Решение № 4593 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11826/2013 г.

Решение № 4593 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11826/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на старши инспектор "Местни данъци и такси" при община Елин Пелин против решение № 790 от 22.07.2013 г., постановено по адм. д. № 699/2013 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отменен негов акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 001/8.02.2013 г. и общината е осъдена да заплати разноските по делото. Касаторът излага подробни съображения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от "Технополис България" АД жалба или, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът "Технополис България" АД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като извърши проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение, приема следното: Предмет на първоинстанционното производство, образувано по жалбата на "Технополис България" АД, е акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци (ТБО) № 001/8.02.2013 г. С жалба вх. № Ж-02-577/20.02.2013 г. дружеството е оспорило акта пред горестоящия административен орган-директора на дирекция "Финансово-стопанска дейност" при община Елин Пелин. На основание чл. 156, ал. 4 от ДОПК обжалваният акт е бил мълчаливо потвърден. Административният съд е конституирал като страни в първоинстанционното производство жалбоподателят "Технополис България" АД и старши инспектор "МДТ" при община Елин Пелин, който е издател на АУЗТБО. Съдебното производство се е развило между тези страни и решението е постановено по отношение на тях. При обжалването на АУЗД за местни данъци и такси е приложим реда по ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ, препращащ към чл. 4, ал. 1- 5 от ЗМДТ. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а в ал. 4 е разписано, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. Според чл. 4, ал. 5, предл. 2-ро от ЗМДТ правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК предвижда, че на оспорване пред съд подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред. Това, предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК означава, че самият АУЗД подлежи на обжалване пред съда, а не актът на решаващия орган, с който е потвърден/ мълчаливо потвърден. В приложимия Данъчно-процесуален кодекс има специални правила за обжалването, като съгласно чл. 159, ал. 2 от този процесуален закон ответник в съдебното производство е решаващият орган. В конкретния случай това е директорът на дирекция "ФСД" при община Елин Пелин, мълчаливо потвърдил АУЗТБО, а не органът, издал обжалвания административен акт. При така регламентираната нормативна уредба, първоинстанционният съд неправилно е конституирал като ответник издателя на АУЗТБО, а не решаващия орган - директора на дирекция "ФСД" при община Елин Пелин. Т. е. решаващият орган не е участвал в производството по оспорването му. Това води до недопустимост на съдебното решение, тъй като е постановено при участието на ненадлежна страна. Касационен довод за недопустимост на обжалваното решение не е направен в жалбата, но, съгласно чл. 218, ал. 2, пр. 2 от АПК, за допустимостта на съдебния акт съдът следи служебно. Предвид изложеното обжалваното решение на Административен съд София-област следва да се обезсили, а делото се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане след правилното конституиране на страните. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд