Решение № 14906 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3067/2014 г.

Решение № 14906 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3067/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Акаунт Сървисиз" ЕООД - гр. София чрез процесуалния представител адв. Татяна Дончева срещу решение № 133/07.01.2014 г., постановено по адм. дело № 5632/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2061203371/10.09.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 454/08.03.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС чрез корекция на ползван данъчен кредит в размер на 6 677,17 лв. за данъчен период на месец декември 2012 г. и лихви в размер на 1 218,83 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага оплаквания, че неправилно съдът е приел, че не са представени достатъчно доказателства, удостоверяващи правото на дружеството да бракува процесните стоки. В тази връзка се твърди в касационната жалба, че стоките са бракувани правомерно след извършена инвентаризация, която надлежно е документирала, че те са с изтекъл срок на годност. Касаторът изразява несъгласие с мотивите на съда, че за да се признае бракуването на стоките, дружеството е следвало да представи сертификат за качество и произход на стоките и фактури, в които е отразена партидата за всеки вид стоки. Според касатора подобни изисквания няма нито в Закона за счетоводството (ЗСч), нито в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), нито в Закона за храните (ЗХр). Излага доводи, че при определяне на храната като негодна за консумация се взема предвид информацията, предоставена на потребителите, включително информацията на етикета (§ 1, т. 67, б. "б" ЗХр). Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Бонев я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за законосъобразни и обосновани констатациите на ревизиращите органи, които на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС са извършили корекция на ползвания от ревизиращото дружество данъчен кредит, като са начислили ДДС върху покупната цена на бракуваните стоки - бира, безалкохолни напитки, шоколадови и др. захарни изделия, кафе, ядки и др. Съдът е обсъдил инвентаризационните описи, като е приел, че бракуваните стоки са въз основа на протоколи от 30.12.2012 г. за бракуване на обща стойност 33 385,67 лв., представляваща покупната цена на същите стоки Според съда материалноправните предпоставки на чл. 79, ал. 3 ЗДДС са налице, тъй като ревизиращото дружество е приспаднало като данъчен кредит за закупените от него стоки, посочени по-горе, както и че при бракуване на стоките начислява и дължи ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит. Съдът е възприел за неоснователно искането на дружеството-жалбоподател за прилагане на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС, според който чл. 79, ал. 3 ЗДДС не се прилага при брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт. Съдът при преценка на протоколите за бракуване е направил извод, че те не установяват бракуване поради изтичане срока на годност на посочените в тях стоки. Според съда следвало е тези протоколи за брак да бъдат съпътствани от документи, удостоверяващи допустимите норми на брак, определени за съответния вид дейност, в който е посочен срок на годност и е определен обичайния за нея размер на брак за всяка партида от стоково-материалните ценности. Съдът е изложил мотиви в решението си, че дружеството не е доказало, че разполага с документи, от които да е видно каква е връзката между така съставените протоколи за брак за посочените в тях стоки и причините за тяхното бракуване. По отношение на представените пред ревизията вътрешни стандарти на дружеството № ВФС-01-АС-2010 г., № ВФС-02-АС-2010,№ ВФС-03-АС-2010 и № ВФС-04-АС-2010 г. за съхранение, продажба и технологичен брак на захарни изделия, соленки, ядки, чай и кафе, бира и безалкохолни напитки, всичките със срок на съхранение до 365 дни, а за бирата 120 дни съдът е счел, че от тях не може да се направи преценка на срока на годност на всеки вид стоково-материални запаси или за всяка една партида. Освен това тези стандарти не става ясно кога са утвърдени и съществували ли са към момента на съставянето на протоколите за брак, предвид, че те са частни документи без достоверна дата и не се ползват с материална доказателствена сила. Ако срокът на годност на стоките е по тези стандарти, съдът е направил извод, че за всички описани в протоколите за брак, срокът на годност е изтекъл през 2009 г., а не към 30.12.2010 г. Без доказателства за всеки един от видовете стоки кога са закупени, какъв е срокът им на годност според производителя, обозначено на стоките, отбелязването само на съответната стока с нейната единична и обща цена, не представлява доказателство, че бракуването е на основание изтекъл срок на годност. По делото са представени множество фактури от 2008 г., но от протоколите за брак не става ясно дали се отнасят към описаните в тези протоколи стоки. Обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в тежест на дружеството-жалбоподател е било да докаже, че срокът на годност на посочените в протоколите за брак стоки е изтекъл, за да се възползва от изключението, предвидено в чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС за неприлагане на корекцията по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Описанието на стоките с тяхната единична и обща цена не може да обуслови като резултат, че протоколите за брак удостоверяват, че стоките са с изтекъл срок на годност. Няма спор, че срокът на годност на стоки, като процесните е свързано с безопасната им консумация за хората, тъй като се касае до хранителни стоки. Затова и в чл. 20 ЗХр е регламентирано, че търговците, които продават хранителни стоки са длъжни да спазват всички хигиенни изисквания, т. е. да продават само стоки, които са годни за консумация, което означава, че продажбата им е допустима, когато са в срока на годност. Това означава, че при изтичането на този срок, стоките са негодни за продажба и трябва да бъдат бракувани. В процесните протоколи описанието на стоките с тяхното наименование, единична и обща цена не установява, че бракуването е въз основа на изтекъл срок на годност. Правилна е преценката на решаващия съд относно вътрешно-фирмените стандарти, в които за различните стоки е приет един и същи срок на съхранение - 365 дни, поради което законосъобразни са изводите на съда, че като се има предвид, че те са закупувани в периода месец май 2008 г. - месец ноември 2008 г., то към датата на протоколите за бракуване в тях са отразени неверни данни, тъй като бракуването е следвало да стане към през 2009 г., а не към 30.12.2012 г. Освен това всяка от стоките е с определен срок на годност, поради което не може да се приеме, че с вътрешно-фирмените стандарти се определя един и същи срок на съхранение за различните видове хранителни стоки, който би бил различен от срокът, посочен от производителя на тези стоки. Касаторът не е дружество-производител, а само търговец на бракуваните стоки, поради което той не може да определя срок на годност на същите, различен от този на производителя, за който по делото липсват данни. При липсата на доказателства какъв е бил срока на годност на стоките, посочен от производителя, както и липсата на отбелязване в протоколите за брак всеки един от видовете стоки с какъв срок на годност е, обосновани и в съответствие с приложимия материален данъчен закон и събраните по делото доказателства са изводите на съда, че законосъобразно приходните органи са извършили корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 ЗДДС с неприлагане на изключението, предвидено в чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационна инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на ЗДДС, на съдопроизводствените правила, като при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което е налице и обоснованост на решението Последното не страда от посочените пороци и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото на ответника по касационната жалба не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение