитимирани да инициират съдебен контрол. В случая районния прокурор при РПЕ, в условията на чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК във вр. с чл. 147, ал. 1 от АПК, е подал протест пред АСВТ, оспорвайки законосъобразността на заповед на кмета на община Елена, с което на основание чл. 126 от АПК е и поставил началото на съдебното производство. От своя страна, съдът с процесуалните си действията, насочени и имащи за адресат РПЕ, но които по своето естество и съдържание, могат да имат за адресат единствено оспорващата страна по делото (разпореждане от 02.08.2007 г. с указания за отстраняване нередовност на протеста, изпращане на съобщение и приемане за редовно на уточнението от 13.08.2007 г.), с конклудентни действия е конституирал РПЕ като надлежна оспорваща страна, упражнила допустимо право на протест. От факта на извършеното конституиране на РПЕ като оспорваща страна и на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 от АПК следва и това, че същата има равни процесуални възможности за участие и защита в процеса. Последващото изричното конституиране на Окръжна прокуратура, като оспорваща страна по делото (което в случая е и немотивирано от първоинстанционният съд), няма действие спрямо РПЕ и не отнема придобитото вече нейно качество на оспорваща страна. При така установеното положение, че АСВТ не е обезпечил равна възможност за участие на всички страни в производството по адм. дело № 504/2007 г., а напротив, практически е изключил РПЕ от участие в делото, то е налице постановено едно неправилно съдебно решение, спрямо което е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, порок представляващ касационно основание чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК и налагащ на основание чл. 221, ал. 2 във вр. 222, ал. 2, т. 1 от АПК неговата отмяна в цялост вкл. и в частта за разноските с оглед обусловеността му тази част от решението по основния предмет на спора и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. Доводите поддържани от касаторът и представителят на ВАП за недопустимост на обжалваното решение, поради липсата на изрично конституиране на РПЕ като оспорваща страна, настоящия съдебен състав не споделя по мотивите изложени по-горе, а именно, че конституирането на страните, освен изрично, е напълно допустимо да бъде извършено и с първите процесуални действия от страна на съда спрямо тях. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,