Решение № 7099 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2802/2018 г.

Решение № 7099 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2802/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. Н. против решение № 1975 от 23.11.2017 г. по адм. дело № 2197/2017 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-08-300/11.07.2017 г., издадена от кмета на община Р., с която е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи "стопански постройки със селскостопанско предназначение", находящи се в поземлени имоти № 025015 в землището на с. Р. по КВС и № 025019 в м. "В село", в землището на с. Р., с административен адрес: с. Р. 8531, община Р., обл. Б., извършени от жалбоподателя. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът- кметът на община Р. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Б. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена в границите на компетентност на кмета на община Р. съгласно чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който са установени строежи от шеста категория, извършени без необходимите строителни книжа. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежите са изпълнени. Установено е, че предмет на заповедта за премахване са два самостоятелни строежа: селскостопанска постройка с дървена конструкция, носещи колони и северна стена от каменна зидария, с височина на зида 1,20 м., дължина 19 м., с дървена, двускатна покривна конструкция, покрита с полиетилен, с облицовани с полиетилен и линолеум ограждащи стени, с размери 31,60 м. на 7.00 м. и с височина при билото 2.90 м., а при стрехата -1.20 м. и стопанска постройка със селскостопанско предназначение с дървена конструкция от носещи колони и греди, дървена, двускатна покривна конструкция, покрита с линолеум, с облицовани с дъсчена обшивка и линолеум ограждащи стени, с размери 12,60 м. на 5,60 м. и височина на билото 2,90 м., а при стрехата - 1,20 м. Същите са построени през периода 2004 г. - 2016 г. от жалбоподателя С. С. Н., който ги използва за отглеждане на животни (свид. Ферад и Иб, писмо от Областна дирекция по безопасност на храните - Б., справка за животни). Постройките са от шеста категория, изградени са без проект и строителни книжа, върху земеделски имоти, частна общинска собственост. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредените за премахване селскостопански постройки представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, които съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ са незаконни. Същите са изградени без строителни книжа - разрешение за строеж, каквото се изисква за строежи върху земеделски земи, на основание чл. 148, ал. 1 ЗУТ, вр. с чл. 12 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че строежите не са търпими, тъй като с оглед времето на извършване не попадат в обхвата на хипотезите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ПРЗУТ, както и на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ. бр. 82/2012 г.). Възражението на касационния жалбоподател, че не е извършител на строежите, е неоснователно. Същото се опровергава от показанията на свид. Ферад и Иб, както и от представените доказателства за това, че двата строежа се ползват от жалбоподателя за осъществяване на животновъдна дейност. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (съдебно заседание от 25.10.2017 г.). Решението е постановено след обсъждане на всички събрани доказателства. Показанията на свидетелите относно извършителя на строежите и времето на изграждане са анализирани съвкупно с представените писмени доказателства и са кредитирани от съда, като е взето предвид, че липсват доказателства, които да ги опровергават. Такива не са ангажирани от жалбоподателя, въпреки осигурената за това процесуална възможност. Ето защо възражението на касационния жалбоподател, че доказателствата са обсъдени едностранно от първоинстанционния съд, е неоснователно. Решението на административния съд съответства и на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като съдържа подробни мотиви в подкрепа на направените правни изводи. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице изложените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,