Решение № 10453 от 7.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4600/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Кмет на Община Варна, бул. Осми Приморски полк" 43 против Решение 1939/26.02.2024г., постановено по адм.д. 2463/2023г. на Административен съд Варна, с което по жалба на Д. П. П. е отменен обективирания отказ в писмо / без номер и дата/ на главен инспектор Контролно-ревизионни дейности" в Дирекция Местни данъци", отдел КРДПС" в община Варна, да обработи подадената от жалбоподателя декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 5305012908/02.04.2021 г. и е върната административната преписка, образувана по подадената от Д. П. П. декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 5305012908/02.04.2021 г., за процедиране в 7-дневен срок от съобщаване на съдебното решение при спазване на задължителните указния по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите му. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, като излага подробни доводи за законосъобразност на отказа да се обработи подадената от Д. П. декларация по чл.14 ЗМДТ. В заключение претендира отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Д. П. П., от гр. Варна, с [ЕГН], чрез адв. Петрова в подробен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното Решение 1939/26.02.2024г., постановено по адм.д. 2463/2023г. на Административен съд Варна е отменен обективирания отказ в писмо / без номер и дата/ на главен инспектор Контролно-ревизионни дейности" в Дирекция Местни данъци", отдел КРДПС" в община Варна, да обработи подадената от жалбоподателя декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 5305012908/02.04.2021 г. и е върната административната преписка, образувана по подадената от Д. П. П. декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 5305012908/02.04.2021 г., за процедиране в 7-дневен срок от съобщаване на съдебното решение при спазване на задължителните указния по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите му. За да постанови този резултат, АС - Варна е приел за безспорно установено от фактическа страна следното: С подадена на основание чл. 14 от ЗМДТ декларация вх. 5305012908/02.04.2021 г. жалбоподателят е декларирал промяна във вида на фактическото ползване като жилища, на придобитите с нотариален акт 48, т. LXXVI, дело 15920/2014 г. на СВ - Варна и по наследство три самостоятелни обекта - ателиета 4, 5 и 6 в гр. Варна, ул. Генерал Колев N9 20, ет. 3, декларирани първоначално с подадената от него декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 5305012076/01.06.2016г. В отговор на подадената декларация главен инспектор Контролно-ревизионни дейности В. Костова е адресирала до декларатора Д. П. П. писмо /без номер и дата/, получено от него на 11.06.2021 г., с което е указал на декларатора, че трите обекта /ателиета N2 4, 5 и 6/ следва да се облагат като нежилищни съгласно вида и описанието им в издадения за тях документ за собственост, както и че в 14-дневен срок следва да представи техническа експертиза със снимков материал за едно от ателиетата, че се ползва като жилище /при положение, че няма друго основно/, след което то да се декларира като основно с удостоверение за настоящ адрес, като в противен случай декларацията ще бъде оставен без последствие. Д. П. е представил три броя технически експертизи за определяне на функционалното предназначение на самостоятелен обект в сграда - за ателие 4 с идентификатор 10135.1504,90.4.4, за ателие 5 с идентификатор 10135.1504,90.4.5 и за ателие 6 с идентификатор 10135.1504.90.4.6, всички изготвени от Велинов консулт'" ЕООД, с приложен сертификат за оценителска правоспособност per 902700016/15.07.2020г., съгласно които трите обекта са с вътрешно разпределение, функционално предназначение и всички характеристики на жилища. При тази фактическа обстановка, АС - Варна е приел, че предвид отбелязаното от декларатора в декларация вх. 5305012908/02.04.2021 г., че става въпрос за подаване на коригираща декларация, то в случая е приложима именно разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ /Предишна ал. 3, изм. и доп. ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019г./. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от ДОПК органите по приходите могат да установят несъответствие само между съдържанието на декларацията и изискванията за попълването й или между данните в декларацията и данните, получени от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация. Посочил е, че при неизпълнение на указанията на органа по приходите и неподаването на декларация по реда на чл. 103, ал. 2 от ДОПК, е налице основание за издаване на АУЗД, но не е допустимо декларацията да бъде оставена без последствия, както е посочено в обжалвания административен акт. Първоинстанционният съд е счел, че дали са налице или не несъответствия в декларацията, не е въпрос, който може да бъде поставен на преценка в настоящото производство, тъй като тази преценка на органа по приходите подлежи на съдебен контрол едва в производството по оспорване на АУЗД, в случай, че такъв бъде издаден. Крайният извод е, че е допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила от административния орган, което е самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като изпълнението на законоустановената процедура би могла да доведе до постановяването на акт с противоположно или различно съдържание. По изложените съображения, АС - Варна е обосновал крайния извод, че оспореният акт, мълчаливо потвърден от кмета на община Варна, е незаконосъобразен, поради което го отменил. Върховният административен съд, осмо отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери допустимостта на обжалваното решение, намира, че същото подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК. Жалбата на Д. П. П. срещу обективирания отказ в писмо / без номер и дата/ на главен инспектор Контролно-ревизионни дейности" в Дирекция Местни данъци", отдел КРДПС" в община Варна, да обработи подадената от жалбоподателя декларация по чл. 14 ЗМДТ е недопустима поради това, че е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Оспореното писмо е приложено по делото. Същото е озаглавено "уведомително писмо за явяване за отстраняване на несъответствие. От текста на писмото става ясно, че във връзка с подадената декларация в 14-дневен срок деклараторът следва да представи техническа експертиза със снимков материал за едно от ателиетата, че се ползва като жилище /при положение, че няма друго основно/, след което то да се декларира като основно с удостоверение за настоящ адрес. В разпоредбите на глава XII от ДОПК "Декларации" чл. 98 чл. 104, са уредени правилата за подаване на декларации във връзка с производствата по установяване на задължения за данъци. Съгласно чл. 103, ал. 1 ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Изпратената до лицето покана за изправяне на нередовностите по подадения документ, не попада в обхвата на понятието индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като част от процедурата по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, не подлежи на съдебен контрол. Касае се за процесуално действие по събиране на доказателства от ответния административен орган, което няма характеристиките на индивидуален административен акт, поради което не подлежи на оспорване пред съд. Като част от административното производство органът е изискал от страната да представи определено доказателство. Затова писмото няма характеристиките на индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване. Касационната инстанция приема, че с обжалваното писмо не е изразено изрично волеизявление на органа, обективирано като действия по неприемане/необработка на данъчна декларация, с което пряко се засягат права и законни интереси. Съдебна защита страната ще може да получи след издаването на завършващ производството акт, имащ характеристиките на отказ, чрез оспорване на последния. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява постановено в недопустимо производство по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК, тъй като липсва годен за съдебно обжалване административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Следователно жалбата на П. е била процесуално недопустима, което води до недопустимост и на производството по адм. д. 2463/2023 г. на Административен съд Варна. С оглед на това, обжалваното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, жалбата да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производството да се прекрати. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от касатора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, Д. П. П. дължи разноски в общ размер на 270 лв, съставляващи 70 лв. държавна такса и юрк. възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено в мин. размер по 100 лв за всяка. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение