Решение № 441 от 3.7.2024 г. на ВКС, по ско дело № 20228002104257/2022 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. С определение №2314/25.07.2023г., постановено по настоящето дело е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на "СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД на въззивно решение № 146 от 20.12.2021 г. на Апелативен съд – Бургас, постановено по в. гр. д. № 436/2021 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 57/01.03.2016 г. по гр. д. № 1467/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е осъдено "СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД (правоприемник на "Сънсет Ризорт" ООД) да отстрани за своя сметка от покривната тераса – обща част за етажната собственост, предвидена по архитектурен проект към собствения на ищеца Р. Л. имот с идентификатор №... поставената стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 28, 81 кв. м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на етажните собственици да упражняват в пълнота своите права върху общата част. Със същото определение е допуснато касационно обжалване и по насрещната касационна жалба на Р. Л. на въззивно решение № 146 от 20.12.2021 г. на Апелативен съд– Бургас, постановено по в. гр. д. № 436/2021 г. в частта му, с която след частична отмяна на решение № 57/01.03.2016 г. по гр. д. № 1467/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд е отхвърлен искът по чл. 109 от ЗС, предявен от Р. Л. срещу „Сънсет Ризорт"АД в частите, извън уважените части, за осъждане на ответника да отстрани за своя сметка от терасата, част от собствения на ищеца Р. Л. имот с идентификатор №..., поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 32, 50 кв. м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота. В касационната жалба на "СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД, [населено място] са направени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В открито съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба Р. Л., чрез процесуалния си представител адв. Р. Р., е изразил становище за недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част. В насрещната касационна жалба, подадена от Р. Л., чрез процесуалния му представител адв. Р. Р., се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо, а по същество е неправилно. В открито съдебно заседание от Р. Л., чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа подадената насрещна касационна жалба. „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД и „Трем“ ООД са изразили становища за неоснователност на насрещната касационна жалба. Останалите ответници по касационните жалби не са изразили становище. По основателността на касационната жалба и на насрещната касационна жалба: Производството по гр. д. № 1467/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд е образувано по предявени от Р. Л. искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС. С решение № 57/01.03.2016 г. по гр. д. № 1467/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд: -е уважен изцяло искът по чл. 109 ЗС против „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД, като дружеството е осъдено да отстрани за своя сметка от собствения на ищеца Р. Л. имот, поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от тераса, за да бъдат използвани 32, 50 кв. м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота; - е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС за осъждане на „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД да предаде владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32, 50 кв. м., върху която са разположени 12 бр. чилъри, като неоснователен; - са отхвърлени предявените против „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД искове за парични вземания; - е прекратено производството по предявените против етажната собственост искове. Срещу това решение са постъпили въззивна и частна жалба от ищеца Р. Л.. Образувано е гр.д. № 282/2016г. по описа на Апелативен съд – Бургас и с определение № 414/10.08.2016г. е отменено първоинстанционното решение в прекратителната му част, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С допълнително решение № 211/19.08.2020 г. са уважени исковете на Р. Л. по чл.109 ЗС, предявени против физическите и юридическите лица - етажни собственици на комплекс "Сънсет Ризорт“, блок "Сигма“, сред които и „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД и са осъдени етажните собственици да предадат на ищеца владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32, 50 кв. м., върху която са разположени 12 бр. чилъри. С решение № 260444/16.06.2021 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в допълнително решение № 211/19.08.2020 г., изразяваща се в погрешно изписване идентификатора на имота на ищеца. С допълнително решение № 260445/16.06.2021 г. по гр. д. № 1467/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд е: -прието за установено по отношение на "СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД, че ищецът е собственик на имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №..., находящ се в [населено място], комплекс "Сънсет Ризорт"; - прието за установено по отношение на физически и юридически лица- етажни собственици на комплекс „Сънсет Ризорт“, блок „Сигма", сред които и "СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД, че ищецът е собственик на имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №.... Срещу допълнително решение № 211/19.08.2020 г. са постъпили въззивни жалби от адв. Д. – особен представител на физическите лица – етажни собственици и от „Трем“ ООД. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционните решения /основно и допълнителни/, с които: - е прието за установено, че Р. Л. е собственик на имот представляващ самостоятелен обект с идентификатор №...; - е осъдено "СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД да отстрани за своя сметка от покривната тераса поставената стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 28, 81 кв. м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на етажните собственици да упражняват в пълнота своите права върху общата част; -е отхвърлен искът на Р. Л. срещу "СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД за предаване владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32, 50 кв. м., върху която са разположени 12 бр. чилъри. Въззивният съд, след отмяна на решенията в останалите обжалвани части, е: - отхвърлил иска по чл. 109 от ЗС срещу „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД в частите извън уважените части; - отхвърлил исковете по чл. 109 от ЗС и чл. 108 от ЗС предявени от Р. Л. против физическите лица – етажни собственици, всички представлявани от особения им представител адв. Б. Д., както и против "ТРЕМ" ООД, "СЕЛТ ЕНТЪРПРАЙСИЗ ЛИМИТИД", "МОРОДЖО ПРОПЪРТИС ЛИМИТЕД", "ПИЛАД" ЕООД, "ОРАКТЕКС" ООД, "РАСМУНСЕН ЕНД СТРАНД" АС, "ЯНЦЕН ДИВЕЛЪПМЪНТ" и "АГРОМЕЙТ" ООД. С определението по чл.288 ГПК №2314/25.07.2023г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, предл. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост на въззивното решение. При така установеното въззивното решение, в допуснатата му до касационно обжалване част, е недопустимо. След като „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД не е подало въззивна жалба против решението на първоинстанционния съд в частта му за уважаване на иска по чл. 109 ЗС по отношение на дружеството, то и съгласно чл. 296, т. 2, предл. 1 от ГПК, първоинстанционното решение е влязло в сила в тази му необжалвана част. Последната не е била предмет на въззивното производство и произнасяйки се по отношение правилността на необжалваната и влязла в сила част на решението, постановено в първоинстанционното производство, въззивният съд се е произнесъл извън предмета на спора, с който е бил сезиран. Ето защо и е недопустимо решението на въззивния съд, с което първоинстанционното решение, с което е уважен иска по чл.109 ЗС, предявен против „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД, е частично потвърдено, а в другата му част е отменено и искът по чл.109 ЗС е отхвърлен. На основание чл. 270, ал. 3, изр. 1, вр. с чл. 293, ал. 4 от ГПК, в тази негова процесуално недопустима част обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено. Като последица от обезсилването на въззивното решение в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният против „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД негаторен иск, подлежи на обезсилване и решението в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на дружеството да заплати разноски на Р. Л. над 250 лв. до пълния им размер от 5 343, 55 лева. Подлежи на отмяна въззивното решение в частта му, с която „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД е осъдено да заплати на Р. Л. сумата от 375 лева, съставляващи направени разноски за въззивното производство. По правилото на чл. 78 ГПК отговорността за разноски лежи върху страната, неоснователно предизвикала правния спор. След като ответникът „СЪНСЕТ РИЗОРТ" АД не е подавал въззивна жалба, то и ищецът по делото Р. Л. не се е защитавал по жалба на дружеството, а направените от него разноски за въззивното производство, са такива за защита по неговата жалба, както и срещу останалите въззивни жалби. Предвид основателността на касационната и на насрещната касационна жалби, както и съобразявайки, че причина за образуване на касационното производство е пропускът на въззивния съд, а не поведението на страните по делото, то направените пред касационната инстанция разноски не следва да се възлагат в тежест на насрещната страна по всяка от жалбите, а следва да останат за сметка на страните така, както са направени. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение