Решение № 11434 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Ч. от гр.София чрез адв.Г. Милев против Решение 3071/30.01.2025 г. по адм. д. 8245/2024 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение РС-КПК-1-128-23-062/01.07.2024 г. на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/ - в частта за установяване на конфликт на интереси, наложена глоба от 5 000,00 лева и отнети 22,73 лева нетно дневно възнаграждение за 14.12.2021 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 52 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество за отмяна на издадения административен акт, както и да бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Комисия за противодействие на корупцията, чрез юрисконсулт в отдел Производства по конфликт на интереси, дирекция Конфликт на интереси, Г. Г., изразява становище за неоснователност.Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение 3071/30.01.2025 г. по адм. д. 8245/2025 г. на Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Г. Б. Ч. срещу Решение РС-КПК-1-128-23-062/01.07.2024 г. на КПК в частта за установяване на конфликт на интереси, наложена глоба от 5 000,00 лева и отнети 22,73 лева нетно дневно възнаграждение за 14.12.2021 г. за това, че е участвала в гласуване на заседание на УС на ДП НПЦ като лице,заемащо публична длъжност- чл.6 ал.1 т.50 ЗПК,проведено на 14.12.2021г ,обективирано в протокол РД03-6/14.12.2021г за приемане на решение по т.4.2 за допълнително материално стимулиране, поради наличие на ней частен интерес, което било нарушение на чл.56 от ЗПКОНПИ отм., респ. чл.74 от ЗПК. Съдът е приел, че при образуване и провеждане на производството по установяване конфликт на интереси против Г. Ч. не са допуснати съществени нарушения на общите и специалните административно производствени правила, не е накърнено правото на защита на засегнатото лице, на което в пълна степен са предоставени възможности да реализира това свое право. За да отхвърли подадената жалба, първоинстанционният административен съд е приел за установени трите кумулативни предпоставки от фактическия състав на конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ: лице, заемащо висша публична длъжност, наличие на неин частен интерес, както и възможност частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията й по служба. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено и спор по фактите няма, че Г. Ч. е била член на Управителния съвет на Държавно предприятие Научно-производствен център съгласно Заповед РД04-71/05.08.2020г и договор за управление от 12.08.2021, поради което притежава качеството на лице, заемащо висша държавна длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК /заглавие изменено с ДВ бр. 84/2023 г./ вр. § 2 ал.1 т.2 ДР на ЗПКОНПИ-отм. Установено е също, че Ч. е гласувала за приемане решение по т.4.2 ,обективирано в протокол РД03-6/14.12.2021г за допълнително материално стимулиране, с което Ч. по същество е упражнила свои правомощия по служба в частен интерес.От приетия по делото като писмено доказателство протокол РД04-71/14.12.2021г от заседание на УС на ДП НПЦ се установява,че по т.4.2 точката е докладвана именно от Г. Ч.,като член на Управителния съвет,като е представила предложението за допълнително материално стимулиране на членовете на Управителния съвет на ДП НПЦ като основание е умелото ръководство и управление,добрата организация на дейността на ЦУ,устойчиво развитие и планирана перспектива на ДП НПЦ,погасяване на голяма част от наследените задължения.Отразеното в протокола единодушно решение ,удостоверява разпореждането всеки член на УС да получи ДМС в размер на 2250лв. С оглед посоченото е прието, че по отношение на Ч. е установен конфликт на интереси поради нарушение на чл.56 от ЗПКОНПИ отм./чл.74 от ЗПК. По безспорен начин е установено, че посоченото решение е рефлектирало благоприятно върху правната сфера на Ч., която е придобила допълнително материално стимулиране в размер на 2250лв. При тези данни, като не се е отвела от участие във визирания случай и е упражнила свои правомощия по служба при наличието на частен интерес /свой собствен/, Г. Ч. е осъществила фактическия състав на "конфликт на интереси", до каквито изводи са достигнали административният орган и първоинстанционният съд, базирани изцяло на събраните в хода на административното производството доказателства и неопровергани от жалбоподателя в съдебното производство. Тези изводи се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ /заглавие изменено с ДВ бр. 84/2023 г./, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. За установяване конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ /в приложимата редакция/, законодателят изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1. лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ, в случая по чл.6 ал.1 т.50 ЗПК вр. § 2 ал.1 т.2 ДР на ЗПКОНПИ-отм. 2. частен интерес на това лице по см. на чл. 53, във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ-отм., и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задължението му по служба. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в конкретния случай изискуемите от специалния закон предпоставки, а именно: овластено лице, частен интерес и връзката му с правомощия/действия по служба в нарушение на забраната по чл. 56 и чл. 58 от ЗПКОНПИ, са налице. Доказан е изискуемият частен интерес. Съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗПКОНПИ /в приложимата редакция/, частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облагата, съобразно чл. 54 от ЗПКОНПИ/отм/, представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Както се посочи по-горе, решението е довело до облага от материален характер за Г. Ч., изразяваща в придобиване на допълнително материално стимулиране. За да възникне конфликт на интереси по смисъла на закона, частният интерес на лицето, заемащо публична длъжност, трябва да е пряко свързан с упражняването на неговите властнически правомощия. Конфликтът на интереси като нарушение е с формален характер, достатъчно е лицето, заемащо публична длъжност да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или на задължението му по служба. Поради това конфликтът на интереси се изразява не само в придобитата лична облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. Ирелевантно, според законодателя, е обстоятелството дали установеният частен интерес реално е повлиял при упражняването на правомощията на съответното лице. Това обстоятелство не подлежи на доказване, тъй като законодателят изисква дори само наличието на възможност съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията. Административен съд София град е достигнал до правилен и обоснован извод за пряка връзка между доказания частен интерес на член на управителния съвет на ДП НПЦ и безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията й като такъв, както при гласуването за приемане на решение по т. 4.2 от Протокол РД03-6/14.12.2021г за допълнително материално стимулиране в свой частен интерес. Касаторът е нарушил забраната на чл. 58 от ЗПКОНПИ/отм./, а при наличието на частен интерес, съгласно предвиденото в чл. 63, ал. 1 от ЗКОНПИ/отм./ правило, е следвало да се отведе от подготовката, обсъждането и гласуването на решенията на Управителния съвет на ДП НПЦ, но не е сторила това. Решението на Комисията съответства и на целта на закона - при реализиране на изпълнението на задълженията и осъществяването на правомощията на заемащото публична длъжност лице да не се допуска дори съмнение за съществуването на частен интерес. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при решаването на съдебния спор. Първоинстанционният съд е събрал и преценил всички относими и значими за правилното решаване на спора доказателства, анализирал е всички факти от значение за спорното право и е извел верни изводи, които касационната инстанция възприема изцяло. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми, уреждащи института на конфликта на интереси съгласно ЗПКОНПИ. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваният съдебен акт е основан на обоснована преценка на фактите, издаден е в съответствие с приложимите за спора материалноправни норми, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването на оспореното решение са взети предвид относимите към спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими направени възражения. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 /Изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение