Решение № 12 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2485/2008 г.

Решение № 12 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2485/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на П. Р. Л. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 40/08 от 28.02.2008 г. постановено по гр. д. № 423/2007 г. на Върховния касационен съд, V г. о., с което е оставено в сила въззивно решение № 376 от 03.11.2006 г. по в. гр. д. № 778/2006 г. на Великотърновския окръжен съд. В молбата за отмяна се твърди, че представените доказателства са нови и от съществено значение за спора между страните, тъй като с тях се доказва нищожността на изводите и на трите съдебни инстанции. Ответниците по молбата за отмяна не взимат становище. Върховният касационен съд, състав на I го, разгледа молбата и провери съдебния акт, чиято отмяна се иска, с оглед на посоченото отменително основание и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 303, т. 2 ГПК, от заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е прието, че върху 31 кв. м. от процесното дворно място, цялото от 308 кв. м. и представляващо пл. № 1* в кв. 74 по регулационния план на гр. С. страните не се легитимират с право на съсобственост, поради което последните остават без идентифициран собственик, а по иска за разпределение на ползването на съсобствен имот е задължително участието на всички съсобственици. Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В настоящия случай представените писмени доказателства нямат тези характеристики и представляват новосъздадени доказателства. Следва да бъде отбелязано, че молителят не се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а прави общите оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното от него решение, процесуалния ред за които е изчерпан с произнасянето на ВКС по касационната жалба. Тези оплаквания могат да се заявят само по реда на редовното касационно обжалване, а не по извънинстанционния ред за контрол на влезли в сила решения по чл. 303 ГПК на изрично предвидените в него основания за отмяна. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, Първо отделение